Фъкъх

Определение: Фъкх – наука, която се занимава с шериатските правила и задължения на човека към Аллах (Субханеху уе Теаля) и към хората. Той се разделя на два основни вида: 1) ибадети и 2) муамелят (задължения, взаимоотношения между хората).

а) Ибадети – задължения на човека към Аллах (Субханеху уе Теаля), като чистота, намаз, зекят, оруч, хадж и курбан.

б) Задължения към хората: никях, развод, търговия и други.

Шериатът се ръководи от доказателства. Основните източници, от които се вземат доказателствата са: Корани Керим (Словото на Аллах (Субханеху уе Теаля), Сунната (думите и делата на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), Иджма (единодушието на ислямските учени по даден въпрос) и Къяс (сравнение на шериатски въпрос, за който няма конкретно доказателство с друг такъв, за който има, и двата имат сходен характер).

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И РАЗПОРЕДБИ В ШЕРИАТА И ФЪКЪХА

1. Мукеллеф – този, който е задължен да изпълнява ибадет. За да бъде мукеллеф даден човек, той трябва да бъде мюсюлманин, разумен и достигнал пълнолетие според шериата.
Според шериата един човек е достигнал пълнолетие, ако отговаря на едно от трите условия:
1. Излизане на семенна течност от мъжете или идването на менструален цикъл при жените.
2. Окосмяване на срамните части и под мишниците (на тялото).
3. Навършване на 12 год. за момичетата и 15 год. за момчетата.

2. Основни принципи и разпоредби.

а) Фарз – действие, което е абсолютно и категорично задължение, сведено от Аллах (Субханеху уе Теаля) и всеки мукеллеф е длъжен да го изпълнява:
Фарз айн (лично задължение) – задължение, което трябва да се изпълнява лично от всеки човек.
Фарз кифайе (колективно задължение) – задължение за всеки мюсюлманин, но ако една част от мюсюлманите го изпълнят, то за останалата част отпада.

б) Ваджиб – задължение от Аллах (Субханеху уе Теаля) към Неговите раби, което е близо до фарза, но не е със същата тежест.

в) Суннет – това са думите и делата, които е вършил Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) и е препоръчал и ние да ги вършим:
Суннет муеккеде – потвърден суннет (неща, които Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) постоянно е изпълнявал);
Суннет гайри муеккеде – непотвърден суннет (неща, които Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) понякога е изпълнявал, а друг път – не).

г) Мустехаб – желателни действия (например садака). Този, който ги изпълнява, е добре за него, но ако не ги изпълни, няма да бъде наказан.

д) Мубах – позволени неща, за които няма нито награда, нито грях;

е) Мекрух – нежелателни действия и този, който ги изостави, получава севаб (награда).
- Техримен (тежък) мекрух, близо до харама (греха).
- Тензихен (лек) мекрух.

ж) Харам – действия, които са категорична забрана от Аллах (Субханеху уе Теаля) и извършителят им ще бъде подложен на наказание, ако не се покае истински.

з) Муфсид – действия, които развалят даден ибадет.

Ислямската религия отделя огромно значение на чистотата. Всеки мюсюлманин трябва да е чист, както е казал Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем): "Чистотата е половината от вярата.” (Муслим)

1. Чистотата в Исляма се разделя на два вида:

Вътрешна (душевна) чистота – това означава да е чиста душата на мюсюлманина от безверие, ширк (съдружаване); измяна; завист и други пороци.

Външна (физическа) чистота:
- Почистване от видими мръсотии, например почистване след ходене по нужда и др.
- Почистване от невидими мръсотии, например вземане на абдест след сън.

2. Видове мръсотии според шериата:

2.1. Тежки мръсотии – дори и мъничко от тези мръсотии да попаднат по тялото или дрехите – замърсяват и те са:
а) всичко, което излиза от срамните места на човека като:
- Изпражнения
- Урина
- Семенна течност (мени – сперма), (според Ебу Ханифе тя е мръсна, а според имамите Ахмед и Шафии – тя е чиста).
- Веди – прозрачен секрет, който излиза от мъжкия полов орган при стрес, страх и др.
- Мези – прозрачен секрет, който излиза от половия орган при жената и мъжа при възбуда.
- Хаиз – месечно течение (менструация) при жените.
- Нифас – следродилно течение при жените, което трае до четиридесет дена.
- Истихада – течение при болестно състояние на жената.
б) кръв – независимо от какво е тя, се счита за тежка мръсотия.
в) свинята – цялата се счита за тежка мръсотия.
г) кучето.
д) повръщано.
е) алкохол.
ж) мършата – животно, умряло без да е заклано, или животно, което е заклано, без да се е споменато името на Аллах (Субханеху уе Теаля), се счита за мърша, както и всичко, което излиза от животни, които са харам да се консумират.

2.2. Леки мръсотии:
а) изпражнения и урина на животни, чието месо е позволено да се консумира. Повечето учени определят животните, които стават за курбан, а те са – камила, крава, овца и коза.

Разбира, се на този свят няма нищо идеално, така че идеална чистота трудно се постига. Наистина човек е създаден несъвършен, поради тази причина Аллах (Субханеху уе Теаля) е дал граници на опрощение за леката и тежката мръсотия.
При тежките мръсотии – допуска се опрощение само за много малка капка. Например при урината, ако е напръскан, колкото няколко иглени върха, е допустимо – това се отнася за течните мръсотии. При нетечните се допуска, колкото един дирхем (средна монета), но това е при положение, че няма вода за почистване. Тогава може да се почисти и с друга материя, като е извинен до намирането на вода.
При лека мръсотия – позволено е до ¼ от всяка част на дрехата и тялото при дарура . Ако някой се съмнява, че е изцапал дрехите си, то е по-добре да ги смени.

* Най-вероятно е човек да се замърси при ходене в тоалетна, затова мюсюлманинът трябва много да внимава, когато ходи там.

2.3. Култура на ходене в тоалетната:
а) да се направи дуа – (Аллахумме инни еузубике минел хубси вел хабаис) "О, Аллах, пази ме от джинове, мръсотии и нечистотии!” – тази дуа се чете и преди влизане в банята.
б) да се влиза с левия крак, а да се излиза с десния.
в) не трябва да се говори и да се стои излишно, защото може да има джинове и шейтани.
г) от суннета е да се ходи дори и по малка нужда клекнал, за да не се напръска.
д) след малка нужда да се изчаква да изтече и последната капка от пикочния канал, след това да се измие и подсуши.
е) след голяма нужда да се измие с вода и след това да се подсуши. Ако няма вода, може да се почисти и с друго нещо, докато се намери вода. Забранено е почистването с кокали и с изпражнения на животни, като пипането на срамните места и измиването да става само с лявата ръка.
ж) в тоалетната да не се влиза с айети от Корана, независимо на какво са написани или завити, или нещо, на което е написано името на Аллах Теаля.
з) да се излезе с десния крак и да се каже: "Гуфранеке”.
Има пет неща, които са заложени по природа в човека от Аллах (Субханеху уе Теаля): почистването на срамните места и под мишниците от косми, рязането на ноктите, пускане на брада и обрязване при мъжете.



І. Вода – тя е основното средство за почистване. От шериатска гледна точка, тя се дели на три вида:
1. Чиста и почистваща – това е неупотребявана вода, на която не са нарушени трите основни свойства – цвят, мирис и вкус. Това са водите от моретата, океана, язовирите, реките, потоците, дъждовната вода.
Хадис: Попитали Пратеникът (с.а.с.) дали може да се вземе абдест от море или океан, а той (с.а.с.) отговорил: ,,Водите на моретата и океаните са чисти и всичко, което е в тях, е халал (за ядене), дори и да е умряло”.
Под термина ,,неупотребявана” се има предвид да не е използвана, т.е. ако някой си пъхне ръката в съд с вода , тя става употребявана или, ако се загребе вода в съд, който не е чист, то и водата се счита за нечиста. Ако водоемът е голям и се замърси водата от единия му край – то от другия е чиста. Вода, от която е пил човек или животно, което става за курбан, или птица с клюн (без да е имало слюнка в клюна), се счита за чиста. Ако е пило друго животно, не се счита за чиста.
2. Чиста, но непочистваща вода – от шериатска гледна точка е всяка вода, на която са нарушени едно или трите основни свойства или е употребявана, но става за пране или пиене, е чиста – но е непочистваща. Такава вода не може да се използва за абдест. (Например безалкохолна напитка, т.е. цветът и мирисът са изкуствено променени).
3. Мръсна вода – всяка, която не е от първия или втория вид, т.е. водата, на която са променени свойствата и не става за пиене, миене, абдест.

ІІ. Пръст – тя се използва за абдеста "тейеммум”. Чрез пръст се извършва морално, а не физическо почистване. Също така се използва за почистване например на обувките, ако са изцапани с мръсотия. Ако куче е пило от някакъв съд, то съдът трябва да се измие шест пъти с вода и един път с пръст.

ІІІ. Почистване чрез изтъркване:
Казва Айше (радиаллаху анха) – жената на Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем): "Понякога Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) имаше следи от суха сперма и аз му я изтривах, след което той ставаше да кланя намаз.” Според една част от учените спермата е мръсна, а според друга – тя е чиста, а самият акт на отделяне, изисква изкъпване.

ІV. Почистване чрез изсъхване – ако едно място е мръсно (например е напоено с урина), след няколко дни от слънцето и вятъра то изсъхва или попива и се изпарява. Това важи само за почвата, за други неща не важи (например – килими).

V. Почистване на кожи чрез сол и обработка. Кожата на всички животни, с изключение на прасето и кучето, могат да се използват, след обработка със сол.

1. Определение:
Абдест – измиване на определени части от тялото по определен начин, с цел за ибадет.

2. Начин на вземане на абдест:
След като се направи нийет (възнамеряване) за абдест, се казва, "Бисмиллях” и се измиват ръцете до китките, слага се вода в устата, измива се хубаво устната кухина. Слага се вода в носа, мие се лицето, след това се измиват ръцете до лактите, включително, като се започва отдясно. После се прави месх (забърсване с влажни ръце) на главата, забърсват се ушите и накрая се мият двата крака до глезените, включително, като се започва с десния крак.

3. Видове абдест:
Фарз:
а) за намаз.
б) при четене от Мусхаф
в/ при таваф
Суннет:
а) за всеки намаз
б) при четене на Коран наизуст или книги, в които има айети и хадиси
в) преди лягане и др.

4. Фарзове на абдеста:
а) Еднократно измиване на лицето, като границите на измиване трябва да са до косата, под брадата и между двете уши;
б) еднократно измиване на ръцете до лактите, включително;
в) забърсване на главата с мокри ръце един път (месх), като навлажняването трябва да обхване не по-малко от една четвърт;
г) еднократно измиване на краката до глезените, включително.

5. Сюннети на абдеста:
а) нийет – в хадис предаден от Умер (радиаллаху анху) Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Делата са според намеренията (нийета) и на всеки ще му се въздаде според неговото намерение.” (Муслим)
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е правил нийета със сърцето при всички видове ибадет, а при хадж и умра го е изричал и с думи. При започването на дадена работа, всеки прави нийет за нея със сърцето си, дори и да не го оповестява чрез думи, но според някои учени е позволено да се изрече и с думи.
б) казване на ,,بسم الله ”(Бисмиллях).
в) измиване на ръцете до китките.
г) ползване на мисвак преди абдеста.
Хадис: Предава Айше (радиаллаху анха), че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Мисвакът почиства устата и се предизвиква задоволството на Аллах (Субханеху уе Теаля).” (Ахмед и Несаи)
Хадис: Предава Ебу Хурейра (радиаллаху анху), че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Ако не беше затруднение за уммета, мисвака щях да го направя фарз”.
д) измиване на устата и носа по три пъти.
е) прокарване на пръстите в брадата и между пръстите на ръцете и краката.
ж) второто и третото измиване на частите, които се измиват по три пъти;
з) започване на миенето отдясно.
и) забърсване на ушите.
й) спазване на поредността и извършване на действията така, както ги е извършвал Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем).
к) да не се прекъсват действията по време на абдеста.
л) четене на дуата след абдест.

6. Мустехаб - желателни неща на абдеста:
а) по време на абдест да се обърне в посока към къбле.
б) да вземе абдест на чисто място.
в) да не ползва чужда помощ, ако не се налага.
г) при миенето на определени части да сипва вода с дясната ръка.
д) абдестът да се взема преди езана.
е) след като свърши абдеста, да пие три пъти вода и да прави зикр (споменаване на Аллах (Субханеху уе Теаля).
ж) кланяне на два рекята намаз.

7. Мекрух – нежелателни неща на абдеста:
а) оставянето нарочно на суннет или мустехаб;
б) измиване, без нужда, повече от три пъти частите на тялото.
в) да се говорят излишни неща по време на абдеста.

8. Неща, които развалят абдеста:
а) всяко нещо, което излиза от срамните места на човека независимо какво е, дори газ, без значение дали е умишлено или неумишлено.
б) излизане на кръв, гной, жълта вода и др. от тялото, ако потече и се разлее.
в) повръщането разваля абдеста.
г) заспиване в дълбок сън, ако задреме, без да се е отпуснал, не се разваля абдестът.
д) изгубване на съзнание и полудяване.
е) засмиване на глас в намаза.
При недостатък (като болест) може да се вземе абдест заедно с недостатъка, но той важи само за извършване на намаза, след което се разваля от само себе си. Например: при изтичане на кръв, гной или друго на мястото, от което изтича, трябва да се сложи марля, памук, превръзка или др.

9. Месх върху мести:
Аллах (Субханеху уе Теаля) е направил улеснение при вземане на абдест, за този, който има затруднение при миенето на краката при студ, болест, пътуване и др.
Местите са кожени обувки или чорапи, които трябва да отговарят на следните условия, за да се прави месх върху тях:
- да се обуят след абдест.
- да покриват глезените.
- да не са скъсани – допуска се до три пръста скъсване.
- да са здрави и да издържат около час и половина ходене пеша, без да се скъсат.
- да са от кожа или друг материал, като при месха капките от водата, не трябва да стигат до краката.
- да са плътно около крака.
а) Времетраене на местите:
Хадис: Предава Ебу Бекр (радиаллаху анху): “Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) ни позволи да правим месх върху мести до три денонощия, когато сме на път, и едно денонощие, когато сме у дома.” (Дара Кутни и Хаким)
Времетраенето на месха върху местите започва да се счита от първото забърсване след обуването им. Месх може да се прави и върху чорапи, ако отговарят на условията за мести.
б) Какво разваля правото на месх върху мести?
- Изтичането на определеното време.
- Събуване или скъсване на местите.
- При намокряне на краката, или ако влезе вода под местите.

10. Месх върху гипс или превръзка
– условията за местите не се отнасят за гипс или превръзка, защото това е необходимост (дарура). Когато някой има гипс или превръзка, може да прави месх върху тях. След свалянето им трябва да вземе нов абдест.

Определение:
Гусюл абдест – измиване на цялото тяло с чиста вода с възнамерение за ибадет.

Начин на правене на гусюл абдест:
Най-напред се прави нийет, след това се измиват ръцете до китките, после се измиват интимните (срамните) места и се взема малък абдест. След това се измива цялото тяло като се започне от главата, дясната половина на тялото, лявата половина и накрая се мият краката.

Видове гусюл абдест:
Фарз: Гусюл абдест е задължителен при следните четири положения.
а) при джунуб (временно отстранен от ибадет)
– когато човек получи оргазъм, независимо дали е мъж или жена, при полов контакт.
– ако жена отиде на гинеколог и се наложи да й слагат някакви инструменти във влагалището, не се счита за джунуб.
– при излизане на семенна течност от половия орган на мъжа без удоволствие, също не се счита за джунуб.
б) след хайд и нифас при жените.
в) когато настъпи смъртта на мюсюлманина или мюсюлманката – задължение е на близките да вземат гусюл абдест на мъртвеца.
г) когато някой приеме Исляма, независимо каква религия е изпълнявал преди това.

Суннет:
а) в деня Джума (петък).
б) на празниците ,,Байрям”.
в) при обличане на ихрам.
(Ихрам – две големи кърпи, които се обличат от мъжете, които отиват на хадж или умра)

4. Фарзове на гусюл абдест:
а) слагане на вода в устата и носа по веднъж.
б) намокряне на цялото тяло – къпане.
Ако човек се потопи в басейн или море, с намерение за гусюл абдест и намокри устата и носа, е изпълнил гусюл. Когато една жена има гъсти коси или дълги плитки, които трудно се разплитат, може да не се разплитат, достатъчно е да се намокрят корените на косата, а върху плитките се посипва вода.
Хадис: Предава Айше (радиаллаху анха): ”Една жена попита Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем): „О, Пратенико на Аллах, имам гъсти плитки, да ги разплитам ли по време на гусюл?” Каза: „Не! Достатъчно е да сипеш три пъти вода върху главата и да измиеш цялото тяло.” (Муслим)

5. Суннети на гусюла:
а) нийет – възнамерявяне;
б) четене на дуата преди влизане в баня - "Бисмиллях, Аллахумме инни еузубике минел хубси вел хабаис!”.
в) измиване на ръцете до китките.
г) измиване на срамните места.
д) вземане на малък абдест – вътре в банята, като не се чете Коран или зикр.
е) започване на къпането от главата, след това да се спазва поредността отдясно.
ж) къпането да се осъществява на закрито място – Айше (радиаллаху анха) е казала, че съпрузите може да се къпят заедно.
з) накрая, преди излизане, да се плакнат краката.
След полово сношение е желателно да се изчака 10 мин., след което да се отиде по малка нужда и тогава да се взема гусюл.

НЕЩА, КОИТО СА ЗАБРАНЕНИ ДА ВЪРШИ ЧОВЕК, КОГАТО Е ДЖУНУБ
Когато е джунуб, човек няма право да прави никакъв намаз, а ако прави, той няма да му е приет.
Да чете Корани Керим, дори и наизуст;
Да влиза в джамия, освен при силна необходимост.
Да прави таваф (обиколки на кяабето).
Ако някой е джунуб вечерта, може да отложи къпането до сутринта, но Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е вземал преди да си легне малък абдест. Позволява се да се прави полово сношение повече от един път и накрая да се вземе само веднъж гусюл, но е желателно след всеки акт, да се измиват половите органи, и по възможност вземане на малък абдест. Не е желателно да се яде и пие, когато човек е джунуб, ако не е наложащо.

1.Определение:
Тейеммум – вземане на абдест или гусюул чрез забърсване на лицето и ръцете до лактите с чиста пръст (земя) при липса на вода, или при невъзможност за използването й.
Хадис: Джабир ибн Абдуллах (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Има пет неща, които Аллах (Субханеху уе Теаля) е дал на мен и на моята общност и не ги е дал на миналите народи преди мен: Аллах (Субханеху уе Теаля) ни помага срещу враговете ни, като им всява страх в сърцата на разстояние един месец преди това; Аллах (Субханеху уе Теаля) направи за мен цялата земя да бъде джамия и средство за почистване, и когато за един човек от моя уммет (общност) влезне времето за намаз, да може да кланя, където и да се намира; Аллах (Субханеху уе Теаля) ни позволи плячката след война (жива сила, превозни средства, движимо или недвижимо имущество); Аллах (Субханеху уе Теаля) ми даде право да защитавам уммета си на Съдния ден (Шефаат).” (Бухари)

2. Как се прави тейеммум?
Намира се чиста пръст или нещо, което е от повърхността на земята – без растения, дърво, листа. След това се прави нийет, удрят се дланите на ръцете в пръстта и се забърсва лицето, след това се удрят втори път в пръстта и се забърсват първо дясната, после лявата ръка до лактите включително.

3. Кога може тейеммум да замести гусюл или малък абдест?
- При липса на чиста вода – ако човек не може да намери вода на мястото, където се намира, като преди това трябва да е потърсил водата в четирите посоки на 1,5 км.
- Ако водата едва стига за пиене.
- При невъзможност за използване на водата – например при болест по кожата, при която не трябва да се мокри, при страх или студ.

4. Фарзове на тейеммум:
а) нийет (възнамеряване) – необходимо е да се определи точно за какво ще прави тейеммум.
б) удряне на ръцете в чиста пръст и забърсване на лицето.
в) удряне отново на ръцете в пръст и забърсване на ръцете до лактите.

5. Суннети на тейеммум:
а) казване на "Бисмиллях”.
б) изтръсване на ръцете от едрите частици на пръстта.
в) да се извършват действията поред.
г) да се забърше първо дясната, след това лявата ръка.
Нежелателните неща, които са за абдест, се отнасят и за тейеммум.

6. Неща, които развалят тейеммум:
а) всяко нещо, което разваля абдеста и гусюла, разваля и тейеммум.
б) отпадане на причините, поради които е взет тейеммум – ако по време на намаз отпадне причината, то намазът и абдестът се развалят, но ако след намаза отпадне причината за тейеммум, намазът е приет.

1.Шериатско обяснение за „хайз”:
Когато майката на човечеството Хавва била в Дженнета и шейтанът ги подмамил да ядат от забраненото дърво, вследствие на което Аллах (Субханеху уе Теаля) ги прогонва от Дженнета, за това че Хавва яла първа от забранения плод, Аллах (Субханеху уе Теаля) я наказал всеки месец от нея и всички жени да излиза мръсна кръв

„И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: “Това е страдание.” И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят! А щом се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е повелил! Наистина Аллах обича покайващите се и обича пречистващите се!.” (Бакара: 222)
(“... стойте далеч” това предписание не бива да се схваща буквално, а само като избягване на полов контакт с жените в месечен цикъл).

Когато Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) отива на хадж, тръгва с жена си и всички сахаби. Когато наближили Мекка на Айше (радиаллаху анха) й дошъл хайза и тя започнала да плаче. Тогава Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казал: „Това е нещо, което Аллах (Субханеху уе Теаля) е предписал за дъщерите на Адем (алейхис селям). Ти прави всичко, което правят сахабите, освен таваф!”

2. Биологично обяснение за хаиз:
Аллах (Субханеху уе Теаля) е дал на всяка зряла жена всеки месец в матката да се образуват яйцеклетки. След образуването си, те започват да набъбват, докато стигнат периода на развитие и ако не бъдат оплодени, те се пукат. Всяка яйцеклетка съдържа в себе си кръв и след като не е оплодена, тази кръв се изхвърля навън.

3. Кога кръвта изтичаща от жената се смята за хайз?
а) Трябва да изтича от матката.
б) Да не е след раждане.
в) Да не е от някаква болест.
г) Да не изтича по-малко от три и повече от десет дена.
д) Да е имало преди хайза минимум петнадесет дена чист период.

4. Времетраенето на хайз
Според имам Ебу Ханифе минималният период е три дена, нормалният – от пет до седем, а максималният – до десет дена. Ако например има само два дни кръв или повече от десет, не се счита за хаиз.

5. Кога една жена се смята за чиста?
Чистотата на жената от гледна точка на шериата се разделя на два вида:
а) физическа чистота – това е периодът между двата цикъла, през който няма течение, и той е в границите на 15-22 дни.
б) шериатска чистота – ако има течение по-малко от три или повече от десет дена, жената се счита за шериатски чиста, дори и да изтича кръв.

6. Дейности, които са забранени да върши жена, която е в хаиз:
а) да прави намаз:
Хадис: Предава Айше (радиаллаху анха): „По времето на Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем), когато ни идваше месечният цикъл на всичките жени, не ни караше да откланваме намаза, а ни заповядваше да отговеем пропуснатия оруч в Рамазан.” (Муслим)
Когато една жена е била чиста преди идване на хайз и не е кланяла намаза, след хайза трябва да го откланя.
б) няма право да държи оруч. Но когато една жена очаква, че ще й дойде на следващия ден хайзът в Рамазан, тя трябва да си яде суфер и да направи нийет за оруч. Ако й дойде през деня хайзът, оручът се разваля и трябва да го отговее, също така може да си яде, но да не го прави явно. Когато се изчисти от хайз през деня на Рамазан, тя трябва да вземе гусул и да не яде и пие до акшам, но денят не й се зачита.
в) да чете Корани Керим – в хадис от Абдуллах ибн Умер (радиаллаху анхума), Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: „Когато човек е джунуб или жената е в хаиз, да не четат нищо от Корана (дори и да слушат)” (Ибн Маджа)
Позволено е да прави зикр и дуа. Ако жената е учителка или ученичка и е наложащо (например: предстои й изпит) се допуска да чете Коран в хайз, но само толкова, колкото е необходимо.
г) няма право да влиза в Джамия – в хадис, предаден от Джесра бин Деджазе (радиаллаху анх), казва Пратеникът (с.а.с.): "Не е позволено да влиза в джамия човек, който е джунуб или жена, която е в хайз.” (Ебу Дауд – добър)
д) да прави таваф (обиколки около кябето) - доказателство за това е хадисът в началото на темата.
е) полово сношение – това се отнася и за мъжа, и за жената, (Бакара: 222). Ако мъж направи полово сношение съзнателно с жена си, когато тя е в хайз – извършват голям грях и след това трябва да се даде кефарет.

*Към чистотата в Исляма спада и това, че мюсюлманинът и мюсюлманката са длъжни да почистват интимните си места (и под мишниците) от косми на всеки 15 – 20 дена.
Има предание от Сахабите (сподвижниците на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем)), че ако този период надвиши четиридесет дена, то вярващият се оприличава на невярващия.
Когато една жена има течение (истихада) – тя се смята за шериатски чиста и е длъжна да кланя намаз, като за всеки вакът трябва да взема абдест. Също така да изпълнява и останалите ибадети.


1. Времетраене на нифаса:
То започва от раждането и продължава 40 дни според Ебу Ханифе, а според други учени – до 60 дена. Ако кръвотечението спре преди 40-ят ден, жената трябва да направи гусул и да започне да изпълнява всички шериатски задължения. Също така, ако след 40-ят ден кръвотечението продължава, тя също трябва да се изкъпе /гусул/ и да изпълнява шериатските си задължения.

2. Разпоредби за нифаса.
Всички разпоредби, които са за хайза се отнасят и за нифаса.

Общи понятия за намаза:
1. Определение – специален ибадет, който съдържа определени думи и действия и започва с текбир (Аллаху екбер) и завършва със селям.

2. Кога става фарз намазът? – това се е случило година и половина преди хиджра в нощта Мирадж, когато Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) бил възнесен на седмото небе.

Важността и мястото на намаза в Исляма.
1. Намазът е лично задължение за всеки мюсюлманин и за всяка мюсюлманка, които са пълнолетни според шериата и са добре с разума. Намазът е втората от петте основи на Исляма и е споменат над осемдесет пъти в Коран – и – Керим.
2. Всички заповеди и ибадети Аллах (Субханеху уе Теаля) ги изпрати на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), посредством Джебраил (алейхис селям), освен намаза. Той беше заповядан лично на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), като за целта бе повикан при Аллах (Субханеху уе Теаля) над седмото небе. Самият начин на заповядване, показва неговата огромна важност.
Хадис: Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Наистина между мюсюлманина и неверието е оставянето на намаза.” (Муслим – достоверен).
Разликата между мюсюлманина и немюсюлманина е оставянето на намаза, а който го изоставя отива към кюфур (неверие). Също така Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) в последния си час, преди да умре, е споменал намаза.
Хадис: Енес (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Първото нещо, за което Аллах (Субханеху уе Теаля) ще съди хората в Съдният ден, е намазът. На когото намазът му е пълен, му се изпълват и останалите дела, а на когото намаза не му е пълен – му се провалят и останалите дела." (Тирмизи - добър).

Шериатски разпоредби за този, който не кланя намаз.
1. Този, който не кланя намаз и отрича, че намазът му е задължение (фарз) – всички учени са единодушни, че той е неверник.
2. Този, който не кланя намаз редовно, обаче признава, че е фарз, трябва да му се обясни как да кланя, ако не знае, след това да се предупреди, а ако откаже, да се хвърли в затвора и да стои, докато започне да кланя. Такъв човек според имам Ебу Ханифе е фасик – провален (разбира се, това може да се изпълни в държава, където законът е шериатът).
Хадис: Бурейда (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: "Разликата между нас и тях е намазът, и който го остави, е от тях (неверниците).” (Ахмед, Несаи и Тирмизи).
Хадис: Абдуллах ибн Амр ибн Асс (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Който кланя намаза, в Съдния ден ще му бъде светлина, аргумент за него, спасение. Който не кланя намаза, за него няма да има светлина – аргумент (защита, спасение). В Съдния ден ще бъде с Карун, Фираун, Хаман и Убей ибн Халеф. (Фараонът е бил най-големият неверник за всички времена, а Карун и Хаман са били негови приближени).” (Ахмед, Табарани, ибни Хиббан)
Хадис: Предава Абдуллах ибн Шекик (радиаллаху анху): "Сахабите на Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) не смятаха за кюфур (неверие) оставянето на никой друг ибадет, освен намаза.” (Тирмизи и Хаким)

Начин на изпълнение на намаза:
Най-напред се взема абдест и след като се е уверил човек, че по тялото си и по дрехите, и по мястото, където ще прави намаза, няма мръсотия, и се е уверил, че е настъпило времето за съответния намаз, и се е обърнал към къбле, възнамерява съответния намаз, вдига ръцете, и казва “Аллаху екбер”. След това слага дясната си ръка върху лявата, върху гърдите и чете “Субханеке”. След това казва “Еузу бесмеле”, и след това чете сура “Фатиха”. След това чете друга сура или няколко айета от Корана. След това казва “Аллаху екбер” и се навежда на “рукю”, като в това положение казва три пъти “Субхане раббийел азим”. След това изправяйки се, казва “Семиаллаху лимен хамидех”. В изправено положение казва “Раббена лекел хамд”. След това отива на “седжде” и в това положение казва три пъти “Субхане раббийел еаля”, след това се изправя до седнало положение. След кратка пауза прави второ “седжде” по същия начин, и след това се изправя в изходно (изправено) положение и до тук е изпълнен един “ракят”. След това по същия начин се прави вторият, третият и четвъртият “ракят”, в зависимост от съответния намаз. Между втория и третия “ракят” се стои на колене и се чете “Еттехият”. След последния “ракят”, съответно втория, третия или четвъртия, се стои на колене, като се чете “Еттехият”, “Салли и Барик” и “Раббена атина” и след това прави “Селям” първо надясно и намазът свършва. Дуата “Субханеке” се чете само в началото на намаза, а на третия и четвъртия “ракят” на фарзовите намази се чете само “Фатиха”. Същинската част от всеки намаз започва с текбир „Аллаху екбер”, и завършва с правене на „Селям”.
След намаза (селяма) е от суннета да се чете „айетул курси” и да се направи тесбих, но ако човек много бърза или има уважителна причина, и не го направи, намаза му е приет, и не се смята за недостатък.
Ако един човек даде „Селям”, т.е. приключи даден намаз, и след това развали абдеста, то този намаз се смята за приключен и няма да го отслужва отново.

Външни фарзове (условия) преди намаза:

1.1. Вземане на абдест (малък или голям (гусюл)).

„О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените!” (Маиде: 6)

Хадис: Абдуллах ибн Умер (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Аллах (Субханеху уе Теаля) не приема намаза, без абдест.” (Муслим, Ебу Дауд и др.)

1.2. Почистване на тялото, дрехите и мястото, където ще се прави намаза.

„и дрехите си почиствай!” (Мудессир: 4)

Хадис: Разказва Али (радиаллаху анху): "На мен много често ми излизаше мези (течност при възбуда) и изпратих един човек при Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) да го попита какво да направя. Пратеникът отговорил: „Да си измива половия орган и да взема абдест (малък).” (Бухари)
Хадис: Енес (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: "Предпазвайте се от пръските на урината, защото повечето от наказанието в гроба ще бъде заради нея!” (Дара Кутни)
Хадис: Разказва Айше (радиаллаху анха): "Една жена с Истихада (течение при жените извън) дойде при Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) и попита как да прави намаз и дали да го прави? Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: "Измий кръвта по тебе, вземай абдест (за всеки намаз) и кланяй!” (Бухари)
Хадис: Разказва Джабир ибн Семура (радиаллаху анху): "Веднъж дойде един човек при Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) и попита: „О, Пратенико на Аллах, да правя ли намаз с дрехите, с които правя полово сношение с жена си?” Каза Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) – „Да! Ако не забележиш по тях мръсотия.” (Ахмед, Ибн Маджа)
Хадис: Разказва Ебу Сеид Ал-Худри (радиаллаху анху): "Веднъж кланяхме с Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) и той по време на намаза си свали налъмите (вид обувки) и ние също ги свалихме. След намаза той (салляллаху алейхи уе селлем) ни попита: "Защо си свалихте налъмите?" Казахме: "Видяхме теб, о, Пратенико на Аллах!”. Каза: "Дойде при мен Джебраил (алейхис селям) и ми каза, че по тях има мръсотия. Когато някой от вас дойде в джамията, то да си обърне налъмите и да види да няма по тях мръсотия и ако има, да ги избърше по земята и след това да кланя!” (Ахмед, Ебу Дауд и др.)
Хадис: Разказва Ебу Хурейра (радиаллаху анху): "Веднъж дойде един бедуин и уринира в джамията и хората наскачаха да го бият. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: „Оставете го!”. След това го извика и му каза: „Това е джамия и тук не се правят такива неща, тук се прави намаз, чете се Коран и се прави зикр.” След това каза: "Донесете една кофа вода и сипете върху това място!” (Бухари)

1.3 Покриване на аврета – (частите от тялото, които не трябва да се виждат).

„О, синове на Адам, обличайте се подходящо при всяка молитва.” (Еараф: 31)

а) Авретът на мъжете е от пъпа до коленете включително.
Хадис: Амру ибн Шуайб (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Заповядайте на децата си да кланят намаз на седем години и когато станат на десет години, ако не кланят ги удряйте, и ги разделете в леглата им и завивките, и когато някой от вас ожени своя роб или робиня – да не гледа това, което е под пъпа до колената, защото това е аура (забранено място за гледане)!” (Ахмед и Дара Кутни).
б) Авретът за свободна жена е цялото й тяло, с изключение на лицето и ръцете до китките.
Хадис: Айше (радиаллаху анха) казала на едно момиче, което се казва Есма: "Ей, Есма, жената когато достигне пълнолетие, нищо не трябва да й се вижда, освен лицето и ръцете!” (Ебу Дауд)

„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения, освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си!” (Нур: 31)

Хадис: Айше (радиаллаху анха) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Аллах (Субханеху уе Теаля) не приема намаза на пълнолетна жена без хиджаб (покривало).” (Ебу Дауд, Тирмизи и Ахмед)

Условия, на които трябва да отговаря облеклото на жената:
1) да не прозира.
2) дрехата да не е тясна и прилепена по тялото.
3) да е покрито цялото тяло, като при движение да не се открива.

По време на намаз всичко трябва да е покрито, дори човек да е сам или на тъмно. Трябва да сме покрити винаги, особено в намаза, защото човек по време на намаз застава пред Аллах (Субханеху уе Теаля). С дрехите, с които не може да се излиза пред хора, не е желателно да се кланя и намаз. Нарушение на общоприетия ред в дадено място е мекрух, ако не е в противоречие с шериата.
Липсата на шапка не е пречка, за да бъде приет намаза.
Хадис: Разказва ибн Аббас (радиаллаху анху): "Веднъж Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) си свали чалмата и я сложи пред себе си за сутре (нещо, което се слага пред кланящия намаз, за да не минават хората отпред).” (Ибн Асакир)
Мъжете нямат право помежду си да си показват аврета, освен пред съпругите си и робините си. Авретът пред жени, когато са само жени, се допуска да се показва всичко от тялото, освен това, което е от пъпа до коленете включително. Ако е повече от това, е харам. Жената може да показва тялото и прелестите си само пред съпруга си.
При дарура (силно наложащо) може да се кланя намаз, дори и да се показва аврет. При всяка една дарура отпада това, което не можем да го направим до степен толкова, колкото е необходимо, без да се прекалява.

1.4. Съблюдаване времето за намаза.

"За вярващите молитвата е предписание в определено време.” (Ниса: 103)

Хадис: Предава Джабир (радиаллаху анху): "Дойде Джебраил (алейхис селям) при Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) първия ден, когато слънцето беше след зенита си, и му каза: "Стани и кланяй Зухр!”; след това дойде, когато сянката беше колкото самите предмети, и му каза: "Стани и кланяй Аср!” После дойде, когато слънцето залезе, и му каза: "Стани и кланяй Магриб!” След това дойде, когато на хоризонта изчезна жълтата му ивица, и му каза: ,,Стани и кланяй Ишаи!” На сутринта дойде, когато се пукна зората, и каза: "Стани и кланяй Феджр!” След това Джебраил (алейхис селям) дойде, когато сянката на всяко нещо беше колкото него, и каза на Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) да кланя Зухр. После дойде, когато сянката на предметите беше двойна, и му каза да кланя Аср. Следващото идване беше в същото време като предишния ден и му каза да кланя Магриб. След това дойде в полунощ и му каза: "Стани и кланяй Ишаи!" И последно дойде малко преди да изгрее слънцето и каза: "Стани и кланяй Феджр!” След намаза Джебраил (алейхис селям) каза: "Между тези две времена е времето за всеки намаз!” (Бухари, Ахмед, Несаи и Тирмизи)
За полунощ се счита средата между залеза на слънцето и пукването на зората.
а) Време за Феджр – началото е от зазоряването (имсак или различаването на бялата от черната ивица на хоризонта) до изгрева на слънцето. Най-голяма награда ще получи кланящият, ако кланя в първото време, което се отнася за всички намази. Ако човек се успи и слънцето изгрее, когато се събуди – кланя целия сабах, който не е каза, но това може да се направи 45 мин. след изгрева докато останат 45 мин. преди Зухр.
Хадис: Ебу Хурейра (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Който застигне един рекят от Феджр, преди да изгрее слънцето, то той не го е пропуснал. И който застигне един рекят на намаза Аср, преди да залезе слънцето, то той е застигнал намаза”. (Бухари, Муслим и Ебу Дауд).
б) Време за Зухр – началото е, когато слънцето премине връхната си точка (зенита) и сянката на предметите започне да се увеличава, а краят е, когато сянката на предметите получи реалния си размер прибавен й и размерът на сянката, която е била след зенита на слънцето.
Когато слънцето е в зенита си (връхната си точка) е мекрух да се кланя намаз.
в) Време за Аср (Икиндия) – началото на Аср, е краят на Зухр, а краят е до залеза на слънцето. Ако остане един час до Магриб и човек не е кланял суннета на Аср, след това време суннетът отпада и се кланя само фарза.
г) Време за Магриб (Акшам) – началото е залезът на слънцето, а крайното време е изчезването на жълтия ореол на хоризонта.
Хадис: Предава ибн Умер (радиаллаху анхума), че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Времето на намаза Магриб, е до изчезването на жълтия ореол от хоризонта.” (Бухари)
д) Време за Ишаи – от изчезването на жълтия ореол от хоризонта до полунощ, а при необходимост може и до имсак, но не е желателно.
Хадис: Предава ибн Умер (радиаллаху анху), че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Последното време за намаза Ишаи е до полунощ.” (Муслим)
Хадис: Предава Енес (радиаллаху анху): "Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) отлагаше Ишаи понякога до средата на нощта.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Ебу Катаде (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Никога не се счита, че човек е спал прекалено много, освен ако дойде времето за следващия намаз, а той не е кланял предишния.” (Муслим)
е) Време за намаза Витр – започва след откланването на Ишаи и свършва преди имсак.
Хадис: Предава Айше (радиаллаху анха): "Винаги Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) кланяше намаза Витр - понякога в началото на нощта, понякога в средата, а понякога преди имсак.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Предава Ебу Хурейра (радиаллаху анху): "Завеща ми Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) да кланям Витр преди да легна, да кланям редовно намаза Духа и да държа всеки месец три дена нафиле оруч.” (Муслим)
Хадис: Ебу Сеид Ал–Худри (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Кланяйте Витр преди сабах!” (Муслим)
От тези хадиси се вижда, че Витр намаз има три времена – след откланване на Ишаи; преди лягане и преди имсак. След Витр не е желателно да се кланя друг намаз.
Хадис: Предава ибн Аббас (радиаллаху анху), че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Аллах (Субханеху уе Теаля) ви заповяда още един намаз, освен фарза и той е Витр. Кланяйте го след Ишаи до сабах!” (Тирмизи и Ебу Дауд)
Важността на времето е, че е фарз в намаза. Фарз е не само да влезе времето за намаз, а да сме сигурни, когато сме сами, че е настъпило или да се ориентираме по природни признаци. Ако и по това не можем да се ориентираме, трябва хубаво да се размислим дали е дошло времето за намаза. Ако някой се кланя, без да се размисли дали е влезнало времето, то намазът му е невалиден. Самото търсене на времето е фарз.

Времена, в които е мекрух (нежелателно) да се прави намаз:
1. Време, в което кланянето на намаз е силен мекрух:
- Когато слънцето изгрява, докато се издигне (около 45 мин.).
- Когато слънцето е в зенита си, докато го подмине.
- Когато слънцето започне да залязва, докато залезе изцяло.
2. Време в което кланянето на намаз е мекрух:
- След откланване на сабах до изгрева на слънцето;
- След откланване на икиндия до залез слънце.
Хадис: Предава Укбе ибн Амир (радиаллаху анху): "Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) ни забрани да кланяме намаз и да погребваме мъртъвците в три времена: първото е, когато изгрява слънцето, докато се издигне малко; когато слънцето е в зенита си, докато не тръгне да се наклонява и когато слънцето залязва, докато залезе.” (Муслим)
Хадис: Предава Ебу Сеид Ал-Худри (радиаллаху анху): „Чух Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) да казва: "Не кланяйте намаз след сабах (Феджр), докато не изгрее слънцето и не кланяйте намаз след фарза на Икиндия, докато не залезе слънцето!” (Бухари и Муслим)
Хадис: Предава Умер ибн Абесе (радиаллаху анху): „Попитах Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем): "О, Пратенико на Аллах! Кажи ми за намаза!”. Каза (салляллаху алейхи уе селлем): "Когато откланяш намаза Феджр, след това не кланяй нищо, докато не изгрее слънцето и се издигне малко, защото то изгрява между рогата на шейтанина и тогава слънцеобожателите правят седжде на слънцето! След това кланяй (колкото искаш), докато слънцето стигне малко преди зенита си и го отмине (в това време не се кланя), защото в това време се подклажда Джехеннемът! После кланяй, докато откланяш намаза Аср, после спри, докато не залезе слънцето, защото тогава то залязва между рогата на шейтана и тогава слънцеобожателите му правят седжде!” (Муслим и Ахмед)
При необходимост може да се кланя в тези времена, но само фарзовете на дадения намаз. (Според имамите Ахмед и Шафии в тези времена може да се кланят и намази, които имат причини – като намаза (техиятул месджид) – поздрав за джамията.

1.5. Обръщане към Къбле.

„Виждаме да се обръща твоето лице [о, Мухаммед] към небето! Ние непременно ще те обърнем в посока за молитви, която ще ти е угодна. Тъй че обърни лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лице към нея! Дарените с Писанието знаят, че това е истината от техния Господар. Аллах не подминава техните дела.” (Бакара:144)

Който е близо до Кябето, е задължен да се обърне точно към средата, а ако е далече, достатъчно е да се обърне към Мекка. Ако е невъзможно да намери посоката, то може да се ориентира по слънцето и звездите, или посоките в света. От България къбле се намира в посока югоизток. Когато човек не може да се ориентира по нищо, той да се размисли добре и да прецени по разум и иншааллах, намазът ще му бъде точен. Ако е започнат намазът в грешна посока и по време на намаза разбере това, то да се обърне в правилната посока и да продължи да кланя!
Попитали Али (радиаллаху анху) как да търсим къбле, ако не можем да се ориентираме, той отговорил: "Ликът на Аллах (Субханеху уе Теаля) е навсякъде и тогава може да се кланя по преценка.”

„На Аллах принадлежи и изтокът, и западът и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ.” (Бакара:115)

Положения, при които отпада обръщането към къбле:
а) при пътуване
Нафиле намаз може да се кланя в превозно средство, без да се обръща към къбле.
Хадис: Предава Амир (радиаллаху анху): "Видях Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) да кланя намаз върху животно, без значение къде върви и се обръща то и този намаз не беше фарз, а нафиле.” (Бухари)
Когато някой е пътник може да кланя нафиле намаз в превозното средство, без да слиза.
Когато някой пътува и трябва да кланя фарз намаз, е длъжен да слезе от превозното средство и да кланя навън. Но ако средството, с което пътува не е зависимо от него (например: обществен транспорт) – допуска се да се кланя вътре, за да не изостави изцяло намаза. Ако не позволява превозното средство да прави рукю или седжде – може да кланя със знаци, но ифтитах текбира (встъпителния текбир) по възможност да се направи към къбле.
б) при страх и война – ако къблето е обратно на посоката на врага, то може да се кланя в тази посока.
в) при болест – когато човек е болен и не може да се обърне в посока къбле, то може да се обърне и в друга посока.

1.6. Нийет (възнамеряване).

„И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята зекят!” (Бейине: 5)

Хадис: Предава Умер (радиаллаху анху), че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: “Делата са единствено според намеренията. И на всеки ще се въздаде според неговото намерение.” (Всепризнат хадис)
Нийетът е достатъчно да се направи със сърцето. Без нийет не се приема нито един ибадет. Когато човек застане за намаз, нийетът му трябва да съдържа:
- Какво ще кланя (фарз, суннет, сабах, акшам и т.н.).
- Непосредствено след нийета трябва да следва текбирът.
Според имам Ебу Ханифе, когато човек е имам, трябва да направи нийет, че е имам или да си помисли, че ще кланя джемаат, особено ако в джамаата има жени.
При нормални условия, ако не се спазят тези шест фарза – намазът на човек е невалиден.


Фарзове вътре в намаза:

2.1. Встъпителен текбир (ифтитах текбир) – възвеличаване на Аллах (Субханеху уе Теаля).

„И твоя Господ възвеличавай!” (Мудессир: 3)

Хадис: Али ибн Аби Талиб (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Ключът на намаза е чистотата, влизането в него е текбирът, а излизането е селямът” (Тирмизи)
Хадис: Казва Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем): "Когато застанеш за намаз, кажи: "Аллаху екбер!” (Бухари)

Условия на текбира:
а) да каже на арабски ,,Аллаху екбер!”.
б) да го каже така, че да се чуе сам, ако е имам – на глас.
в) да бъде прав при фарз намаз (освен при невъзможност).
Ако някой застигне джемаата на рукю или на седжде, трябва да направи ифтитах текбира прав и след това да се присъедини там, където са джамаата.
г) да не се удължава елиф-ът и бе-то. Удължаването на елиф-а е харам, а бе-то е мекрух.
д) да не се изпреварва имама с текбира, защото това проваля намаза.

2.2. Киям (стоене прав).

„Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!” (Бакара: 238)

Хадис: Разказва Имран ибн Хусейн (радиаллаху анху): "Аз имах хемороиди. Отидох при Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) и го попитах как да кланям намаз, а той ми каза: "Кланяй прав, ако не можеш прав, кланяй седнал, ако не можеш седнал, кланяй легнал!” (Бухари и Муслим)
Този хадис се отнася за намаз, който е фарз и ваджиб, ако е нафиле или суннет намаз, може да се кланя и седнал. От условията на този фарз е да се стои прав, без да се опира никъде.

Положения, при които може да отпадне този фарз:
а) при болестно състояние – отпада ,,киям”. Аллах (Субханеху уе Теаля) не натоварва човека с нещо, което не е по силите му.
б) когато човек може да стои прав, но не може да прави рукю и седжде, трябва да се кланя седнал чрез знаци.
Хадис: Предава Джабир (радиаллаху анху),че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) видял един човек, който кланял седнал и сложил отпред възглавница, на която прави седжде. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) отишъл при него и хвърлил възглавницата. После болният сложил дръвце пред себе си, а Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) изхвърлил и него и му казал: "Кланяй на земята! Ако не можеш, кланяй със знаци, като на седждето трябва да се навеждаш повече, отколкото на рукю!” (Бейхаки)
Ако човек е затворен чисто гол и няма възможност да се облече – трябва да кланя седнал и по такъв начин, че да си скрива аврета.

2.3. Кирает (четене на Коран).

„И четете това, което ви е най-лесно от Корана!” (Муземмил: 20)

Хадис: Ебу Хурейра (радиаллаху анху): предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Няма намаз без четене на Коран”. (Муслим)
Хадис: Предава Ебу Хурейра (радиаллаху анху): „Чух Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) да казва: "Който кланя намаз и не чете в него сура "Фатиха”, то този намаз е провален.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Ебу Хурейра (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: "Не е пълен намазът на този, който не е прочел "Фатиха”. (Ибн Хузейме и Дара Кутни)
Хадис: Предава Ебу Сеид Ал-Худри (радиаллаху анху): "Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) ни заповяда да четем в намаза сура "Фатиха” и онова, което ни е лесно от Корана.” (Ебу Дауд)
От тези хадиси става ясно, че обезателно в намаза трябва да се чете сурата "Фатиха”. Ако някой, който е новоприел Исляма и не знае да чете "Фатиха”, може да чете това, което знае от Корана.
Когато се кланя с джемаат, според имам Ебу Ханифе, Коран трябва да чете само имамът, а този, който следва имама, не е желателно да чете Коран, базирайки се на айет 204 от сура "Стената”:
"Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!”
Пак според него четенето от имама, е четене и за джемаата.
Хадис: Ебу Хурейра (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Наистина имамът е поставен, за да се следва, и когато каже "Аллаху екбер!” и вие кажете: "Аллаху екбер!” а когато той чете, вие мълчете!” (Муслим)
Според другите имами, когато имамът чете тихо и джемаатът трябва да чете тихо, само сура “Фатиха”.
Хадис: Ебу Хурейра (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Кланяйте намаз, както сте ме видели да кланям!” (Всепризнат хадис)
Хадис: Разказва Убаде ибн Самид (радиаллаху анху): „Веднъж Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) кланяше сабах и когато свършихме намаза, попита: "Аз чух да четете след мен.”. Казаха: „Да, о, Пратенико на Аллах! Каза: „Не четете друго, освен "Фатиха”, защото няма намаз без нея!” (Ебу Дауд, Ахмед, Тирмизи и Ибни Хиббан)
Не се допуска да се чете ,,Фатиха” на друг език, освен на арабски, защото Коран – и – Керим е свещен, т.е. свещеността на Корана е само на арабски.
Когато се чете Коран в намаз, задължително трябва да се мърдат устните и езикът, иначе няма да бъде валиден намазът.

2.4. Рукю (навеждане в намаза, като с дланите на ръцете трябва да се хванат коленете и изправяне)

„О, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господ, и вършете добро, за да сполучите!” (Хадж: 77)

Хадис: Разказва Ебу Хурейра (радиаллаху анху): "Веднъж в джамията на Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) влезе един човек, откланя два рекята намаз набързо и отиде при Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) и му даде селям. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) каза: "Върни се и кланяй отново, защото ти нямаш намаз!” Този човек се върна и кланя отново по същия начин, набързо и пак отиде при Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) и му даде селям. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) пак го върна, като това се повтори три пъти. След третия път този човек каза: "О, Пратенико на Аллах! Кълна се в Аллах (Субханеху уе Теаля), аз не знам по друг начин да кланям! Кажи ми как да кланям!”. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: "Когато решиш да правиш намаз, вземи хубаво абдест, след това се обърни към къбле и кажи "Аллаху екбер!”, после чети това, което ти е лесно от Корана. След това се наведи на рукю, докато се успокоиш, после се изправи от рукю и се застой прав. Когато отидеш на седжде, успокой тялото си, после се изправи седнал и се застой, след което направи още едно седжде, като правиш пауза на тялото между отделните действия. И така прави в целия намаз!” (Бухари и Муслим)
За правилното изпълнение на този фарз трябва с ръцете да се прихванат коленете, а гърбът и главата трябва да са в хоризонтално положение.
Хадис: Предава Айше (радиаллаху анха): "Когато Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) беше на рукю, гърбът му беше в хоризонтално положение, а главата му беше нито вдигната нагоре, нито наведена надолу, а по средата.” (Бухари и Муслим)
Към този фарз влиза и изправянето от рукю.

2.5. Седжде (слагане на челото на земята).

Това включва две седждета със сядане между тях.

„О, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господ, и вършете добро, за да сполучите!” (Хадж: 77)

Хадис: Разказва Хузейфе (радиаллаху анху): "Веднъж Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) видя един човек да кланя намаз, който не изпълнява добре рукю и седжде и му каза: "Ти не кланяш намаз и ако умреш в това положение, ще умреш не във вярата, която е свалена на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)”. (Бухари)
Хадис: Предава ибн Аббас (радиаллаху анху), че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: "Заповядано ме бе да правя седжде със седем части на тялото: на челото и показа носа с пръста си, с дланите на двете ръце, с коленте и пръстите на двата крака.” (Бухари, Муслим)
Това важи за тези, които нямат недостатъци и не са болни.

2.6. Последно сядане преди селяма.

Хадис: Предава ибн Месуд (радиаллаху анху): „Каза ми Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем): "Когато прочетеш "Еттехият” и стоиш (на колене), ти си приключил намаза, ако искаш, можеш да станеш, ако искаш, можеш да продължиш”. (Ебу Дауд, Ахмед и Дара Кутни)
Изпълнението на този фарз е самото сядане преди селяма, колкото да се прочете “Еттехияту”.
- Спазването на последователността на фарзовете – също е фарз (особено вътрешните).
- Нещата, които са фарз (киям, кирает, рукю и седжде.) се отнасят за всеки рекят.