Майката – най-прекрасният дар
Докато се прибирах с автобуса от университета чух едно младо момиче да говори по телефона. На пръв поглед нещо нормално, но разговорът ми направи впечатление и особено казаните думи! В първия момент не можах да повярвам и си помислих, че не съм чула или разбрала, но след това се уверих, че чутото всъщност е истина, голяма истина за съжаление. Изведнъж се почувствах неудобно и ме обзе срам от разговора, тъй като основната тема, която обсъждаше девойката, беше за собствената си майка! Но не хвалебствени думи или благодарност, а нападки и обиди като „тя е психо“, „съсипва ми живота“, „бърка се във всичко“ и какви ли не подобни изрази. Питах се какво ли толкова е направила тази майка, че дъщеря й да я обижда без притеснение, дори и в автобуса пред хората!?
Това всъщност ми напомни колко пренебрежително се отнася днешното младо поколение към родителите си, към хората, които са ги отгледали, които са оставали гладни заради тях, но за сметка на това не получават благодарност, а упреци, че се интересуват от децата си. Но интересното беше, че момичето учеше в университет с добра специалност, което предполага, че е с висок коефициент на интелигентност и възпитание, но явно не винаги е така, тъй като един висшист не би си позволил да използва подобни изрази за хората, които са го отгледали.
Един мъж дошъл при Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и го попитал: „О, Пратенико на Аллах! Кой има най-голямо право да се отнасям добре към него?“
Пророка казал: „Майка ти.“ „И след това?“ „След това майка ти.“ „И след това?“ „След това майка ти.“ „А след това кой?“ „След това баща ти.“ (Предадено от Сахих Муслим, 2548, и Сахих Ал-Бухари, 5971)
Ако този хадис беше като правило в живота на човека и осъзнавайки го той никога не би прекрачил границата и не би преминал в бездната на неблагодарността! В нашето съвремие наблюдаваме толкова много несправедливости и лошо отношение спрямо родителите, че дори се стига до изоставянето им в старчески домове, защото просто пречели и затруднявали младите!
„И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си... Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен.“ (Локман: 14)
„И повели твоят Господар да не служите другиму освен Нему, и към родителите – добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: „Уф!“ и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова! И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: „Господарю мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!“ (Исра: 23-24)
Коранът забранява дори да се казва „Уф» на родителите, а как да си представим обидите, които момичето изрече за майка си!? 3а съжаление сякаш вече не е модерно децата да се интересуват от родителите си, да ги питат как са, да се притесняват за тях, а просто са източник на финанси за младите и нищо друго! Съвременната представа за родителите е изгубила всякаква идентичност с уважението, милостта, доброто и правилното отношение към тях, а единственото, което трябва да правят според младите е да са издържани, но без правото, казано на модерен език - „да не ни пречат!“ А нима един родител би пожелал нещо лошо за децата си при положение, че цял живот милее за рожбата си, въпреки нейното нехайство и пренебрежение!?
И не е само това - когато децата пораснат и поемат по своя път те нямат време за родителите си и миговете, прекарани с тях са по-малко! Често дори се провикваме по телефона: „Мамо, сега имам работа, ще ти звънна по-късно, не ме притеснявай“, а после така и не звъним! Пропиляваме безценните моменти с хората, които са ни отгледали и се замисляме едва, когато вече сме изгубили част от сърцето си, а именно родителите и особено майката, която заради нас не е спала по цели нощи и цял живот сърцето й страда за порасналото вече дете, което до вчера е лежало в скута й!
Не, не пращай ми, дъще, пари – ако има нужда, ще взема назаем, не пращай ми пълни торби – тебе си гледай, напреде върви. Понякога ми се ще само да погаля нежно косите ти... Всичко си имам, моето момиче, само не мога да зърна очите ти. Не ми давай празни надежди, че някой ден ще се върнеш. Знам, че не ти остава време от работа даже да се обърнеш. Всеки път, когато ти звънна, ме караш да изпитвам вина от семейството ти и времето ти, все едно се опитвам да крада. Но ако може някога само ми прати една снимка, мамо, на моята прекрасна и мила внучка, която не знае, че съм те родила. Иначе, нямам необходимост от нищо - не ме залъгвай с излишни приказки, ела си, щерко, за малко само, защото утре може да ме няма.
Ханифе Муса
ваизе към районно мюфтийство - София
Портал 
