Сатанизмът
Преди всичко трябва да се изтъква, че сатанизмът се появява в Средновековието с магьосниците и онези групи, които се откъсват от християнството. По-късно, вече в края на XIX в., той се явява като поверие в различните страни на Америка и Европа, за да достигне до наши дни.
В своята книга “Сатанизмът”, която представлява най-обширното изследване засега на турски език, Ахмед Гюч привежда следните определения за това явление, които са дадени в различни издания:
Сатанизмът, според юдейско-християнските поверия, означава хората, вместо на Бог да се кланят на абсолютното зло или на лицата и принципите, олицетворяващи това зло. Същевременно това преклонение се определя и като своеобразен бунт срещу юдейско-християнския диктат.
В друго едно определение се казва следното: “Сатанизмът е преклонение пред сатаната, приет като бог, което е използвано в различни периоди срещу християните католици от страна на крайно радикалните групи”.
Според трето определение: “Сатанизмът представлява своеобразно течение, заблуда в християнството, което се характеризира с преклонение пред Луцифер, сатаната, ангела, осмелил се да се разбунтува срещу Бог с цел освобождението на човека и задоволяване на неговите желания за абсолютна свобода в насладите и в живота.
Както става ясно от тези общи определения, сатанизмът представлява своеобразна реакция, която се основава главно на опозицията и бунта като основни качества на сатаната по-специално срещу християнството, а изобщо и към религията като цяло.
Традиционният сатанизъм
С оглед любопитството, което буди у днешната младеж и влиянието върху нея, за нас по-голям интерес представлява модерният, съвременен сатанизъм. Но за да бъде по-добре разбран съвременният сатанизъм, трябва да разгледаме и въпроса за традиционния сатанизъм който лежи в основата на сегашния. Ако трябва да обобщим, ще кажем, че традиционният сатанизъм представлява схващане на група хора, които възприемат разбирането на християнството за сатаната, приемат християнски морал и философия, както и християнския начин на живот и светоглед като база, но имат напълно противоположен на християнството възглед и мислене.”
В традиционния сатанизъм съществува седемстепенна система-йерархия, първата степен на която изисква индивидите да вземат участие в сборове и тържества като по-късно сами трябва да организират сатанински групи.
След участия в ритуали, в магьоснически групи и изпълнения на коварни поръчения и извършване на злокобни деяния, сатанистите растат в йерархията. Сред първите ритуали, в които трябва да присъстват новопостъпилите в групата е принасяне на човешка жертва в името на сатаната. В по-нататъшните стадии лицата се подлагат на продължителни изпитания, които продължават с години и след като изкачи седемстепенната стълбица, сатанистът придобива правото да бъде истински маестро.
Съвременният сатанизъм
В основата на модерния сатанизъм, известен и като Лавеян сатанизъм е създадената от Антон Сзандър Лавей магьосническа група.
През 1966 г. Лавей създава в Сан Франциско Църквата на сатаната (The church of Satan) и става главният й проповедник. По-голямата част от организаторската си дейност Лавей е насочил извън стените на църквата и започнал да пише книги. През 1969 г. той издава: “Сатанинска библия" (”The Satanic Bible”), която била последвана от “Сатанински ритуали" (The Satanic Rituals), издадена през 1972 г.
Главната и основна цел на създадената от Лавей сатанистка група е създаването на алтернативна преди всичко на християнството религия, а оттам и на всички останали религии. В интернет страниците днес могат да се намерят множество материали на сатанистка тематика, изготвени на английски и други езици. По-горе подчертахме, че младежите се интересуват главно от тези материали в интернет страниците. Тук ще приведа част от един такъв текст, за да се види какво представляват те, а така също как те възприемат и описват сатанизма. Текстът е изготвен от лице, което се крие зад псевдонима Лорд Сатан: “В настоящия момент не искам да ви занимавам с моята личност. Най-важното е да ви предам следващата информация и да ви разкрия същината на сатанизма. Естествено, в главните и основните му линии. Специалните части от учението няма да се разкриват. Няма да дам място и на ритуалите. Без това печатът ви лъже. Ние, за съжаление не жертваме малки бебета. Но трябва да заявя, че във всяка религия се принасят жертви на боговете. Нашите жертви са онези, които са родени в зодията “Козирог”.
“Хората са свободни в своите вярвания и никой няма право да им се меши в това. В края на краищата аз вярвам в онова, което искам и ако трябва ще го издигна в култ. Скоро ще отстраня и останалите си недостатъци и ще се опитам да ви предложа и други източници".
Различните школи в сатанизма
“Webster's Encyclopedic Unabridged Dictionary of the English Language" описва със следните думи сатанизма: “Сатанизмът представлява преклонение пред сатаната и сатанинските сили. Това е преиначаване на християнските ритуали и издигане в култ на сатаната плюс техните действия.“
Това, естествено, не е пълно обяснение на сатанизма. Нито едно обобщено и съкратено пояснение не може да определи същността на сатанизма, защото общо взето сатанизмът отрича всичките доктрини и свещени писания. Единствено сатанистите биха се определили най-точно. Ако подходим исторически, ще видим, че традиционният противник на истинския сатанизъм е християнството. В наше време сатанистите са много по-умерени и се противопоставят на обществения строй, позовавайки се на човешките права и свободи. В известен смисъл той може да се нарече либерализъм, защото мнозина сатанисти са членове на либерални партии и сдружения, както е видно от речниковото значение на думата и всички сатанисти са обладани и носят сатанински характери. Тяхното отричане на възприетите морални норми, изключителната им самоувереност, техният бунт и противопоставяне на установения ред, всичко това доказва именно тяхната същност.
Както във всички верски системи, така и в сатанистките групи има различни направления. Тези различия и течения се дължат на различните социални влияния:
1. ДАБЛЕРИТЕ са онези, които са избрали този път преди всичко с цел забавление и нямат някакви сериозни цели и намерения. В тази категория влизат предимно младежите.
2. САТАНИНСКАТА ЦЪРКВА е създадена и действа въз основа на теоретичните постановки на Лавей. Нейните членове държат преди всичко на индивидуализма, на задоволяването на личното его, на самоувереността и издигат в култ свръхчовека, описан от Ницше. Тези групи използват магията като средство за надмощие. Те приемат сатаната като подтикваща сила, която стои над човечеството.
3. ГНОСТИЦИТЕ се делят на две групи:
а/ Прометсеви гностици: те вярват в сътворения литературен сатана, но приемат, че Йехова, който е създал света, е зло божество. Сатаната е този, който е доставил светлината. Това, естествено е една много стара, митологична дефиниция, която се приема и от йезуитите в Анадола.
б/ Тъмните гностици вярват главно в лошите сили на природата, в едно преходно и капризно божество, което според мнозина западни тълкуватели е някаква зла сила. В това течение се долавят и следи от стари християнски поверия. В тази група влизат и онези, които вярват в индийското божество Кали.
4. ВТОРИЧНИТЕ САТАНИСТИ се обявяват изцяло срещу християнството. Мнозина от тях не приемат определенията за сатанизъм и сатанистката си идентичност. Те се съмняват във всичко и избягват всички по-трайни вярвания. Някои вуду поверия, средновековните магьосничества и отделни форми на тантрическият будизъм влизат в тази категория.
5. АДСКИТЕ КЛУБОВЕ са наследници на школа от XVIII в. Създател па гази школа е дукът на Вар гои. В този специален клуб са членували сър Франсис Дошууд, Бенджамин Франклин и английският благородник Еарл оф Сандвич. Наред с тайните си ритуали, адските клубове са известни като центрове на политически интриги, партийни разклонения и окултни действия. В наше време такива клубове продължават да съществуват в Ню Йорк и Лондон.
6. РОМАНО-ПРОМЕТЕЕВИ САТАНИСТИ СА САМО ЛИТЕРАТУРНИ сатанисти.
7. ПАГАНИСТИТЕ ОТ ПЪТЯ НА ЛЯВАТА РЪКА СЕ СРЕЩАТ ГЛАВНО във формата на малки групи в Европа и някои от тях се самоопределят като сатанисти. При тях съществуват две главни групи. Преди всичко те са традиционалисти и почитат античните източници като действията им са по-решителни и по-твърди.
8. САТАНИЗЪМ ДЕСТРУКТИВЕ ТАСК ФОРСЕ - прилагат основно принципите на сатанистката църква; вярват в магическата сила, но почитат и древните паганистки поверия. В тясна връзка са с вуду и други магически клонове. Учредителят му е Лорд Сатан.
Мустафа Бакърджъ