Сватба или показностПролетта и есента предразполагат организиране на сватби. Времето е подходящо, гостите могат да се посрещат и вън, и вътре. Всичко в семейството ври кипи. Кандидатите за булки и зетьове изживяват вълнението с трепетно очакване. Аллах да е в помощ на всички събратя, на които им предстои да имат сватба.
Всички говорим, че с време или с промяната на жизнените стандарти и социалната среда, в което живеем, се променя цялото ни общество... По тези неща се пише в печата, говори се по радиото и телевизията; всеки дава съвети, указва пътища, очертава правила. Така е при всяка промяна. Така и нравите и обичаите ни са обхванати от вятъра на промените...
Авторът на тези редове не е социолог, нито пък социален инженер, но предполагам, че констатацията ми е вярна: Децата, които някога като малки следваха пътя, който им показвахме сега са ни водачи. Някои дори не смятат това за необходимо, а направо очакват от нас уважение към решенията им. Може би някои техни решения не са в унисон с ценностите на приятелските им обкръжения, на обществото, в което живеем, дори може би им противоречат. Но в края на краищата те не променят нещата. Отново става това, което те поискат.
Дойде есента, сезона на сватбите... Често с притеснения отиваме в някои сватби. Но нали трябва да се отзовем на поканата... Нашата религия ни учи, че трябва да се отзоваваме на поканата, дори понякога повелява. Но, за съжаление започнахме семейно да отбягваме някои сватби. В тях като видим външността на някои познати, напудрени и наконтени, с парфюма, който се усеща от десетина метра, чак главите ни се замайват.
Всеки район си има характерни за там обичаи и традиции при вдигане на сватби. Някои младежи не желаят да се спазват тези традиции, а организират сватби, които не противоречат на тези вкусове. Но други, особено тези, които са живели в големите градове; учили там да признаят много много права на родителите си да изкажат своето мнение, организират съвременни сватби. Естествено фактурата на този стремеж сватба, позволил жените да се забавляват, да пеят и да се веселят помежду си и повелил: «Енсарът обичат да се веселят!»
Според нас трябва да се предпочетат сватби, които се провеждат по изискванията на сунната на пейгамбера ни. Така например, може на гостите да се предложи ядене, което да не тежи на финансите на семейството, което прави сватбата. Освен това жените и мъжете да се веселят поотделно в присъствие на музика, която да не е в разрез с нашите ценности.
Присъствах на къна на едни близки. Почти цяла нощ премина като се вглеждах в жените. То бяха украшения, преструвки, изкуствени старания... Да говоря ли за облеклата?. Някои жени се бяха облекли така, че дори една жена не трябва да си позволява спрямо другите жени. Някъде преди края на къната, напуснахме тържеството. Защо? Едва след като излязох навън си дадох сметка, че в нас има някакъв стремеж, някаква болест да приличаме на други.
Нима това старание, този стремеж към подражание го няма и в сватбите на синовете и дъщерите на иначе вярващи родители? Да речем, че семейството е достатъчно заможно, достатъчно привързано към своите обичаи и нрави. Посещават редовно джамии. Може дори да са ходили на хадж. Или да планират да отидат на умре след сватбата. Та бива ли такава алатурка сватба да дигнат? Та нали трябва да имат някаква социална и приятелска среда и най-важното някакво уважение. Затова сватбата трябва да се състои в някакъв салон на голям хотел. И не можете ей така семейно да кацнете сватбата. Поканени са точно определен брой гости. Не може ей така да отидете като на махленска сватба. Трябва да се облечете нещо по така, лъскаво, блестящо. И не да отидете гладни. Пък и за да не се изложите сред хората, в чиниите ви трябва да остане част от яденето. Да съобщят името ви по някое време. Да си изпъчите гърдите. След това да си направите обща снимка в украсения салон или в градината на хотела с лъскавите и блестящи дрехи. След това да се говори за вас: «Еди кой си е бил на сватба в еди кой си хотел. Там са били поканени тези и тези хора. Видях ги във вестника.
Проблема е да ви забележат, да се говори за вас, да се шуми... Казано накратко, проблема не е нито в сватбата, нито в булката или зетя, а само и само в показността!.. И за тези, които са дигнали сватбата, и за тези, които са присъствали на нея...
Това, което пиша е самата горчива реалност... Такива и подобни сватби се правят край нас, до нас, ала не можем да ги променим. Не можем да променим нито съдържанието, нито пък формата...
Но какво да кажем за онези неща, които заимстваме от еврейската и християнската култура като разрязване на торта, поднасяне на вино, целувки на показ? Все неща, които са преминали от сватбите на немюсюлманите. Явно ще трябва да внесем някакъв нов дух в нашите сватби. Такъв какъвто изисква от нас религията ни, какъвто изисква от нас времето ни. Не нещо взето, притурено към нашето, а нещо, което да показва нашата същност и душевност.
Фатма Б. ЧатакИзточник 
Портал 
