Поклонението Хадж
Речниковото значение на думата „хадж” е насочвам, посещавам, възнамерявам. Като утвърдено понятие, обаче „хадж” означава пребиваване в определено време на планината Арафат, посещаване на Кябе и околностите му, както и изпълнение на останалите задължения, които трябва да се извършат там.
Хаджът е въведен като задължително религиозно задължение през деветата година от преселението на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Бидейки един от петте основни принципи на исляма, хаджът е обряд, който се изпълнява както с имота, така и с физическо присъствие. Хаджът е задължение на всеки мюсюлманин, който не е възпрепятстван от нещо и чието материално положение го позволява, а здравословното му състояние е добро и трябва да се изпълнява поне веднъж в живота си.
Целта на този ибадет е човек да опознае себе си във времето и пространството, изпълнено с безкрайно много препятствия. По този начин човек има възможност да се самоопознае, при което придобива самоувереност и постига благополучие. А всеки човек, който постига такова благополучие ще може първо да създаде мир и благоденствие в своето семейство, а впоследствие ще го въведе и в обкръжаващата го среда с последователността на концентричните кръгове във водата.
Освен ибадета, който извършва всеки за себе си но време на хадж, се изпълняват и колективни действия. Груповите форми на ибадет ги има във всички религии и понятията стават свещени в свещено време и място.
Хаджът е именно такъв ибадет, който изисква свещено време и място. На поклонението хадж пристигат вярващи от различни географски ширини, спадащи към различни социални прослойки, говорещи на много и различни езици, хора с различен цвят на кожата. Всичко това напомня на човека съживяването и сбора на хората заедно в отвъдния свят.
Въпреки тези различия, хората облечени в еднотипни и едноцветни дрехи, извършват заедно всеобщи ибадети, което допринася всеки да усети равнопоставеността в ислямската религия.
Пристигнали с една и съща цел на поклонение, хадж, те насочват мислите си към Аллах и обхванати от чувство на искрено братство изпитват всеобщото блаженство на единението и дружбата. Тогава всеки вярващ убива в себе си чувството на егоизъм и се научава вместо „аз” да казва „ние”. Поклонението хадж от началото до края възпитава у човека търпение.
Хората, дошли на поклонение, се обличат в т.нар. „ихрам”. Тези хора, които имат различен социален и икономически статут, по време на хаджа изпитват своеобразно социално и икономическо равенство помежду си. Освен това, когато са облечени в ихрам, те се стараят да останат далеч от преходните увлечения, да не нарушават обществените норми, да не се проявяват като скъперници и егоисти, като се учат да не нарушават единството и благополучието на обществото.
В сура Ал-и Имран на Свещения Коран, където се подчертават достойнствата на поклонението хадж, е повелено: „Първият Дом, съграден за хората, е в Бекка благословен и за напътване на народите. В него има ясни знамения мястото на Ибрахим, и който влезе там, е в безопасност. И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома за онзи, който може да отиде, а който откаже, Аллах не се нуждае от световете.” Както при останалите обреди, така и при поклонението хадж, вярващите трябва да усвоят и да знаят някои неща от вероучението. Известно е, че хадж се извършва само веднъж през живота и то тогава, когато човек не изпитва някакви материални и духовни затруднения. В един от своите хадиси нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: „Който в името на Аллах отиде на поклонение хадж и през това време се въздържа от думи и дела противоречащи на волята на Всевишния, то той се връща чист и пречистен от хадж, така, както майка го родила.”
Мюсюлманите, които пристигат от различни страни на посещение в светите места Свещена Мекка, Кябе, Арафат, Мина и Музделифе, изпълняват едновременно ибадетите, които тярбва да се извършат заедно, посещават гроба на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и другите свети места.
Мюсюлманите, пристигащи от четирите краища на света и от различни географски ширини, се научават на търпение и въздържание в условията на едновременно струпване на милиони люде на едно място.
И в предислямската епоха посещенията на Кябе се извършвали при определен ред и дисциплина. След покоряването на Мекка и въвеждането на задължението за хадж, посещенията на Кябе започват да се извършват при по-строг режим. През деветата година от преселението Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) назначава Ебу Бекир (радиаллаху анху) за емиру’л-хадж и изпраща мюсюлманите от Медина на поклонение в Мекка, а една година след това сам той извършва своя “Прощален хадж”.
Баттал Гаази Лейлек