Човекът - това е вярата муИма хора, които живеят под сенките на минаретата и ще изгубят вярата си. А има други хора, които сред камбанения звън ще прозрат истината. Тук ще ви приведем разказа на подобно просветление.- Бихте ли се представили?- Казвам се Халиме. От Унгария съм. Преводачка съм и съм на 30 години. Преди три години бях озарена от исляма. Приех името Халиме. Това е едно от имената на Аллах. “Халим” означава тих, кротък, смирен, хрисим, милосърден... Мисля, че такъв трябва да бъде всеки мюсюлманин.
- Коя религия изповядвахте по-рано?- Както ви е известно, преди години в Унгария управляваха комунистите. Хората бяха лишени от възможността да получат религиозно образование. Когато те посещаваха църквата, полицията се нахвърляше върху тях и ги разгонваше с бой. Затова болшинството от хората в Унгария не вярват, че има Творец. Те са атеисти. В това отношение няма кой да ги просветлява. Никой у нас не вярва истински нито в християнството, нито в юдаизма. Понеже още като малка загубих майка си, аз също нямах възможност да получа религиозно образование.
- Просветлението е от Аллах. Но все пак как се запознахте с исляма?- Вярата е част от природата на човека. Преди да приема исляма дълго време търсих своя път. Посетих редица църкви. Но не можах да открия такава религиозна доктрина, която да задоволи моята същност. Веднъж ме поканиха на някаква конференция като преводачка. Темата беше религиозните системи и различните вери. Когато стана въпрос за исляма, вниманието ми привлече група мюсюлмани. Тогава за пръв път от тях чух нещо за исляма. Едните бяха турци, другите араби; имаше мюсюлмани от различни раси. Но сред представителите на другите религии те бяха някак по-различни. Опитах се да узная защо това е така. Попитах за религията им. Те ми подариха превода на Свещения Коран на английски. Когато го прочетох, разбрах, че именно ислямът бе религията, която бях търсила години наред. Но ми беше много трудно да приема тази вяра - цялото ми обкръжение твърдеше, че ислямът е религия на терористите и че не бива да се влияя от красивите слова на мюсюлманите. Открай време обичах самотата. И за да не чувам какво говорят по мой адрес и за да мога сама да реша как да постъпя, имах нужда от усамотение. Така прекарвах дни наред в усамотение в гората, в която често ходех. Понякога, увлечена в мисли, дори забравях да се храня. Една нощ сънувах невероятен сън. Цялата зажадняла, търсех да пия вода. Колкото повече търсех, толкова повече ожаднявах. Най-сетне нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ми предложи вода. Поех водата, която ми поднесе, и пих до насита. От срам не можех да го погледна в очите. А когато се събудих, вече бях решила да приема исляма. Елхамдулиллях, най-доброто решение, което съм взимала някога през живота си, бе да приема исляма.
- Какви бяха реакциите на хората край вас, когато приехте исляма? - Втората съпруга на баща ми и сестра ми много се учудиха. Помислиха, че съм полудяла. Решиха да изчакат известно време - дано да изтрезнея. Съпругата на баща ми ме предупреди да бъда много внимателна. Каза, че ако се появя в тоя вид на улицата, хората биха помислили, че съм луда и могат да ми навредят. Нищо такова не се случи.
- Кое ви беше най-трудното след като приехте исляма?- Нищо не ми беше трудно. Ако човек носи в себе си любовта към Аллах, то нищо друго не му тежи. С лекота научих дори молитвите на арабски. Два месеца след това покрих лицето си. Лятно време хората се чудят как мога така да се обличам. Какво значение има дали съм покрита или не, когато времето е топло?
- А кое Ви хареса най-много в исляма?- Най-много ми допаднаха свещените предания - хадисите на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). Това, че Ибрахим и Исмаил (алейхимес селям) са пожертвали всичко в името на Аллах... И най-важното - в християнството между Аллах и раба застават свещениците. Подобно нещо в исляма няма. Когато няма никой помежду ни, усещаш истинската любов на Аллах.
- Какви чувства изпитвате към нашия пейгамбер Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)?- Това не е нещо, което мога да изразя с думи. То е нещо като вълнението, което изпитвате, когато очаквате да дойде някой скъп гост. Тогава почистваш дома си, стараеш се да поддържаш чисто и подредено и все пак виждаш, че не всичко е както трябва.
- Какво е разпространението на исляма в Унгария?- Всеки храни някаква любов, но не знаят накъде да насочат тази любов. И след като в сърцето си нямат любов към Аллах, те безцелно пилеят тази потенциална обич. Обичат или някои артисти, или кучетата си или телевизията. В Унгария, както в повечето европейски страни, хората гледат кучетата като децата си... Това се дължи именно на откъснатостта им от исляма... След мен още петима души приеха тази религия. Да се надяваме, че с времето още много хора ще се върнат в лоното на исляма.
- Какво послание бихте отправили към нашите читатели като мюсюлманка?- Четири пъти посетих Турция. С мен бяха и други мюсюлманки. За тях бе нещо ново да се покриват. В Унгария всички ходят открити.
Турция играе важна роля в исляма. Турците са по-близки до европейците от арабите. Те могат да разтълкуват по-добре от тях исляма. Освен това унгарците обичат турците. Турците са хора чисти и гостоприемни. Много по-лесно е да възприемем исляма от хора, които обичаме и уважаваме. Ние искаме да възприемем исляма именно от турците.
- Какви религиозни книги сте превели?- Превела съм осем книги на унгарски, между тях има две от Имам Газали и на други автори.
Преди да приема исляма, имах много книги по литература. Сега в библиотеката ми няма книга, която да не е свързана с исляма...
- Благодаря Ви за това интервю.- И аз Ви благодаря.
Ислямът има дълга история в Унгария. Част от унгарските племена, които се заселили по нашите земи, са били мюсюлмани. С идването на османците ислямът у нас се е укрепил още повече.Интервюто взе:
Халиме ДемирешикИзточник 
Портал 
