УСЛОВИЯ НА
“ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ
МУХАММЕД РАСУЛЮЛЛАХ”
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Слава на Аллах, възхваляваме Го, за подкрепа и прошка Него молим. Аллах да ни опази от злините на нашите души и от лошите ни дела. Когото Аллах напъти, него никой не ще заблуди. Когото Аллах остави в заблуда, него никой не ще напъти. Свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах, Единственият, няма Той съдружник, и свидетелствам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и Пратеник.
Уважаеми братя!
Символът на вярата е съчетан от две части:
1.”Ля иляхе иллеллах...”-”Няма друго истинско божество освен Аллах...”
2.”...Мухаммед Расулюллах.” - “Мухаммед (с.а.в) е Пратеник на Аллах.”
Първата част от символа на вярата - ”Ля иляхе иллеллах...” има седем условия, които мюсюлманинът трябва да изпълни, за да се възползва от изричането на тези думи в земния и отвъдния живот. На земята, човек с изричането й влиза в Исляма, а в Съдния Ден ще бъде избавен от Огъня и вкаран в Дженнета. Мюсюлманинът трябва да знае и да се придържа към тези условия, без да им противоречи. Също, не е достатъчно само наизустяването и изброяването им. Задължително е мюсюлманинът да ги съблюдава и живее според тях. Седемте условия са:
1. Знание.
Да се знае значението на този израз и това, което се изисква от него, да се изпълни. Знание и потвърждение на истинската божественост на Аллах Теаля и отричане на измислените от хората божества. Ако човек изрече този израз и знае смисъла на това, което е промълвил с езика си и е убеден от все сърце, че ибадета трябва да се прави само на Аллах Теаля, тогава той е запознат със смисъла на ”Ля иляхе иллеллах”.
Аллах Теаля казва:
§И знай [о, Мухаммед], че няма друго истинско божество освен Аллах!…§/Сура Мухаммед /47/:19./
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
“Който знае, че няма друго истинско божество освен Аллах и умре, ще влезне в Дженнета”/Муслим:135./
2. Силно убеждение.
Изричането на ”Ля иляхе иллеллах” да бъде с пълна убеденост, без проникване на съмнения, внушавани от шейтаните. Аллах Теаля описва истинските мюсюлмани, че са убедени във вярването си и не се колебаят, като казва:
§Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват…§/Сура Худжурат/49/:15./
Съмнението е качество, присъщо на лицемерите. Те не вярват в Аллах и Съдния Ден, техните сърца са изпълнени с колебания и постоянно се съмняват.
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
“Аз свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Аз съм Негов Пратеник. Човек, който не се съмнява в засвидетелствуването и умре, ще влезе в Дженнета.”/ Муслим./
3. Приемане.
Приемане на изискванията на ”Ля иляхе иллеллах” от все сърце и душа и прилагането им чрез ибадет към Аллах Теаля, Който казва:
§Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас,...”§/Сура Бакара/2/:136./
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
“Не е истински повярвал онзи от вас, докато страстите му не последват онова, с което съм дошъл” /Табарани./
Задължение е за онзи, който изрича тези думи, да ги приема и прилага, за да не бъде от онези, за които Аллах Теаля казва:
§Когато им се рече: “Няма друго божество освен Аллах!”, те се възгордяваха. И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”§-Сура Саффат/37/:35-36.
Към тази група хора спадат също и онези, които се противопоставят на някои Ислямски норми. Тях Аллах Теаля ги призовава да приемат Исляма с всичките му постановления, казвайки:
§О, вярващи, встъпете изцяло в Исляма и не следвайте стъпките на шейтана! Той е ваш явен враг.§/Сура Бакара/2/:208./
Много хора знаят и са запознати със значението на този израз, но поради тяхното високомерие, горделивост и завист те не го приемат. Относно тях Аллах Теаля казва:
§Ние знаем, че те наскърбява онова, което казват. Но не теб взимат за лъжец, а всъщност угнетителите отричат знаменията на Аллах.§/Сура Енам/6/:33./
4. Покорство.
Следване на всичко, което изразът ”Ля иляхе иллеллах” изисква, като съгласуване на думи с дела. Прилагане постановленията на Аллах в живота, без протакане и отлагане. Аллах Теаля казва:
§И се обърнете към своя Господар, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.§/Сура Зумер/39/:54./
Покорство към всичко онова, с което Расулюллах (с.а.в) е изпратен, да бъде обичан и следван. Той (с.а.в) казва:
“Не е истински повярвал онзи от вас, за когото не съм по-обичан от децата му, неговите родители и останалите хора.”-/Муслим:167./
5. Потвърждаване.
Сърцето трябва да потвърждава това, което езикът казва. Когато това се осъществи, човекът ще прилага онова, което е дошло в Корана и Суннета на Пейгамберинът (с.а.в).
Аллах Теаля казва:
§О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!§/Сура Тевбе/9/:119./
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
“Който засвидетелствува, че няма друго истинско божество освен Аллах, и го потвърди с делата си, ще влезне в Дженнета” /Ахмед./
Който изрече тези думи и сърцето му не ги е потвърдило, такъв човек е лъжец, двуличник и неверник. Аллах Теаля разобличава подобни, като казва:
§А някои от хората казват: “Повярвахме в Аллах и в Сетния ден.” Ала те не са вярващи. Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, ала мамят само себе си, без да усетят.§ /Сура Бакара/2/:8-9./
6. Искреност.
С чисто намерение, човек да пречисти думите и делата си от всички петна на многобожието и искрено да търси задоволството на Аллах Теаля. В тях не трябва да има самоизтъкване, лична изгода и други подобни. Аллах Теаля казва:
§И бе им повелено да правят ибадет единствено на Аллах, предани Нему в религията…§ Сура Бейне/98/:5.
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
“Поради моето застъпничество, най-щастлив измежду хората ще е онзи, който изрече от все сърце и душа ”Ля иляхе иллеллах.” /Бухари./
Ако човек изрича без искреност “Ля иляхе иллеллах…” и не действа според изискванията, залегнали в него, то те не му допринасят никаква полза. Аллах Теаля казва:
§И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.§ Сура Фуркан/25/:23.
§Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.§ /Сура Ниса/4/:48./
7. Обич.
Обич, уважение и привързаност към израза ”Ля иляхе иллеллах”. Също обич и уважение към онези, които са се привързали към него, начело с Мухаммед (с.а.в). Обичта към него да е по-силна от обичта към себе си, богатството, семейството и децата. Аллах Теаля казва:
§Кажи: [о, Мухаммед] “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви…§ Сура Али Имран/3/:31.
Пейгамберинът (с.а.в), пояснява стойността на обичта към него в Исляма, че е причина за щастие и избавление на човека, и главното условие за осъществяване на вярването му. Той (с.а.в) казва:
“Не е истински повярвал онзи от вас, за когото не съм по-обичан от децата му, неговите родители и останалите хора.” /Муслим:167./
“Три неща когато се намират у някого, е открил сладостта на вярата: Да обича най-много Аллах и Неговия Пратеник от всичко останало. Да обича мюсюлманина, не заради друго освен за Аллах. Да се отвращава от връщане към неверието, след като Аллах го е избавил от него, така както се отвращава от това, да бъде хвърлен в огъня.” /Бухари и Муслим./
И най вече! Най-силната и несравнима обич, трябва да бъде към Аллах Теаля, Който казва:
§А някои от хората приемат други божества вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които са повярвали, най-силно обичат Аллах…§ /Сура Бакара/2/:165./
Тези, които ненавиждат и мразят онова, което е низпослано, за тях Аллах Аззе ве Джелле казва:
§Това е, защото възненавиждат низпосланото от Аллах и затова Той прави безплодни делата им.§ /Сура Мухаммед/47/:9/
Втората част от символа на вярата - ”...Мухаммед Расулюллах.” също има условия, които трябва да се спазват. Те са:
1. Пълно убеждение и признаване посланието на Пейгамберина (с.а.в).
2. Произнасяне с езика, че той е последният Пратеник на Аллах.
3. Следване и прилагане на онова, което е заповядал, и оставяне на това, което е забранил.
4. Потвърждаване на отминалите и настоящи неща, за които той е известил.
5. Силна обич към него (с.а.в), различна от обичта към себе си, богатството, децата, родителите и всички останали хора.
6. Предпочитане на думите му пред думите на когото и да е друг от хората и прилагане на неговия суннет.
Молим Аллах Теаля да ни отреди да бъдем от онези, които изричат от все сърце и душа ”Ля иляхе иллаллах Мухаммед Расулюллах”, знаят неговото значение и спазват изискванията му. Нека този израз бъде назъбеният ключ, с който ще ни се отворят вратите на Дженнета. Амин!
Портал 
