Магьосниците на Фараона

Магьосниците на Фараона

еш-ШУАРА, 29: Фараонът рече на Муса: „Ако ти настояваш да вярваш в друго божество освен мене, ще те накарам да гинеш в зандана!“
Какво идва да ни подскаже: Всяка епоха си има своите Фараони. Това са измамниците, които искат да изпълняват ролята на Аллах. Във всяка епоха има редица такива измамници, които преживяват на гърба на Фараоновци. Всеки Фараон си има по един Муса. В наше време нищо не се е променило. Инструментите се променят, нравите не.
еш-ШУАРА, 35: Фараонът рече: Със своите магии Муса иска да ви изгони от страната ви.
Какво идва да ни подскаже: Фараоните обявяват всички, които се противопоставят на авторитета им и обявяват за «главна опасност», която заплашва бъдещето на страната му. Първият зов, който те издават при такива случаи е: «Страната ни загива!» Всъщност не страната загива, а загиват интересите, лъжливостта им, че са богове. И тъй като те не могат да крещят: «Губим придобивките си!» Пада маската ни! Погазват се интересите ни!» те викат, че «загива отечеството им».
Макар да ни изглежда нова, това е стара тактика колкото Фараона и фараонщината.
еш-ШУАРА, 41-42: Първенците, които се събраха по волята на Фараона казаха: „Ако ние ще победим, би трябвало да има някаква изгода и за нас нали?“ Фараонът им рече: Разбира се! Благодарение на това вие ще се зачислите сред моите приближени!
Какво идва да ни подскаже: Магьосниците на Фараона бяха най-известните учени на страната му. Възползвайки се от познанията си по химия, алхимия и физика те вършеха различни илюзионистки номера. Така например кожите, напълнени с живак те затопляха, след което кожите изглеждаха, че се движат като живи.
Съгласяваше ли се народът? Който се съгласяваше, да. А онези, които не приемаха тези магии, изглеждаха като да са глътнали езиците си от страх. А тези, които бяха дотолкова смели, че можеха да викнат, че «кралят е гол», заявяваха: «Повярвахме в Създателя на Муса и на Харун и разваляха играта. А те се ядосваха най-много именно на тези, които разваляха играта!
Трябваше да има някаква награда за онези, които допринасяха за увековечаване на управлението на непоклатимия Фараон.
Не беше необходимо да си велик учен, за да разбереш, че магьосниците не вършеха тази работа за Бог да прости. Техните проблеми бяха интересите им. Затова с право казаха: «Че какво ще ни е ако премахнем Муса?» Та нали Фараона им бе обещал да ги вземе под своето покровителство, т.е. да се възползват от някакви привилегии.
В Древния Египет, всеки, който докоснеше Фараона, биваше умъртвен. Защото Фараона се смяташе за наместник и син на Амон-Ра на земята. Тоест той бе божество. А божествата не биваше да се докосват. Който ги докосваше загиваше. Всъщност потеклото на Фараона водеше от черен негърски род от Судан. На ръст той бе около 1.60 метра. Ала никъде статуите му не отговаряха едно към едно на неговия ръст. Всички бяха поне по два пъти по-големи от оригинала.
Във всички тези статуи имаше нещо, което явно биеше на очи: На гърдите им се виждаха две кръстосани ръце. В едната държи камшик, символ на злодейство, а на другата държи кръст с кръг. Кой не би пожелал да бъде близък с такъв, да властва чрез него? Магьосниците направо му се предадоха. Нима бе малко това? Благодарение на Фараона щяха да придобият недосегаемост. После ли? После каквото искаха това можеха да правят. Нямаше кой да им държи сметка.
еш-ШУАРА, 44: И магьосниците на Фараона оставиха на платформата въжетата а и тоягите си и заявиха: «Ние сме именно тези, които ще победят благодарение силата на Фараона.
- Да, така е.
- Какво казаха? Щели да победят благодарение силата на Фараона. Но не благодарение силата на китките си. Не със силата от потта на челата си. Не като положат усилия. Ако на едното блюдо на кантара е поставен меча на Фараона, то на другото блюдо и Кавказките планини да туриш все едно, не можеш да мръднеш.
Всички Фараоновци в историята на човечеството дължат живота си не толкова на Фараоновците, колкото на онези, които се осланят на тяхната сила. Те се хвърлят на сцената със зова: „За Фараона!“, но всъщност проблемът им е друг. Те са обединили своите интереси с интересите на Фараона.
И за да не се развали магията на Фараона, те са готови да бъдат негови магьосници. Те са съвършените баячи и заклинатели. Те приписват на Муса, че е заклинател. Те показват бялото черно, а черното като бяло. Ниският представят като великан, а великия като нисък. Те се вмъкват в кожата на Аллаховата справедливост и вършат самите дяволии и дяволски низости. Цялата им дейност се състои в илюзионистките им дела. Те показват Иблис във вид на праведния Идрис и умело го наддават. Те безсрамно окачествяват истинското чудо като «магия», суеверие, заклинателство, а илюзионистките номера на Фараоновите магьосници като «чудо» на чудесата пред народа.
еш-ШУАРА, 46-49: Най-сетне магьосниците на Фараона ведно паднаха по лице и заявиха: «Ние повярвахме в Създателя на световете!» На Създателя на Муса и на Харун!“ а Фараона им рече: Значи вие му повярвахте без мое разрешение? Разбра се, че той е ваш водач. Ще отрежа ръцете и краката ви за гдето се явявате в опозиция. Всичките ви ще обеся!
Не мислите като Фараона ли? Тогава вземи си подбери смърт от смъртовете!
Краят на притчата в Корана приключва оптимистично: Магьосниците на Фараона се опомнят. Дано се случи и с последователите им!

Източник