3 Трагедията в Босна

Преди тринадесет години, на 6 април 1992 година, започна един от най-трагичните периоди в историята на ислямския свят. На този ден започна войната в Босна.
Три години след това, на 27 ноември 1995 г., в свое обръщение към нацията, тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън заяви, че по време на войната в Босна са загинали 250 000 души /90% от тях мюсюлмани/. Тези думи на практика бяха признание на пълното безсилие на световната общественост пред лицето на катастрофата.
Каквото и да говорят, Босна, болшинството от населението което са мюсюлмани, се оказа малко привлекателна за проявата на т. нар. „колективна сигурност". При това Босна, за разлика например от Кувейт, Ирак, Афганистан или Казахстан, не притежаваше такива мощни стимули, подбуждащи към действие, като нефта. Вероятно затова международната общност, и на първо място Западът, останаха равнодушни към събитията, случващи се в Босна и Херцеговина в продължение на няколко години. Връщайки се в първите години на 90-те, когато започна конфликтът, си спомняме как войната завари мюсюлманското население на Босна неподготвено. В началото те нямаха нито достатъчно боеспособни войскови части, нито въоръжение. Като следствие от това в Босна бяха убити хиляди мюсюлмани. Столицата Сараево се оказа обсадена, а хиляди се оказаха бежанци. Части на армията на Хърватска и живеещите на територията на Босна хървати атакуваха централната част на Босна, опитвайки се да компенсират за нейна сметка своите териториални загуби във войната със сърбите от 1991 г. В резултат на трагично развилите се събития и извършените зверства в Босна, 250 000 босненски мюсюлмани бяха убити, около 18 000 безследно изчезнали, над 50 000 жени изнасилени, а хиляди мюсюлмани се оказаха пленници в концлагери, неразличаващи се по нищо от фашистките в Освиенцим. Над 1 000 000 човека бяха бежанците, хиляди мюсюлмани бяха ранени. А колко са погребаните в общите гробове, пръснати по територията на цяла Босна, никой не знае. Всички тези зверства и престъпления против човечеството, етническите прочиствания, попадението на артилерийския снаряд в препълнения с народ пазар в Сараево, в резултат на което загинаха над 70 мирни жители (февруари, 1995 г.), бяха гневно посрещнати от страните членки на Организацията Ислямска конференция /ОИК/. С последната трагедия чашата на търпението преля и скоро Западът се намеси. След тримесечни тристранни преговори между босненските хървати, сърби и мюсюлмани, проведени в американската база в Дейтън, на 21.11.1995 г. бе подписан мирен план. В него се предвиждаше Босна и Херцеговина да бъде единна държава, представена като един субект в международното право, същевременно състояща се от две територии, имащи равни права и широка автономия: мюсюлманско-хърватската федерация (тук явно личеше опита да се възпрепятства създаването на държава в сърцето на Европа, в която мюсюлманите да бъдат мнозинство) и Република Сръбска. Ето по този начин интересите на мюсюлманите в Босна се оказаха накърнени. Освен това в резултат на този мирен план бе фактически фиксирано положението на фронтовете на бойните действия, където сърбите бяха провели етнически чистки, най-вече в източна Босна. По този начин новата държава бе обречена на нестабилност. Обиден за мюсюлманите се явява и фактът, че главните военнопрестъпници, виновни за трагедията в Босна, и до сега не са застанали пред съда, за да отговарят за злодеянията си. Става дума за Ратко Младич и Радован Караджич, известни още като „касапите от Сребреница". Именно върху тях тегне огромната вина за геноцида над мюсюлманското население в този град. Сребреница бе една от така наречените „зони за безопасност" на ООН. Но това не спаси над 8 000 мюсюлмани, живеещи там, които бяха зверски избити на 11 юли 1995 г. В заключение нека си спомним и да се помолим за всичките наши братя и сестри, паднали като мъченици за вярата (шехиди) по време на тази война. Да си спомним така също за първия президент на Босна Алия Изетбегович, големият мюсюлмански мислител, който въпреки всички несгоди държеше високо вдигнато знамето на Исляма в центъра на Европа до смъртта си на 19.10.2003 г. Нека четящите тези редове да отправят дуа за душата му. Амин!