5 Германският портрет на хиджаба

Година след забраната на забрадката във Франция и Германия постигна своят пик, с изказването на френския президент Жак Ширак от 17 декември 2003, с което той предложи закон, забраняващ религиозните символи във всички институции във Франция. Този закон забранява на учениците и чиновниците да носят кръстове, еврейски шапчици, мюсюлмански покривала за главата, както и символи на политически партии. Неодобрението на част от френското население, и мюсюлманското население в частност, доведе до протести срещу забраната на покривалото.

В желанието си да разгледа темата по-обширно, Германската телевизия предприе позитивни действия, за да обясни този сравнително нов феномен. В резултат на това, г-н Уолтър Дехлер, чуждестранен кореспондент на Германската телевизия бе изпратен в Кайро за месец. Главната му цел бе да подготви програма, чиято цел е да разбере същността на покривалото и различните му варианти, осигурявайки на зрителя обективно показване на проблема от първа ръка, с надеждата да промени стереотипите в Европа като цяло и отчасти в Германия за покритите жени.
Програмата е дълга 6 минути и 20 секунди и се фокусира върху всекидневния живот на няколко образовани млади египтянки, които са покрити. „Помолих момичетата да ми кажат повече за всекидневните си занимания и ги помолих за разрешение да ги придружавам, докато изпълняват тези занимания", казва г-н Дехлер. Програмата показва тези покрити момичета да играят баскетбол, да учат, пазаруват или как общуват във всекидневния си живот. „Целта на това", казва той, „е да покажем на германците, че зад покривалото, тези момичета имат живот, много аспекти от който са добре познати и на европейските момичета." Освен това, има включени интервюта с момичетата, за да бъде показано тяхното мнение за покривалото и други смущаващи европееца теми, като например полигамията.

Когато става въпрос за общественото мнение в Германия и неговата реакция на дебата за забраната на покривалото, г-н Дехлер казва: "Мисля, че хората в Германия като цяло се страхуват от раздвижване по отношение на Исляма, но това се дължи на факта, че много от тях бъркат Исляма с фундаментализма и тероризма, особено след атаките от 11 септември. Нашата роля, като журналисти е да обясним на хората, че Ислямът не е еквивалентен на тероризма."
Що се отнася до покривалото, то обикновено, се визира като символ на потискането на жените в Исляма. Главната представа за мюсюлманките е, че те не са образовани, нямат права, равни на мъжете и тяхната роля е главно да служат на мъжете и да удовлетворяват техните нужди. Докато от друга страна мъжът има право да се ожени за повече от една жена, да получи добро образование и т.н. Затова, повечето европейци са удивени като научат, че повечето жени решават да се покрият сами, по собствено желание. Всъщност, те не биха се изненадали, ако жените бяха задължени от мъжете да носят покривало, защото това е общоприетото мнение. Ето затова, повечето европейци не разбират причината, поради която жената решава да се покрие. "Главната ми цел в тази програма бе да разбера и обясня тези причини", казва г-н Дехлер.

Според г-н Дехлер главната причина да избере Египет за място на заснемане на тази програма, е практичността, тъй като в Кайро се намира регионалният офис на Германската телевизия. Освен това, според него Египет е известен като една от най-отворените Ислямски държави.
Като цяло, тази програма помага на германците да разберат мюсюлманките, а не да ги приемат просто като „покрити", или да мислят за тях като за фундаменталисти, а да са в състояние да видят целият им живот, амбиции и начин на мислене. Програмата дава обективна представа за живота на мюсюлманите и покритите жени, тя цели да постави мост над пропастта между Европа и Ислямския свят, като помогне на германците да разберат мюсюлманите преди да ги съдят.
Всъщност, мюсюлманските страни трябва да поощрят такива мероприятия и да организират диалози и да се кооперират с европейските медии, за да се убедят, че те изграждат правилната представа за Исляма в различните краища на света. Това може да стане, когато осигурим наблюдатели навсякъде, а после да ги оставим да си изградят собствено мнение.