1 Появата на феминизма

Появата на феминизма

В различните периоди на историята правата и свободите, с които Всевишният Аллах е дарил хората са били нарушавани и погазвани, което от своя страна пораждало хаоса и анархията в света. Още с появата си обаче ислямът е провъзгласил правата и отговорностите на хората като на жените и мъжете предоставил и признал множество предимства и различия. Ислямът, който признава правата им е имал предвид различията между хората по рождение и въз основа именно на това основал задачите и отговорностите на мъжете и жените.
Според съществуващото на Запад разбиране, жената се възприемало като същество от втора категория. Експлоатацията на женския труд лишаването им от политически, социални, икономически и светски права именно са станали причина за появата на феминисткото движение.
В средновековна Европа са водени дори спорове дали жените изобщо са хора като са твърдели, че те са същества, в които се е вселил сатаната, поради което във всеки случай трябва да се стои далеч от тях и това се било превърнало в убеждение. Ето защо религиозните деятели са считали женитбата за своеобразно омерзаване и омърсяване и се заклевали през целия си живот да останат далеч от жените.
Движението на феминистите се характеризира като “Движение, което се бори за реализиране на правата на жените сами да решават своите професионални и жизнени проблеми и да имат едни и същи права с мъжете”.
Феминизмът има толкова определения колкото и броят на феминистите.
Думата е от латински произход и означава “жена”. За пръв път понятието “феминизъм” е употребено във Франция за изразяване качествата на жената. През XIX в. думата “феминизъм“ започва вече да се употребява, но повече се използват изрази като Womens Rights (Права на жените), Egual Rights (равни права) Womens Movement (женско движение). Понятието “феминизъм” след 1890 г. получава разпространение като се използва в различни, дори в противоположни значения. Но когато имаме предвид сегашното развитие на нещата, ще се види, че тези определения са крайно недостатъчни.
Движението за завоюването на правата на жените се подема на Запад особено през XVIII в. от философа Кондорсет, а след Френската революция от 1789 г. от Олимп де Гоог, който написва “Декларацията за правата на жените и гражданките”.
През 1792 г. под влиянието на Олимп де Гоог, англичанката Мери Волстенокрафт издава в Лондон книгата си, озаглавена “Защита правата на жената”. Нейните биографи описват като скандален живота на тази първа феминистка в Англия. През целия си живот Мери е живяла незаконно с редица мъже, в резултат на което й се родили много деца. Няколко пъти през живота си тя се е опитвала да сложи край на живота си. Тук можем да зададем въпроса: Защо ли една “скандална” жена е положила основите на феминизма в Англия, а не някоя заслужена, успяла аристократка?
В своята книга тя отрича, че жените са създадени само за удовлетворение на мъжете и твърди, че жената трябва да притежава същите права да се образова, да работи, да участва в политиката и да бъде съдена по същите нравствени правила. (Енциклопедия Британика, 1987, Лондон). Оттук може да се направи извода до каква степен се ширела мисълта, че жената е създадена единствено за да задоволява мъжа.
За пръв път феминистите са взели на прицел мъжете, а след време са заявили и враждебното си отношение към семейството като социална единица и спрямо раждането на деца. Те са изтъквали, че всички тези неща пречат на реализацията на жената в нейното работно място, изтиквайки я в пасивното положение, което я оставя извън живия живот.
Ето защо кралица Виктория, която е една от най-изявените владетелки, заели английския престол се обявила против феминизма като в едно свое писмо заявява следното: “Кралицата призовава всички пишещи и четящи жени да се обединят срещу тези луди, отвратителни права на жените”, защото “Бог е създал мъжа и жената различно, заради което позволете те да останат различни”. (Енциклопедия Британика).
Трябваше да изминат повече от век докато това движение, което се обявяваше против експлоатацията на женския труд и защитаваше техните права да започне да дава своите първи резултати. За пръв път през 1870 г. семейните англичанки се сдобиха с правото да притежават недвижими имоти. Едва през 1919 г. те получиха правото да влязат в парламента, а през 1928 г. правото да гласуват. След дълъг период от време и упорита борба жените в Америка през 1920 г. получиха право да гласуват.
В болшинството от европейските страни упражняването на правата на жените ставаше много по-бавно от Америка. Така например, във Франция жените получиха право да гласуват едва през 1944 г., в Белгия през 1948 г., в Гърция през 1951 г., в Швейцария през 1971 г...
До 1985 г. при покупко-продажбите на недвижимо имущество правата на семейните жени бяха крайно ограничени. Тук веднага искам да обърна вниманието ви върху факта, че ислямът признаваше тези права на жените още в началото на VII в.
Антифеминистите пък през XIX в. изтъкваха срещу феминистите една биологическа реалност каквато е бременността и раждането. В онези години, когато още не бяха открили хапчетата против забременяване и не съществуваше семейното планиране, жените с деца не можеха да правят кариера, дори това да им се гарантираше от закона. Това означаваше, че промените в законите не бяха довели до някакви съществени промени в практиката. Ето защо феминистите внесоха нов елемент в своето движение, а именно правото на жените да избират.
Сега пред жената имаше две възможности: или да прави кариера, или да ражда деца. Други феминисти не се задоволиха с това и заявиха, че щом като жената е талантлива, то вместо да бъде съпруга и майка, неин дълг е да прави кариера в живота.
Ала при един такъв избор болшинството от жените избираха да бъдат съпруги и майки. Следователно трябваше да се намери изход от това положение. Тогава американската феминистка Маргарет Сангер въведе във феминистката литература термина за контрола по раждаемостта. През 1921 г. тя изигра важна роля при създаването на “Дигата за контрол по раждаемостта в Америка”.
Критикувайки католицизма заради твърденията, че контролът по раждаемостта е противоестествен, в своята книга “Осът на цивилизацията“ тя за пръв път се обяви против религията от позициите на феминизма. Дотогава първите радетелки на феминисткото движение често използваха думата “Год” (Бог).
Погледнато от идеологическа гледна точка виждаме, че феминизмът представлява ценна придобивка за обществото. Но въпреки това жените не можеха да ползват в своя изгода правата си да избират и да бъдат избирани. Казано с техни думи, “новата жена” се беше освободила от робство, но това не беше достатъчно. Емма Голдман твърдеше, че жените трябва да бъдат “от свободни по-свободни”. Според нея “феминизмът бе дал свобода на жените, но тези жени, “повярвали, че са свободни” освен работата си вън, трябва да свършат и цялата домашна работа като се приберат вкъщи”.
Емма, която по въпроса за женитбите задмина Маргарет, я определяше като “престъпление”. В много от своите статии тя защитаваше, че женитбата е най-големият враг на жената и твърдеше, че я превръща в “паразит”.
След книгата “Вторият пол” на Симоне де Бовоа най-значимата книга на тази тема е “Женската мистика” на Вети Фриедан, издадена през 1963 г. В нея тя особено силно подчертаваше, че трябва да се сложи край на домашната работа на жената и на превъзходството на мъжете. Бети Фриедан бе написала книгата си подир развода след 22 години семеен живот. През 1966 г. заедно с други феминистки тя учреди “Националната организация на жените”. Тази организация положи много усилия за премахването на редица закони в Америка, които ограничаваха правата на жените. Най-накрая, след като Обединените нации обявиха 1975 г. за година на жената, феминистките от цял свят се срещнаха заедно и приеха решения, валидни за цял свят.

Фатма Мехлика Мъсъроглу