Срамно е да се посяга на езана
Интервю с председателя на Висшия мюсюлмански съвет Басри Пехливан
- Струва ми се, че въпросът за езана, който от известно време занимаваше или с който се опитваха да занимават българското обществено мнение, не бе нищо друго освен чиста проба провокация. Както виждате отново по даден знак, незнайно откъде, провокацията спря така както бе започнала. Искам да кажа, че ако не беше езана, щеше да бъде например, обрязването, или тъпана, който бие по време на рамазана или покриването на лицата...
- Да, освен, че споделям, че това беше провокация, мога да добавя още, че българското общество. Да се нарича езанът в центъра на София, че е бил шум и да се сочи с пръст минарето, бе истински срам. Защото центърът на София е място, което се вижда много добре от Европа. Това означава, че тази провокация бе достатъчна да си показваме срамотите. Но за наша радост мюсюлманите отново се държаха хладнокръвно и не се поддадоха на провокацията. Така че тази обидна за всяко общество деяние, което продължи в протежение на два месеца, може да буди у нас само съжаление.
Наистина ние сме свикнали с подобни провокации, защото още по комунистическо време езанът бе забраняван. Ние все още не сме ги забравили онези дни. Тази провокация с езана ми напомни именно за онези мрачни дни на комунистическото управление. А спомените в мен навяха някакъв песимизъм. Ето, значи повече от петнайсет години се мъчим да се убеждаваме, че живеем в демократично общество, а изведнъж като че ли се озовахме в средата на 70-те или 80-те години на миналия век! Станахме свидетели на една реалност, в която се видя, че има хора, които не могат да понасят езана. Не е ли за съжаление?
Сега човек неминуемо си задава въпроса: Кои са тези, които стоят зад тази провокация? Според мен това са хора, които не се могли да се реализират на политическото поприще, не са постигнали мечтите си. Това бе демонстрация на тяхната омраза към новото. Трудно е да се посочат поименно тези хора. От плакатите, които носеха се виждаше, че участниците в митинга бяха пристигнали от различни краища на страната и едва ли можеха да твърдят, че са смущавани от езана в центъра на София.
Всички говорили там твърдяха безсмислици като дали езанът да се чете по пет пъти, дали да се чете по високоговорители, дали да ни дадат това право или не. Да, ние наистина придаваме голямо значение на езана и го смятаме за нещо, без което е немислима нашата религия. Езанът има 1400 годишна история. Той е призив и безусловен зов за мюсюлманите. Неговото място в нашата религия е точно определена и не подлежи на обсъждане. Повтарям, ние, мюсюлманите в България, придаваме особено голямо значение на четенето на езана не само в центъра на София, но и във всяко населено място, където живеят мюсюлмани, защото гласът на езана в България представлява отзвука на демократичните ни постижения.
Освен това напълно съм сигурен, че всъщност езанът никого и никога не е смущавал, защото съм уверен в това, тъй като ние векове наред живеем вредом с немюсюлмани.
Лично аз съм ставал неведнъж свидетел как немюсюлманин е заявявал, че именно благодарение на езана той е проявил интерес към нашата вяра. Дори имаше случаи, когато някои от тях изразяваха удивлението си и казваха, че ако не е бил езанът едва ли някога биха посетили тази безмълвна иначе сграда. Но не мога да отмина факта, че независимо от това, че вече близо 15 години езана се чете волно и свободно, в някои чисто мюсюлмански населени места наши хора показват неуважителното си отношение към езана. По тези села и градове виждал съм как млади хора надуват музика срещу минарето, когато се чете езан. Така че нека Всевишният Аллах да направи нас и нашето поколение да бъдем от хора, ценящи и знаещи значението на езана. Понякога си задавам въпроса: Как можахме да се променим до такава степен? Някога, когато чуехме езана по времето на комунистическото управление, ние почтително сядахме на земята и го слушахме до край. Дори си спомням как в часовете по физическо възпитание учителят ни проявяваше разбиране и ни позволяваше да го чуем почтително седнали.
Казват, че не знаели значението на езана. Да, езанът е призив, едно пожелание, което съдържа дълбок смисъл в себе си. Той призовава вярващите към освобождение.
- По-горе споменахте за кърпите за глава. Повдигането на тази тема също беше явна провокация. Кой според Вас стоеше зад нея?
- През последните години въпросът за кърпите за глава често идва на дневен ред. Това че наши девойки в духовните училища ходят покрити, не зная защо, смущава някои хора. Като че ли покриването на главите е нещо ново и невиждано всред мюсюлманите в България. Опитват се да създадат имиджа, че онези, които си покриват главите са хора опасни. Ние, мюсюлманите, добре знаем, че нашите баби и майки по тези места винаги са ходили с кърпи на главите си. Същевременно знаем, че те са възпитали едни от най-добрите чеда на тази страна. Така че с подобни обвинения и опити за унижения явно се цели нещо.
Нима млади девойки, с извинение, разкрили пъповете си, които се разхождат из градовете, не смущават никого, а когато някои покрият главите си това ги смущава? А дали всъщност това положение не е причина нашите девойки да се чувстват неудобно в подобна среда?
- Това лято казанлъшката джамия за пореден път стана обект на вандалско нападение. Как оценявате тази достойна за съжаление постъпка?
- Мисля, че този въпрос крие два отговора: Единият е, че, джамиите стават обект на нападение, а вторият е криминалното им обяснение
Бихме казали, че ние сме свикнали и с подобни провокации. Нашето искане беше отговорните инстанции да вземат необходимите мерки за предотвратяване на подобни деяния. Освен това, явно е, че прицел на подобни нападения стават предимно мюсюлмански светини, обаче извършителите на тези деяния трудно се разкриват. Това показва, че липсва добронамереност. Освен това, за съжаление, все още в учебниците по история и литература, явно или зле прикрито, се води нелоялна кампания срещу всичко турско и мюсюлманско. В условията на демократична България, това положение затруднява дори нас, когато трябва да обясняваме някои неща на децата си. Макар че многократно се опитваме да търсим пътища за изход от това положение, но реални резултати все пак не се виждат.
Разбира се не смятам, че провокации са в състояние да помрачат атмосферата на доброжелателството в България. И мисля, че много по-добре би било ако ние не очерняхме прекрасното лице на родината си с подобни долнопробни провокации!
Портал 
