Майчице моя
Майчице моя, ти толкова нежна беше с мен,
Отделяше от храната и от съня си и нощ, и ден.
Ти беше тази, която ме обсипваше с ласки,
Изпълваше ме с радост и игри.
И от време на време,
На лицето ти появяваха се гримаси и маски,
Макар и кратки, аз ги приемах като схватки.
Знаеше, че всяко дете се ражда мюсюлманин,
И ти беше тази, която ми помогна,
Да запазя този вроден Иман,
Да опозная пътя на Мухаммед (а.с.).
Когато тръгвах по лошия път на шейтана,
Ти отново подсилваше моя Иман.
Разказваше ми случки от Корана
И лекуваше сърцето ми от болестта,
Която раздвояваше моя Иман.
Благодаря ти майчице добра,
Че ти ме научи на света,
Да обичам младостта,
И да използвам времето си,
В полза на моята душа!
Рифат Ахмед - 13год.
от град Мадан
Списание "Икра", брой 2, Февруари, 2005 година