Винсент Монтен

Връщане към истинския Дом

Как аз, френският учен Винсент Монтен, намерих праведния път
Аз съм учен. Мога да кажа, че съм и пътешественик. Дълги години пътешествах из различни арабски страни. Посещавал съм Сенегал, Индонезия, Мали, Гана. Брега на слоновата кост, Нигерия и Мавритания. Досега съм написал двайсетина книги за исляма, ислямската цивилизация, мюсюлманите и арабския език, а така също множество статии. Шест години се трудих да преведа на френски произведенията на Ибн Халдун. Тези мои научни занимания ме доведоха по естествен начин до приемането на исляма в Мавритания през 1977 г.
Ако искате да знаете изборът ми на исляма не означава избор само на някаква религия, а на начин на живот. Така установих, че приемам една друга представа за вселената и ставам член на една велика общност, която е споена чрез вярата. За мен този избор означаваше да предпочета нещо, което е близко до сърцата на онеправданите хора сред една буреносна географска среда, където е и Палестина. За мен това решение означаваше същевременно да застана далеч от богатите и силните на деня и да заема своето място на страната на правдата и истината.
Съвременният свят приема като крайна цел на живота технологичното развитие. За да достигне тази своя цел той смята, че са позволени всички средства. В името на човечеството обаче ислямът отхвърля подобно поведение и предлага още по-висши цели. Затова промяната на вярата и изборът ми на исляма съвсем не означават, че съм изгубил френската си национална идентичност. Все още смятам Франция за своя родина. Въпреки това обаче възприемам арабския свят като свой духовен свят.
Първото ми запознанство със Свещения Коран стана чрез превода на Андре де Рияр на френски език. Открих го в едно военно училище в близост до Париж. През 1934 - 36 година бях сред възпитаниците на това училище. Започнах всяка седмица да снимам по един раздел от Корана и да се занимавам с него.
След претърпените промени и развала на Стария и Новия завет, последното послание на Аллах до човечеството е изпратено с посредничеството на нашия Пейгамбер с.а.с. Сам по себе си Свещения Коран представлява най-голямото чудо.
При връщането ми в дома на истината още много други социални и нравствени фактори ми оказаха въздействие. На първо място сред тях идва неприемането от исляма на принципа за “първородния грях”. Пак според исляма всеки човек в живота си е в състояние ла запази своята нравствена чистота. Затова не е необходимо той да се откъсне от обществения живот и да се усамоти в някой манастир. Словата: “Аллах не ви наложи притеснения в религията.” (Хадж, 78) показват, че ислямът е най-подходящата на природата на човека религия.
Моята вяра в исляма отразява както душевното ми благополучие, така и крайната цел на моето съществуване. Тази верска система ме спаси от една разпокъсана мисловна система и спомогна всичките ми чувства да придобият вид на едно хармонично цяло. Мога да кажа, че при приемането на исляма решително въздействие ми оказаха не само религиозните, нравствените и социалните фактори, но и културните и божествените подбуди.
Ислямът ми достави такова душевно равновесие и благополучие, което никъде не намирах. Това е следствие от факта, че тази религия разглежда като единно цяло духа и тялото на човека. Освен това ислямът се обръща не само към разума, но и към сърцето на човека.
Повече от трийсет години живях в различни страни като Северна Африка, Иран, Ливан, Сенегал и Индонезия. По подобие на прочутия арабски пътешественик Ибн Батута пътешествах в много и различни страни на света. Навсякъде, където бях, се срещах все със същия начин на живот, същата вяра и същата човешка сърдечност. Видях, че ислямските общества притежават разбиране, което извежда на преден план смелостта и прямотата. Стигнах до убеждението, че не всякога парите и материалното благосъстояние могат да доведат до душевно благополучие. За мен не беше особено трудно да се откажа от неща, които вярата обявява за харам и забранява. Смятам, че всекидневното изпълнение на петкратния намаз е показателно за нашата воля в спазването на религията.
Освен тях мога да изреждам следните културни фактори, които предопределиха моето решение: днес европейците с гордост разказват за приноса си в световната цивилизация, в това число и на арабите. При това обаче те забравят, че не по-малко дължим на мюсюлманите. Именно благодарение на усилията на арабските учени се е запазило и оцеляло древногръцкото културно наследство. Ако днес ние четем произведенията на древногръцките философи Аристотел, Сократ, Платон и др., то затова трябва да сме благодарни и признателни на арабите. Някога най-големи научни центрове в света са били ислямските градове Багдад, Кайро, Тулайтула и Палермо.
Друг един фактор, който допринесе да се определя към исляма, бе мисълта да намеря мястото си в живота. Приемайки исляма, аз обявих, че заставам в по-различна позиция от ционизма, който не е нищо друго освен едно неоколониално схващане. Вече съм част от един голям свят, който се разпростира от Сенегал до Индонезия. В тези географски ширини намерих истински чувства. Прекрачих в този свят не за богатство, а защото повярвах, че трябва да застана редом с потиснатите и оскърбените. Впрочем у тези хора, чийто брой в моята родина Франция достигна до два милиона, се нуждаят от повече внимание и проява на интерес. Техните проблеми чакат своето решение.
Благодарение на всички тези фактори, които изброих до тук, както и благоволението на Всевишния Аллах, аз повярвах, че истинската праведна религия е ислямът, който приех през 1977 г., след което взех името Ел-Мансур ел-Шафи. Ел-Мансур е арабското съответствие на името “Бинсент”, с което са ме нарекли при раждането ми. Много обичам това име, което означава “подпомаганият” и вярвам, че няма друг, който да ни подпомага, освен Всевишния Аллах.
Елхамдулилляхи Рабби'л алемин.

Източник