Страната на сините пеперуди

Страната на сините пеперуди

Беше в началото на 1990 г. С падането на комунизма в Югославия сърби, хървати и бошнаци получиха своята независимост и свобода. Това беше благоприятен момент тези народи да заживеят заедно и по братски да преодолеят последиците от комунистическата диктатура. Но не стана така. Породиха се чувства на отмъщения отпреди столетия и желание за разчистване на стари сметки. Сърбите, които през годините на Югославия, бяха овладели ключовите постове в армията, се въоръжиха и предприеха етническа чистка с мечтата да сътворят Велика Сърбия. Те прибягнаха до всички сили и възможности, за да заличат от картата на Европа и историята един народ, който столетия наред живееше в сърцето на този континент. Искаха да унищожат бошнаците. Кои бяха те?
Бошнаците са народ, който живее самостоятелно на Балканите. Открай време те не приличат на католиците и православните. Изповядват богомилството, една от сектите в християнството. Вярват в единния Аллах и по редица точки се различават от християнските народи.
Когато пристигат армиите на Фатих султан Мехмед в Босна Херцеговина, бошнаците се запознаватс турците мюсюлмани. Тогава установяват, че няма разл ика между техните поверия и исляма и решават изцяло да преминат в исляма. Фатих султан Мехмед хан възлага на Гаази Хюсрев бей да се грижи за живота около Сарайбосна – Сараево, който започва да строи джамии, медресета, благотворителни комплекси и придава ислямски вид на района.
Тези земи, в които в продължение на 500 години просъществувал исляма, през 1878 г. преминават във владение на Австро- унгарската империя. Тя от своя страна си въобразила, че ще ги владее вечно и се опитала да остави своя отпечатък върху силуета на града. Те не тръгнали да рушат османските чаршии и махали, а просто искали да ги засенчат. За целта изградили големи сгради от двете страни на реката, която пресича Сарайбосна, носят характера на тяхната култура и цивилизация.
Но след убийството на австро-унгарския престолонаследник на един от мостовете над реката започва Първата световна война. Впоследствие върху тези територии се изгражда държавата Югославия.
След рухването на комунистическата система в Русия, останалите страни в състава на Югославия, които се управлявали по същия начин, една по една възвръщали независимостта си. Тогава именно започват драматичните събития в тази страна.
Осем години преди новото хилядолетие
Годината е 1992. Мястото на събитието е Централна Европа. Сърбите започват мащабни погроми пред погледа на Европа и целия свят. В продължение на три години в погромите са били убити най-малко 250 000 мюсюлмани, стотици хиляди жени били обезчестени. Милиони хора са били принудени да напуснат страната и да търсят убежища в други държави. Започнали да рушат джамии, медресета, бани, мостове, библиотеки, с една дума всички исторически паметници на архитектурата. Сараево и много още мюсюлмански градове били превърнати в открити затвори. По хълмовете около града са били разположени сръбски танкове и снайперисти от други държави. Всеки войник започнал да си води сметка по колко души е умъртвил от мирното мюсюлманско население.
С една дума – войната показала най-грозното си лице пред мюсюлманите, жители на Босна-Херцеговина. В онези размирни дни народът се обединил около учения мюсюлманин Алия Иззетбегович и започнали да се въоръжават, за да отхвърлят тази неочаквана атака на сърбите, с които живеели векове наред заедно и смятали, че са роднини. Те се организирали набързо, създали своя армия и започнали да се защитават. Но дотогава в десетки градове и райони са били извършени масови убийства на стотици хиляди мюсюлмани без разлика дали са млади или стари, мъже или жени.
В тези дни и месеци, през които масовите убийства продължили, западните цивилизации и Америка безучастно наблюдавали. Сърбите от своя страна мислели, че за кратко време ще приключат с етническото прочистване като всички гробове на жертвите днес попиват глътка по глътка капките на благодатта. Защото останаха верни на клетвата на Алия Иззетбегович: „Заклеваме се пред Великия Аллах, че никога няма да бъдем роби!..“
Фарук Демирешик

Източник