Крахът на еволюционната теория
По предположения на учените във вселената съществуват 250 милиарда галактики. Във всяка галактика има 300 милиарда звезди. Тази непостижима за човешкото съзнание система на системите функционира по строгите закони на битието. Нашата планета земя е само малка част от тази система. Но и тя е построена на основата на строго пресметнат баланс на всичките и системи. Земята за разлика от другите небесни тела, притежава атмосфера. Вода, която заема по-голямата част от планетата, богата растителност, въздушен океан, оптимално разстояние от другите планети и преди всичко сме способствали развитието на живота от слънцето. Нейните удивително разнообразни форми съществуват хармонично на нашата планета, поддържайки системен баланс. Тази хармония е толкова съвършена, че без заплахата на антропогенното въздействие (нарушението на природният баланс в резултат от човешката намеса), може би би съществувала вечно. Тогава от къде се е появила тази съвършена система и самият живот на земята? Всичко живо на земята е снабдено със собствена комплексна система, която му помага да се адаптира към всички форми на взаимодействие на всички форми на живот (на живата и неживата природа) на тази планета. Къде е тази първооснова на живота, която е задействала този сложен механизъм? Та нали той трябва да има създател, сътворил и атмосферата (небесният свод), и всичко съществуващо (живо и неживо), и почвата (земната твърд), и който да е придал на материята, от която всичко това се състои определена форма. Науката не е в състояние да отговори на този въпрос изцяло. Единствено чрез религията човек може да постигне със своето ограничено съзнание абсолютната воля и абсолютното съзнание дотолкова доколкото той сам положи усилия за това. Най-добрите умове на човечеството и представители на различни науки, от най-древни времена и до наши дни са на едно мнение за това, че първопричина за живота на земята и неин управител е Бог. Емануил Кант пише за това, предоставяйки на питащото човечество логически изводи, доказващи съществуването на Бог.
Алберт Айнщайн и много други философи и естествоизпитатели, живели преди или след тях. Теорията на Дарвин се появява в 19 век опровергава факта за сътворението на живота от Бога. Хората на всички времена са били склонни към сензации и тази сензационна теория е прокарала път на многобройните заблуждения в научната и философската мисъл, отдалечавайки човека от света и неговите закони. В какво се състои това заблуждение?
Първо теорията на Дарвин е заключила в себе си идеята за случайното появяване на живота на земята.
Второ, в основата на този труд е залегнало не дълбокото познание за природните закони, а материалистическата идеология, която е била достатъчно популярна по това време заради сензационността си и достъпността си за разбиране от който и дa е непросветен човек. На тази идеология и липсвало само едно естественонаучно обоснование, което и предоставя теорията на Дарвин, наречена впоследствие материалистическа.
Разбираме, че на една шеста от сушата, в комунистическа РУСИЯ, именно тази материалистка теория станала основа на естественонаучното постижение на причините за възникването и съществуването на живота на земята. Теорията на Дарвин обосновавайки правото на власт на ограниченият човешки разум над безграничната вселена, дава почва на развитие на всички форми на расизъм. В това число и на фашизма, който малко се отличава от марксизма: ако първите са смятали, че малка група хора, имаща доказани от науката преимущества пред другите хора може да ръководи човечеството и да се разпорежда с природата, то вторите напротив, смятали, че интересите на голяма група хора стоят над тези на малочислените групи.
И едните и другите обосновават власт на човек над човека с биологическото или социално преимущество на едните спрямо другите. Властта, волята и ограниченият разум на човека или на малка група хора се абсолютизирали. В съответствие с тази идеология Дарвин подбирал научни доказателства, които той, природоведа любител, разкрива в книгата: „Произхода на видовете по пътя на естественият подбор“, публикувана през 1859 година. Дарвин обезпечава поддръжка на материалистката философия, а нейните фанатични поддръжници страстно подкрепят идеята на Дарвин. Не е чудно, че Карл Маркс посвещава „Капитал“ на Чарлз Дарвин, подписвайки благодарственият екземпляр с думите: На Дарвин от горещият му поклонник. Самият автор на теорията за еволюцията е осъзнавал че съществуват много факти, които я опровергават. На Дарвин му се наложило да ги признае в приложението към книгата си, със заглавие: „Трудностите на теорията“, той се надявал, че тези сложности ще изчезнат от само себе си с развитието на материалистката наука. Но станало обратното, науката започнала да руши едно по едно изглеждащите нерушими основи на теориите на еволюцията. Дарвин смятал, че цялото разнообразие на земния живот има за прародител едно единствено живо същество. Уместен е въпросът от къде се е появило това същество? Дарвин не пише за това в своята книга. Той разбирал, че това е слабото място на неговата теория. Във времената на придвижване на теорията на Дарвин за еволюцията идеята за произхода на живите организми от нежива материя получи широко разпространение в научният свят. Според най-известната в това време материалистка теория за самопроизволното зараждане, се смятало, че живите организми произлизат от неживи, че жабата например произлиза от мръсотията, а насекомите от остатъците от храна. За доказателство дори са провеждани опити, когато на парче мръсотия изсипали малко зърно и очаквали от тази смес да възникнат мишки! Червивото месо се смятало за доказателство за зараждането на живот от нежива материя. По-късно се изясни, че месните червеи не могат да възникнат сами по себе си, а се появяват от микроскопични яйца, които са невидими за невъоръженото човешко око. Само пет години след излизането на книгата произходът на видовете, известният френски учен Луи Пастьор опроверга и тази идея и теорията издигната от Дарвин. В резултат от провеждане на множество опити ученият стигнал до следният извод: създаването на живот от нежива материя е невъзможно.