6 Редакторска бележка

Много се изговори по темата с карикатурите на пророк Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), но от дискусиите, които видяхме напоследък човек остава с впечатлението, че не мюсюлманите и западът или мюсюлманите и християнството, а по-скоро вярващите и невярващи хора, говорят на различни езици. Чухме много мнения че и християните могат да реагират така остро на карикатурите срещу пророка Исус-Иса (алейхис селям), но не го правят и т.н. Но именно тук е мястото да се направи едно разграничение между вярващи и невярващи хора или такива, които вярват по традиция, но иначе не изпълняват изискванията на религията си и такива, които практикуват своята вяра. Защото това е светотатство и в християнството както и в Исляма. Тук всъщност виждаме и проблем с непознаването на религията на другия, защото всъщност Исус е един от най-уважаваните пророци в Исляма и както мюсюлманин никога не би си позволил да осмее Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), така никога не би си позволил да осмее и никой друг от пророците, защото всеки такъв акт го изкарва от вярата. И отговора на логичният въпрос: “Защо тогава такива карикатури бяха публикувани?“ - е много логичен и прост: Защото те просто не са публикувани от мюсюлмани! Както впрочем и карикатурите на пророк Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не са публикувани от вярващи християни или мюсюлмани. Можем да си зададем и друг логичен въпрос: “Защо мюсюлманите по цял свят не реагират еднакво на въпросните карикатури, ако тази реакция е породена от религията?“ - а логичният отговор е: Защото тези, които наричат себе си мюсюлмани не винаги са вярващи, както и тези които наричат себе си християни не винаги са такива. И защото всъщност наистина не е логично да защитаваш мирната същност на религията си с война. Острата реакция на карикатурите дойде от страни, в които всъщност Ислямът го няма, като се започне от Сирия и стигнем до Иран, но затова пък имат политически проблеми. И мисля, че на всеки нормален и разумен човек е известно, че във всяка страна има хора, които биха се държали точно по същият начин без значение дали поводът го оправдава или не. Както и във всяка държава има невежи и лесни за манипулиране хора. Да, мюсюлманите са обидени, защото е обидена тяхната религия и Пророк и най-важното е, че някой някъде се опитва да създаде вражда и омраза към мюсюлманите. Именно чрез медиите се създава общественото мнение. Така че в случая за свобода на словото изобщо не може да се говори, защото свободата на словото би трябвало да се използва, за да се търси истината и да се информират хората с нея, а не да се създава обществено мнение, което да изпълнява нечии цели като създава омраза и вражда между хората. И накрая, бих искала да отговоря лично на господин Вежди Рашидов, според който карикатуриста е неразбран от мюсюлманите и това било представяне на действителността и т.н. Явно господинът не е запознат с никаква религия, и не му е ясно какво значи свобода да се изразяваш, защото в случая тези карикатури са една лъжа и не представят действителността. Защото убиването на невинни хора не е породено от Исляма, а от невежество и омраза на политическа, а не на верска основа. И хората, които убиват са същите тези хора, които излизат по улиците да вандалстват, а терористи има във всяко едно общество и тероризма винаги е породен от политиката, а не от вярата, както и войните са винаги на политическа, а не на верска основа.