Праведните дела
Праведните дела са втората основа след вярата за спасението на хората от загуба в този и отвъдния живот. Те са плод на вярата и са ясен показател, че тя се е настанила в човешкото сърце. Всъщност, щом в нечие сърце се настани вярата, вършенето на праведни дела започва от само себе си.
Веднага щом в сърцето се появи вяра, тя показва своето съществуване във външния свят на човека под формата на праведни дела и това е вярата в истинският ѝ вид.
Ако вярата не може да способства за тези естествени действия у човека, то става ясно, че тази вяра не се е настанила в сърцето и в неговите дълбини, а е останала само на думи. Всъщност това е критерий за стойността на вярата у човека.
В крайна сметка вярата, която не осъществява дейност в човешката душа и не я приближава до Бога, е много слаба или мъртва.
Съответно праведните дела се появяват като външно отражение на вярата и неин естествен плод.
В основата на праведните дела стои молитвата чиято важност е много голяма.
Молитвата е основа на Исляма, възнесението (мирадж) на вярващите, показател за вяра, израз на благодарност за безбройните блага и подчинение пред Всевишният Аллах с всичките органи на тялото.
Съобразно с това, онзи, който вярва но не отслужва молитва, затъва в голяма вреда и загуба поради факта, че е нарушил този най-важен стълб.
Под праведни дела се има в предвид също така службата (ибада) и подчинението на Всевишния Аллах; всички добрини и благодеяния извършени в полза на индивида и обществото с цел задоволството на Аллах.
Както бе споменато по-горе, молитвата заема много важно място сред праведните дела, към тях спадат и говеенето, милостинята зекят, поклонението хадж, повеляване на одобряваното, възбраняване на порицаваното, изоставяне на харама (възбраненото), помагане на бедните...
С една дума всяко едно нещо, чрез което се спечелва задоволството на Всевишния е добро дело.
Онзи, който подрежда своето всекидневие съобразно божествените заповеди и забрани, приема сунната на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) за система на живот и живее според нея, неговите дни от началото до края ще преминат в праведни дела. Само по този начин можем да спечелим.
В Свещения Коран има много айети свързани с праведните дела, но тук ще спомена само три от тях:
“За онези, които вярват и вършат праведни дела, ще има блаженство и прекрасно завръщане.”
(Ар-Раад: 29)
“Онези, които вярват и вършат праведни дела, и отслужват молитвата, и раздават милостинята зекят, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.”
(Ал-Бакара: 277)
“На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.”
(Ан-Нахл: 97)
Ахмед Османов
Списание "Икра", брой 1, Януари, 2005 година