Завистникът

Завистникът

Един ден, добър човек отишъл при Султана и след като му изрекъл много мъдри слова казал:
-О, Султане! Онзи, който ти направи добро, ти му отвърни с още по-добро, а на извършилия ти зло не прави нищо, защото неговата злина ти е достатъчна като награда...
В същото време един завистник дочул думите, които добрият човек казал на Султана. Той веднага започнал да му завижда, да не би да получел някакво място или длъжност при владетеля. Все едно, че стотици змии стягали неговото сърце, чудел се:
- Как успя пък този да се набие в очите на Султана?!
Така той започнал да търси удобен случай, за да влезне при Султана, докато един ден успял и му казал:
- О, Султане! Този човек казва, че дъхът ви мирише!
- Ти от къде знаеш?! -запитал той с намръщени вежди.
- Когато следващия път дойде при вас ще видите, че прикрива с ръка носа и устата си! - казал завистникът.
- Добре, нека да видим какво ще се случи! - рекъл намръщено Султанът.
Завистникът започнал да крои планове как да навреди на добрия човек...
Един ден, когато човека с доброто сърце отново отивал при Султана, завистникът го пресрещнал по пътя и го поканил в къщи, за да го нагости. Той му дал да яде гозба с чеснов лук и след това му казал:
- О, човече! Не се приближавай прекалено близо до владетеля, за да не го притесниш с миризмата на чесън, излизаща от твоята уста!...
Човечецът от къде да знаел, че това била клопка за него! Той продължил своя път и отишъл в това положение при Султана.
Султанът пък желаел да го изпита и това бил много удобен случай за него:
- Приближи се към мен! - казал той.
Човекът се приближил, като сложил ръка пред носа и устата си, а владетелят си казал:
- Я, значи онзи човек ми е казал истината!
Владетелят веднага взел в ръка писалка и лист, написал едно писмо и казал на добрия човек:
- Отиди при командира и му дай това писмо.
Човекът взел писмото и си тръгнал, считайки, че това писмо съдържа заповед да му бъде отпусната парична помощ. Човекът на излизане срещнал пред вратата завистника, който го гледал с дяволска наслада със своя мрачен поглед. Той изведнъж видял писмото и запитал:
- Какво е това?
- Мисля, че Султанът благоволи да ми даде някой грош и аз отивам да си ги получа!
Завистникът пламнал напълно и казал:
- Моля те, дай ми това писмо, за да мога да посрещна своите нужди с парите, които са ги отпуснали!...
Човекът с чисто сърце и сияйно лице, въобще и не възразил, а рекъл:
- Вземи, след като имаш нужда!
Завистникът взел в ръка писмото и по най-бързия начин отишъл при командира и му казал:
- Ей, командире, това е писмо със заповед от Султана! Вземи го и веднага изпълни заповедта, съдържаща се в него...
Командирът взел писмото и започнал да го чете, като лицето му се намръщило! В него пишело точно обратното на онова, което завистникът си мислел.
Султанската заповед гласяла:
- Обезглави този, който ти донесе това писмо. Смъкни му кожата, напълни я със слама и ми я изпрати!
Командирът веднага издал заповед:
- Хванете и обезглавете този човек, а след това му смъкнете кожата!
Какво замислял завистника, а какво станало! Той започнал да крещи:
- Не-е, не-е-е...! Аз не съм онзи, за когото ме мислите. Пуснете ме, за да ви доведа човека, за когото се отнася тази заповед!...
Но командирът дори не го слушал какво крещял. След малко завистникът бил обезглавен. Кожата му била смъкната и напълнена със слама.
На следващия ден добрият човек отново отишъл при Султана. Той стъписано казал:
- Ей, човече! Какво стана с писмото, което ти дадох вчера?
Човекът му разказал какво се е случило, а Султанът го запитал:
- Ти наистина ли казваш, че дъхът ми мирише?
- Не владетелю, няма такова нещо! - казал той.
- Защо тогава онзи ден, когато се доближи до мен, ти закри носа и устата си с ръка?
- В съшият ден, когато аз бях тръгнал при вас, онзи човек ме покани в къщата си и ме нагости с гозба от чеснов лук. И аз, за да не ви притесня с миризмата на чесън, сложих ръка пред устата си! - казал човекът.
Султанът, който останал доволен от случилото се, радостно казал:
- Ти говориш истината! Ела и седни при мен. Онзи, който е вършел зло, заплати за него със своята душа. И който засади фиданката на злото, нека бъде готов да яде от нейните плодове!...

Ахмед Османов

Списание "Икра", брой 2, Февруари, 2005 година