Забрадката в европейските страни
Рядко се случва да има тема, която да предизвиква толкова разгорещени спорове и различни мнения, като Закона за забраната на религиозните символи, който беше приет във Франция. Реакциите на този закон от другите европейски държави бяха еднакво страстни и рефлектираха върху всички цветове на политическия спектър. Още повече, че в повечето европейски държави законът предизвика тежки местни дебати покрай желанието за подобни закони. Въпросът е, до каква степен Франция е наистина изключение в Европа? Със следното представяне на ситуацията в различните европейски държави искаме да внесем малко светлина около този проблем и да обърнем внимание на необходимостта от продължителна борба, срещу всички форми на дискриминация.
Полша:„Как е възможно Франция, която се смята за страната на човешките права и демокрацията да практикува такава скандална форма на дискриминация?" Това беше реакцията на полският народ по въпроса с хиджаба, както е описана във Варшавският всекидневник „Газета Виборзца". Това мнение може да се дисквалифицира от важността на Католическата Църква в Полша. Но това не спря останалите европейски съседи да бъдат абсолютно удивени от разгорещения дебат във Франция. За някои поляци, прибягването до закон, който да спира момичетата да носят хиджаб е просто неуместно.
Англия:За двата млн. мюсюлмани от индо-пакистанско потекло във Великобритания (3,4 процента от населението), не е забранено да носят хиджаб, тюрбан и т.н. в училище. Според Министерството на образованието, правилата за училищните униформи или за носенето на религиозни символи зависят от директора на училището. Това може да доведе до неясна ситуация и в отделни случаи до забрана на хиджаба. Затова, Комисията за Равенство сред Расите сметна действията предприети от училище Лутън, в което забрадката беше забранена, за „Скрит акт на расизъм". Заради декларацията на комисията, училището реши да се откаже от становището си относно носенето на забрадка в училище. За да разберем разликата между Британските и Френските възгледи, Секретарят на външните работи, Майк О'Брайън заяви, че противно на Франция, Англия няма да забрани носенето на религиозни символи или хиджаб в училищата си. Според господин О’Брайън, Франция е предприела този ход като последица от историческия си опит и култура, докато Британия от друга страна, не вижда интеграцията като синоним на асимилация. Британската принадлежност е смесица от различни нации и култури и тази разлика допринася за силата на Британският народ.
Полицейските сили Метрополитън позволяват на офицерите си да обличат униформа, отговаряща на вярванията им. Съответно, мюсюлманките, работещи в полицията, могат да носят забрадки и униформи с дълги поли, в болниците ислямското облекло е позволено, ако предварително се заяви.
През 2000 година Британското правителство публикува упътване, позволяващо на мюсюлманките да се снимат със забрадки за паспортите си. Единственото условие е лицето на жената да е абсолютно открито. Официалните служби за издаване на паспорти бяха инструктирани да не отказват фотографии, на които подателят е с религиозна забрадка.
Ирландия:Подобно на Великобритания, регулирането на облеклото или носенето на религиозни символи е оставено под отговорността на директорите на училищата. Ирландската конституция и няколко закона забраняват дискриминацията, включително и религиозната дискриминация. Освен това, ирландските закони забраняват всякакъв вид дискриминация на религиозна основа.
Докладвани са много случаи на забрана на забрадката в училищата, но всеки път проблемът се е решавал бързо, благодарение на намесата на „Равен Авторитет", която е обяснявала на училищата, че нарушават закона.
В полицията е открит нов отдел, специализиран в расовите и интеркултурни аспекти. Ирландската полиция позволява носенето на забрадка с униформата, за да окуражи мюсюлманките да работят в службите. За разлика от Британската полиция, която позволи забрадките по инициатива на мюсюлманките, Ирландската полиция пое сама инициативата. Като резултат от това действие, Ирландската полиция спечели награда за въвеждане на изменения от 30, 000 евро от Европейският съюз.
Последните два инцидента, при които бе отказано на жени да получат паспорти заради това, че носят хиджаб, бяха бързо разрешени в полза на жените след намесата на Интеркултурния Офис в Правосъдния отдел.
Италия:За 800, 000 мюсюлмани в Италия (1,4 процента от населението), въпросът с хиджаба не е на дневен ред и са докладвани само няколко случая на забрана на забрадката в училища. Преди няколко години мюсюлманки в Торино направиха демонстрация срещу наредба, забраняваща им да носят хиджаб на снимката на документа си за жителство. За да избегне бъдещо напрежение в страната, Министерството на външните работи постанови, че е разрешено на мюсюлманките да се снимат със забрадки, подобно на правилата, създадени за католическите сестри.
Норвегия:През 2004 мебелен магазин уволни мюсюлманка, защото отказа да свали забрадката си на работа. Магазинът беше принуден да вземе жената обратно на работа. Управата възрази, че хиджабът е в противовес с облеклото на персонала, тъй като те нямат право да носят шапки или каквито и да било покривала на главата, но медиаторът за полово равенство настоя, че магазинът няма право да забранява забрадката, докато тя не носи опасност за притежателя си.
Дания:В Дания и учителките и ученичките имат право да носят забрадки в Датските училища и университети. В областта на работниците, можем да дадем пример с една от най-големите дистрибуторски вериги в Дания, FDB и супермаркетите Dansk, които обявиха, че няма да наемат мюсюлманки на никой от видимите сектори от магазините си. Те се обосноваха с твърдението, че хиджабът не е хигиеничен и не си отива с униформите на магазина. Министъра на труда заяви, че това е дискриминация. През 2000г. мюсюлманка не беше допусната на стаж, заради забрадката. Тя възрази, че носи забрадка заради религиозни убеждения. Съдът в Оденс се произнесе в полза на жената и накара магазина да и плати обезщетение от 10, 000 крони.
След това решение много фирми направиха униформи, взимайки предвид забрадката. Мак Доналдс, Шоколадовата фабрика Томс и Датски компании са сред тези организации.
Министърът на Имиграцията и Интеграцията Бартел Хаадер заяви: "Аз не съм министър на хиджаба, това, което ме интересува е интеграцията на хората в страната, а не техните дрехи." Наблягайки на факта, че носенето на хиджаб е право и лична свобода на избор, той добави, че „ако забраним хиджаба в училище, ще трябва да се откажем и от Коледните празници и еврейските символи. Ние нямаме толкова ограничен манталитет. Ние се опитваме да окуражим мюсюлманките да се включат в работният процес, а забраната на забрадката ще доведе до създаването на граждани втора класа и изолация на мюсюлманките от обществото. Ние няма да приемем такова решение."
Австрия:От 1912г. Ислямът и Християнството са признати за официални религии на страната, няма проблем със забрадките в училищата и университетите в Австрия.
Люксембург:В Люксембург само няколко момичета носят забрадки в училище. Въпросът бе повдигнат през 2003, когато две момичета от Суб Сахран- Африка сложиха забрадки, министърът на образованието се произнесе, че е позволено да се носи „дискретен" хиджаб.
Много учители се възпротивиха на това и писаха на своите депутати в парламента да им помогнат да се противопоставят на хиджаба. Социалната опозиционна партия се съгласи да организира дебат за забрадката. Преди тези момичета, са известни още два случая, които са минали безпроблемно.
Използването на забрадки в документите все още остава обществен проблем, някои институции приемат снимки с хиджаб, други отказват.
Германия:В Германия има 3,2 млн. мюсюлмани (3,8 процента от населението), повечето от които са турци или кюрди. Въпросът с хиджаба в училищата не е проблем. Но що се отнася до учителите, има активни дебати по този въпрос. Няколко щата имат собствени закони отнасящи се до хиджаба. Определени щати сред които и Бавария, се обявиха против хиджаба, но разрешиха носенето на религиозни християнски символи (забрадките на монахините). Мюсюлманите смятат това за дискриминация и предприеха мерки по въпроса.
„Не може да става дума да се сравняват кръста и забрадката", казва Кардинал Карл Лехман, който ръководи епископалната конференция. Кардинал Ретзингер близък съветник на Папа Йоан Павел втори, постанови официално по време на Новогодишната церемония: „Аз няма да забраня на мюсюлманките да носят забрадки, но и няма да позволя на никого да забранява кръста като символ на религиозна принадлежност."
Тези противоречия се получават, заради неяснотата в религиозните закони в Германия.
Турция:Турция е единствената мюсюлманска страна преживяла радикален процес на секуларизация. Тя е също и една от малкото страни в света, които са включили секуларизацията в конституционните си текстове. Точка 2 от конституцията от 1982 гласи:" Република Турция е демократична държава, секуларна и социална, уважаваща човешките права в духа на социалния мир, национална солидарност и справедливост, съгласно национализма на Ататюрк." Законът забранява носенето на забрадки в училищата, университетите и на обществени длъжности. Партията за справедливост и развитие АКР на премиера Реджеп Ердоган, която дойде на власт през ноември 2002 взе под внимание секуларното наследство на Кемал Ататюрк.
Университета в Истамбул спря студентката, Лейла Сахлин от полагането на нейните изпити във Факултета по Медицина, защото носеше хиджаб. В очите на европейският съд, Турция не е нарушила член 9 за свободата на мислене, самосъзнание и религия. Според заявлението на Лейла „има намеса на държавата в правото и да практикува религията си", съдът въпреки това настоя, че „Тази намеса има своите корени в турското законодателство" . Европейският съд за човешките права сметна, че „законът се базира на два принципа, които се подкрепят и се допълват, секуларизация и равенство."
Портал 