3 Има ли някой убеден, че в следващата минута ще е още жив?

„Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от Аллах и благоволение. А земният живот е само измамна наслада." (57:20)
Вярващите се различават от неверниците по това, че знаят с каква цел са създадени и за какво живеят. Те осъзнават, че Аллах им е предоставил земния живот, за да ги изпита. За разлика от останалите, те знаят, че земният живот не е нищо друго, освен един преход към Вечността. Животът на земята е само подготовка за вечния живот след смъртта. Но за голямо съжаление, малко са тези, които осъзнават това. Голяма част от хората в днешно време не само живеят в заблуда, но дори отричат отвъдния живот. Земните съблазни са „изпили" умовете им. Много хора са станали роби на страстите и желанията си. Борят се „със зъби и нокти" да натрупат повече богатства, но всъщност това няма да е от никаква полза за тях в задгробния живот. Дори през ум не им минава, че ще настъпи часът, в който ще се срещнат с Аллах. И несъмнено това време не е далеч...
Настъпването на смъртта и срещата с Аллах е последното нещо, за което се сещат, поради простата причина, че са твърде „ангажирани". Вълнуват ги „далеч по-важни неща".
Друг от проблемите на хората днес е, че те са твърде високомерни. Осъзнават колко са безпомощни и нищожни едва когато ги застигне смъртта. Но тогава е вече твърде късно. Тогава започват да съжаляват за пропуснатото време и молят за последен шанс, но напразно... Положението на тези хора е описано в Корана по следния начин: „А когато се яви при някого от тях смъртта, той казва: „Господи мой, върни ме, за да сторя праведно дело в живота, който оставих!" Ала не! Това си е негово слово. Но зад тях има преграда до Деня, когато ще бъдат възкресени. И когато се протръби с Рога, тогава не ще има родство между тях и не ще питат един за друг. Чиито везни натежат, тези са сполучилите. А чиито везни олекнат, тези са се погубили и в Ада ще пребивават вечно. Огънят ще обгаря лицата им и в него ще се гърчат." (23:99-104) Точно затова ние трябва да използваме времето си по най-рационалния начин да оползотворяваме всяка свободна секунда.
Сега със сигурност голяма част от хората биха казали: „Но времето никога не ми стига! Никога не оставам свободен!" Да, това е така, просто защото не умеем да степенуваме нещата. Липсата на време идва от неспособността да подреждаме проблемите по важност. Затова трябва да се замислим за кое от несвършените неща бихме съжалявали повече в отвъдния живот – за недогледания сериал по телевизията или за неизпълнената молитва? Ако от време на време си правим такава равносметка, то със сигурност повече няма да се оплакваме от недостиг на време.
Трябва да осъзнаем, че земният живот е безстойностен. Веднъж Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) се спрял пред едно бунище и повикал спътниците си: „Елате да видите живота." Той взел един използван парцал и проядени кости, и казал: „Ето това е земният живот!" Може би на част от нас още им е трудно да се убедят, че земният живот е с напълно временен характер. Той няма стойност пред Аллах. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: „Ако земният живот струваше за Аллах колкото (стойността на) крилото на комар, Той нямаше да даде нито на един неверник глътка вода." Животът на земята е нищо в сравнение с Отвъдния. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал още: „Земният живот в сравнение с Отвъдния е нищожество, подобно на това, което човек изважда, след като потопи пръста си в морето."
Всяко нещо в този живот има начало и край. Никога не трябва да забравяме, че вечно жив е единствено Аллах. Наистина е безсмислено да се борим и целим достигането на земни облаги. Глупаво е да ги приемаме като стремеж в този живот, защото те са само средство за преживяване. По-скоро в земния живот ние трябва да служим на Аллах, да се борим по Неговия път. Тоест нашият стремеж трябва да е спечелване на задоволството Му. Трябва да се борим за тази кауза до края на живота си, да правим всичко в името на Аллах и да не забравяме, че при него се завръщат делата. В Корана Аллах казва: „А делото е отсъдено и при Аллах ще бъдат върнати делата." (2:210)
Наскоро в един филм чух думи, които ме накараха да се замисля и ще останат завинаги в съзнанието ми, че „Този свят е едно временно място за живот и всичко, което е на земята, има край. Човекът – също. Рано или късно всеки човек ще се изправи лице в лице със смъртта. Тогава той ще остави след себе си всичко, което е притежавал на този свят и ще отиде в Отвъдното. Да изпитва алчност към безстойностните украси на земята, да остави вярата си заради тях, да води славолюбив, напрегнат и изпълнен с притеснение живот – всичко това би повлияло на човека към най-голямата му загуба". Крайно необходимо е да осъзнаем, че земният живот не е само забавление, пари и хубави коли. Кълна се в Аллах, не това са нещата, към които трябва да се стремим в него. Наистина земният живот не е нищо повече от една „измамна наслада". Изпълнен е с безброй предизвикателства, на които ние трябва да устояваме всеки ден, всеки час, дори всяка секунда. Капаните на Сатаната са навсякъде около нас. Изключително трудно е да се съхраним като мюсюлмани в днешно време, но не е невъзможно. В друго предание Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Земният живот е затвор за вярващия и Рай за неверника."
Добре е да си спомняме по-често за смъртта, а не само в момент, когато загубим завинаги някой близък човек. Защото дали има някой убеден, че в следващата минута ще е още жив и ще продължи да чете тази статия?! Винаги трябва да живеем с мисълта, че тук, на земята, просто се провежда нашият изпит. А истинският ни живот ще започне след смъртта.
Безспорно ще претърпим много лишения в този живот. Несъмнено, тръгвайки по пътя на Аллах, ще се сблъскаме с много трудности и препятствия... Но и друго е сигурно – струва си... в името на вечното блаженство в задгробния живот.