Гадаенето

Суеверията и Исляма
Гадаенето

Едно от широко разпространените суеверия е гадаенето. С него се занимават и учени и недотам учени хора.
Някои хора пък казват: «Ние не вярваме в гадаенето, но го правим за разнообразие и развлечение». Тази мисъл не е правилна. Според исляма под каквато и форма да бъде гадаенето и вярването – са забранени. В Коран-и Керим се повелява: «О, вярващи! Виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са нечистотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!». (ел-Маиде, 90)
В тази връзка Аллаховия Пратеник е заявил: «Да се смята за лоша поличба пеенето на птиците, гадаенето с малки камъчета (боб, бакла, нахут, карти за игра, гледане дъното на кафеената чаша), рисуването върху пясъка и ваденето на заключения от тези неща, представлява магия и предсказателство.“ (Невеви).
От тези Аллахови повели става ясно, че гадаенето е действие, което е забранено и обявено за харам в нашата религия. А не можеш да се шегуваш с действия, които са обявени за харам. От гази гледна точка, дори да е за забавление, не е прието да се вярва в думите на гадателя и гадателките. Като гледат и разглеждат някои фигури, те твърдят, че познават бъдещето и неведомото. Това са лъжливи твърдения. Дори да познаят едно на хиляда, не е доказателство, че са познали неизвестното. Защото никой друг, освен Аллах не може да познае неведомото. Човек може да разглежда, да разсъждава и проучва само сътвореното от Аллах. Въпреки че той е най-умното и най-съвършеното същество, неговите познания и енергията му са ограничени. Той може да открие някои природни и обществени закони и причинно-следствените връзки между тях, да изучава тези закономерности, да разкрие други. Но неговата възможност се простира до определена точка. Оттам нататък за човека остава неизвестното, неведомото. А границите и познаването му е подчинено единствено на знанието и волята на Аллах. По тази причина някой да твърди, че знае неща, които Аллах не е известил, противоречи както на Аллаховите указания, така и на човешките качества. От тази гледна точка, гадателите дори да налучкат някои неща, не означава, че познават незнайното.
Никой не е в състояние да го знае. Впрочем в Коран-и Керим е повелено: «Никой на небесата и на земята не знае неведомото освен Аллах».
А нашият Пейгамбер (с.а.с.) също е повелил: «На този, който вярва на гадатели (т.е. такива, които твърдят, че познават неведомото) в продължение на 40 дни не му се считат намазите.“ (Муслим, Селям, 125) „Този, който му повярва, все едно отрича Книгата, която ми е низпослана“. (Ибн Мадже, Тахаре, 122)
От тази гледна точка да се почита и да се вярва на книги от рода на «Йълдъзнаме“ (Описание на звезди) не е прието. Подобни поверия, които са пречка пред духовния и материалния прогрес на човечеството, са преминали от първобитните езически общества в нашето съвремие. Удивително е колко много хора, които живеят в съвременните общества, вярват в подобни празнодумства.
Така например, в една подобна книга се казва: «Който каже 1231 пъти «Я мугни!“ (забогатявай!) ще намери пари под седжаадето си. Но не трябва да го споделя с никой друг, защото ще е суеверие.
Каква безсмислица! Нима като се повтаря «Я мугни!“ е възможно под седжджаадето да се пълни с пари? Ако беше така, милиарди хора по света щяха всекидневно да тичат за прехраната си?
Такива погрешни суеверия векове наред са станали причина страните от Изтока да тънат в тъма и нищета. Това желание да се печели богатство по най-лесния начин е лъжа, измислена от гадателите. Но нашият народ вярва на тези суеверия. Ала исляма, който изповядваме не е привърженик и крепител на мързела и лентяйството. Но необяснимо е, че най-много на тези суеверия вярват нашите събратя по вяра.
Затова не е виновен ислямът, а тези, които не го разбират и не го обясняват правилно. Защото ислямът винаги е повелявал да се работи, да се изследва, да се чете и размишлява. В Коран-и Керим има стотици айети, които препоръчват четенето, проучването, изследването и работата.
Според исляма да се работи е ибадет, позволен и законен начин за придобиване на печалба. Затова нашата религия забранява безделието и лесния начин за придобиване на пари и средства. Не е прието особено схващането «Каквото ми е било писано, това ще стане!» Защото в Свещената ни Книга – Коран-и Керим Аллах повелява: „...човек ще има само това, за което се е постарал, и старанието му ще бъде видяно, после напълно ще му се въздаде“. (ен-Неджм, 39-41) «И щом молитвата завърши, разпръснете се по земята и търсете благодат от Аллах и често споменавайте Аллах, за да сполучите!» (Джума, 10)
Тези айети, които споменахме, обръщат вниманието ни върху значението на труда за щастието и благополучието на човека и обществото, и че това е Аллахова повеля. А любимият ни Пейгамбер при всеки повод е препоръчвал да се трудим, а мързелът го е обявявал за срам.
Доц. Д-р Мехмед Сойсалдъ

Източник