Призрен – градът, чиито улици, мегдани и софри ухаят на рози

Призрен – градът, чиито улици, мегдани и софри ухаят на рози

Всеки народ си има един път официални държавни граници, след това и естествени. Къде преминава естествената граница на турците знаете ли? Някъде на запад, много на запад... Да не ви затруднявам повече и ще ви кажа: От тюрбето на султан Мурад Хюдавендигяр в Призрен.
Призрен ни е дар от Фатих султан Мехмед. Младият султан, който през 1453 г. завладява Истанбул, с което приключва една епоха и се открива друга, със същата страст продължава завземането на Балканите и само две години след завладяването на Константинопол успява да присъедини към земите на «народа на полумесеца» и Призрен. Така че, оттогава до днес Призрен е мюсюлмански град, разположен до една крепост по-висока от Шардаа-Шар планина и на двата бряга на река Бистрича. Когато хвърлите един бегъл поглед от крепостта към града ще видите в него 33 минарета и 33 джамии, които ще ви поздравят.
Часовниковата кула, минаретата, куббетата на джамиите, баните, шадраваните, каменните мостове ще ви удивляват на всяка крачка и гласът във вас ще ви говори: «Ето я историята пред вас!.. Ето ги османлиите... Вие сте в обятията на историята, в обятията на Истанбул, в Дрисаадет (двореца).
А когато слезете в града, в полето, ще се срещнете с равнинния месджид Фатих султан Мехмед, един спомен, останал от времето на Завоевателя. В месджида Призрен ще почувствате като че ли камъка, минбера и михраба се изправят и застават в редици, връзват ръце и се навеждат в поклони. Фактът, че намазгяха наречен Кърък (счупена) джамия е все още налице, ще ви подскаже, че онзи дух все още е жив. Многократно ще нарасне любовта ви към камъка както и любовта ви към предците така и към двата града на Фатих – Истанбул и Призрен.
Добре знайте следното: Цивилизацията на Балканите е донесена от османците. Няма град, основан от тях, който да не е украсен с джамии, шадравани, бани, чешми, ханове, кервансараи... Тук, в този град ще изживеете удивлението и щастието да видите голяма част от тези произведения, плод на едно старание, започнало преди шест века. Едно от тях е ж.п. гарата в Призрен. Ще се убедите, че султан Абдулхамид II е прокарал не само Хиджазката железница, но нанизал и Балканите стъпка по стъпка като в гердан с железници и във всеки град е построил завидна гара като малък дворец.
В кафетериите на Призрен ще привлекат вниманието ви младежите, които изпиват надеждите и мечтите; ще видите и ще изживеете, че няма никаква разлика с брега на Ортакьой. И неволно ще излее от устата ви: «Я Рабби! До такава степен ли този град напомня за Истанбул? Дотолкова ли този град заживява с Истанбул и дотолкова ли този град е влюбен в Истанбул?
Представете си две девойки, които вървят към Мъсър чаршъсъ пред Йени джами. В чаршията на Призрен ще станете свидетел на същата гледка и ще обикнете тези топли и близки същества. Ще видите как джамията Синан паша досущ като Султан Ахмед джамия и площада край нея събира и обединява хората в едно.
Турския, който говорят в Призрен е малко по-различен. Той ще ви напомни за турския, който се говори край Ризе и Артвин. «Гедже» - нощ тук звучи като «джедже», а «гидерим» ще бъде «чидаръм» - отивам.
По-горе казахме, че Призрен е града на джамиите, хамамите (баните) и шадраваните. Тук можем да споменем джамията Кукли в Сарачхане, изграден от Мехмед Кукли бей от Ван; джамията Хаджи Касъм бей, построен по поръчение на ветеринаря Касъм бей на брега на Бистрича; джамията Сузи Челеби в квартал Табакхане; джамията Араста, построена по поръчка на Евренос Якуб бей през 1526 г. и прочутата джамия Синан паша до самия бряг на р. Бистрича, която представлява символ на Призрен и е построен от Синан паша, някогашен валия на Багдат.
И прочутия Таш кьопрю - каменен мост на Призрен... Моста, построен над река Бистрича, която разделя на две града, е изграден в полите на Шардаа - Шар планина, но и му дава живот, напомня града Мостар. Когато преминаваш през този мост имаш чувството, че преминаваш през моста «сират», или през моста над Босфора, който слива в едно два свята, два континента, две сърца и две души... А шифъра на цялата тази цивилизация се крие в думите, които Феттах Емин е чул от дядо си: «Сине, помни и не забравяй, Истанбул е главата, а Призрен е опашката!»
Малко след това ще стигнете до Шадърван мейданъ и ще имате чувството, че сте стигнали до Арафат или площада на Султан Ахмед, че се намирате на брега на Юскюдар. А когато тръгнете по мегдана, покрит с «арнаутски калдъръми» (каменни плочи) и пиете с шепа вода от шадравана, ще поемете до насита ненаситната вода на Шардаа - Шар планина и ще речете: «Това е нещо повече, но не и по-малко от прочу-тото Хамидие. Отседнете ли в един от отсрещните ресторанти около Шадравана ще можете да опитате прочутите ястия на призренската кухня. Ще ви препоръчам да започнете с «паша чорбасъ», която я сваряват от овче или агнешко месо. После ще доловите и мириса на кюфтетата, които тук ги наричат «чюфте». А онези неща, които ви напомнят кебапчетата от Инегьол тук са «чебап». Разликата е във вкуса на кюфтетата с кашкавал. Непременно опитайте короната на байрамските и сватбените ястия на Призрен с така наречената «тава» или «гювеч» по нашенски... Много са прочути и вкусни долмите и сармите в Призрен.
И когато посетите Мараш махала ще се почувствате като че ли сте в Сафранболу, Бейпазар, Одунпазаръ или Тараклъ. Все едно че сте поели между историческите турски къщи край брега на Йешил ърмак в Амасия. Като че ли сте в Сюлеймание, Юскюдар или Фатих в Истанбул. Ще минете покрай каменните къщи, изградени по характерната турско-ислямска архитектура и когато ще пиете до насита от Топуклу чешма водата, която идва от Шардаа, ще знаете, че сте в Истанбул, а от чешмата, която на всички страни излъчва цивилизация пред старата Управа на Шейхулислямството на улица Ебу Сууд, ще пиете не вода, а до насита ще поемете самата история.
Най-много в Призрен ще видите балканската изява на свещения хадис «Чистотата е от вярата». И ще се убедите, че именно за това балканските градове са украсени не само с джамии, но и бани, шадравани и чешми... По-нататък ще станете свидетел на големите заслуги на Евренесогулларъ на Балканите и особено в Призрен. Банята, изградена по волята на Ахмед Шемседдин бей, внука на Евренос бей след пет века стои със цялото си великолепие и днес като археологически музей дава своя принос в областта на духовната чистота. Непосредствено до нея се извисява часовниковата кула, дар от султан Абдулхамид II, Аллах да го помилва.
Ще бъдете свидетели на събратя по вяра, които в петъчния ден вземат абдест на шадравана на Емин паша, за да кланят петъчния намаз. От вътре ще доловите словата на ваиза на турски и езана, който ще се разнесе от всички джамии... Ще изпитате гордостта да застанете вредом със събратята мюсюлмани, да бъдете рамо до рамо с тях като частица от едно цяло и ще почувствате благополучието на братството. С грейнали лица ще изпълните поклоните си, та нали сте все едно в джамията в Ортакьой или Долмабахче и сте заобиколени от досущ такива влюбени лица, гласове и цветове...
И в този град - както навсякъде на Балканите! - ще видите, че турският е «език на цивилизацията»; албанци, бошняци, македонци, турци... Мъже, жени, деца, млади и възрастни, свекърви и млади снахи, деди и баби всички разговарят на турски. Ще се почувствате в един град, в който се говори на турски и още веднъж ще изпитате гордост от езика, от личността и историята си.
По улиците на Призрен ще видите хора, които говорят турски със славееви гласове, в сърцата си носят аленото знаме и с надежда са отправили поглед в бъдещето. С тях ще крачите, ще вървите и пак ще вървите към бъдещето, с едната надежда, с едната обич и едната вяра. Все едно сте в Юскюдар, на площад Баязид. До такава степен ще са ви близки топлите и мили картини, лица и изрази, които ще наблюдавате.
И знайте, че като се каже «десерт» в Призрен се разбира реване, гюлляч или сютляч (мляко с ориз). Отново като че ли сте в Истанбул и сте си поръчали гюлляч с розов сироп на Призрен. Без това ще видите хортензиите и разноцветните рози в градините на домовете.
Хората в Призрен са влели в градините, сиропите и сладкишите си любовта към розите и към Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). И трябва да знаете, че трудно ще намерите друг град, кой-то да е дотолкова влюбен в розата, дотолкова да се е слял с нея.
В Призрен е жива и културата на теккетата. След като прекосите градината с разноцветните цветя, и вадите, които текат с шепот, ще се озовете в теккетата на халветитите, рифаите теккеси и кадириите и накшибендиите... И макар че са изгубили своя блясък и жизненост в историята, ще се убедите, че те все още са живи и още веднъж ще се почувствате горди с историята, цивилизацията и културата си. Тук ще разберете, че въпреки различните премеждия, които е преживял Призрен, града е бил един от най- големите фактори, с които спасил суфистичните вредом с положителните науки.
В този град ще забележите, че вредом с джамиите, баните, мостовете и шадраваните са запазени и наименованията на махалите. Терзи махаллеси, Ходжа махаллеси, Атик или Ески махалле, Йени махалле, Кьор ага махаллеси, Табакхане махаллеси, Тузсуз махалле, Мухаджир махаллеси...
На кого принадлежи даден район, на коя цивилизация се определя преди всичко от надгробните камъни и тюрбетата. Косовското поле и доколкото в онова тюрбе лежи султан Мурад, надгробните камъни по на пет века ще ви говорят, че Призрен е турски и мюсюлмански град.
Фахри Туна

Източник