Агресията и нейните измерения

Агресията и нейните измерения

Всеки ден ставаме свидетели на „инциденти”, за които казваме, че не са нормални, особено за подрастващото поколение. На улицата, в училище, на работното място и т.н. можем да станем свидетели на поредния скандал или пък да прочетем поредната саморазправа между ученици, стигнала до смърт.
Докато се ровех в интернет пространството попаднах на поредната новина как ученички в елитно училище участвали в побой и едно от момичетата е в болница с опасност за живота. Причините за побоя не ясни! Казах си „това отваря работа на психолозите”, но замисляйки се разбрах, че дори и психолозите не могат да помогнат ако цялото общество не се включи в тази обща кауза. Родителите са тези, които на първо място са отговорни за възпитанието на детето и за усъвършенстване на неговата личност като един добър и полезен член в обществото!
Агресията е опасно явление, което свободно се разхожда по улиците, училищата, домовете и т.н. Нейното влияние измества човешките ценности като милост, състрадателност, уважение, взаимопомощ. Когато превземе сърцето на човек започва да се материализира в действия, от които жертви сме самите ние и хората около нас.
Агресията не е нещо случайно, нито пък нормално поведение, а резултат от някакъв мотив като отхвърлянето на даден човек например. Децата често стават свидетели на нетолерантност, лошо поведение било то вкъщи, телевизията, на улицата, което веднага се приема и копира от тях. Човек, който е претърпял агресия без значение под каква форма е това, рано или късно проявява агресия към друг човек и така всеки става неин проводник, прехвърляйки се в цялото общество.
Ислямската религия отхвърля агресията без значение под каква форма е тя. Порицава всяко поведение и действие, което може да доведе до вреда на другите!
Най-добрият образец за това е Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който никога не е наранявал другите по никакъв начин. Дори нахалния бедуин, който дошъл при него хващайки го за ризата и провиквайки се иска да му бъде дадена неговата риза, Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) без да се ядосва сваля ризата си и му я дава. Той е забранявал агресията към децата, жените и към всички хора като сам е бил пример в това.
Веднъж попитали Айше (радиаллаху анха) как Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) се е отнасял към хората, тя отговорила: „Спрямо тяхното положение и темперамент.”
За да не се достига до агресия, всеки човек трябва да овладява една от първите причини за появата й – гнева, който често напира във всички нас. От Ебу Хурейра (радиаллаху анху) е предадено, че един мъж казал на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем): “Посъветвай ме”. И той му казал: “Не се гневи”. Мъжът повторил няколко пъти, а той му отговарял: “Не се гневи”.
От сподвижниците на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) разбираме, че Той (салляллаху алейхи уе селлем) се е гневял единствено когато е виждал да се извършва нещо нередно и порицано от Аллах, докато ние в днешно време често се ядосваме за незначителни неща, които достигат до отдръпване и неприятни чувства към другите, а често това поведение води и до агресия.
Причините за породена агресия могат да бъдат от различно естество, семейни проблеми, финансови проблеми, стрес, омраза и т.н., но за сметка на това възможността да не се допуска е много повече, тъй като човека е съзнателно същество, което може да разсъждава и да не допуска нейното влияние. А формулата за това е всеки един член от обществото да не я допуска до себе си!
Ханифе Муса

Източник