Какво можем да направим за Корана?Коранът е нашата вяра, връзката ни с нашия Създател, извор на нашата убеденост в правдата, пробен камък на нашата вярност, наша мяра и мярка.
Коранът е най-добрият показател, че живеем по него, че следваме наставленията му, че неотклонно вървим по пътя на нашия Пейгамбер. Защото Коранът представлява за нас един цялостен ибадет като се почне от неговото четене, наизустяване и проява на всякакъв интерес към него.
Да се живее по него означава да се опираме на най-стабилна и на най-широка основа. Това означава, че притежаваме единствена, неподправена Книга.
Как може да бъде пренебрегнат Свещения Коран?Коранът е бил пренебрегнат с отслабването на вярата в него, с намаляване на четенето му, с неспазването на определени правила и изисквания при четенето и слушането му; с постъпки и поведения, които в ежедневието ни не съвпадат с неговите повели като го откъсваме и отдалечаваме от практическия ни живот, когато го превърнем в сигнатура от библиотечния стелаж, когато го оставим на втори план при подготовката на младите поколения и го превърнем в книга, която се чете само при погребения и при тържествени случаи.
Как се става привърженик на Корана?За да постигнете честта да служите на Корана и да осъществите една велика цел като предаването му на бъдещите поколения трябва човек да бъде привърженик и последовател на Корана. Първо човек трябва да бъде привърженик, а след това да се пита какво може да направи за него. За целта трябва:
1. Да му вярваме. Трябва да вярваме, че Коранът е изпратен от Аллах; че се е запазил без човешка намеса; че е останал непроменен до последната дума и буква в него; че ще бъдем безусловно верни на съдържанието му и че ще работим с тази вяра.
2. Като покажем заслужен интерес и уважение към него. Защото Коранът е слово на нашия Създател. Уважението към него е уважение към нашия Създател. Ибн Аббас (p.a.) казва: Който иска да тества своята любов към Аллах, нека се премери с Корана; ако почувства, че в него има любов към Корана, това означава, че той обича Аллах. Защото Коранът е слово на Аллах.
Като прояви интерес към онези, които са посветили живота си за него. Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелява:
«Най-добрият сред вас е онзи, който се учи на Коран и го учи на другите». (Бухари)
Като го научим да четем. Той се предава по веригата от Аллах към Джебраил, а от него на Пейгамбера ни, от него към нас. Наш дълг е да се присъединим към тази верига.
Но да го четем не като някоя каква да е книга, а като че ли разговаряме с нашия Създател; като че ли чуваме Него.
Вместо да го четем от време на време, да го четем по твърдо установен начин.
Да се стремим да го разбираме и да се замисляме върху това, което разбираме. Независимо от това каква е темата; от всеки айет да си направим изводи, които да приложим към себе си, да не обръщаме внимание на количеството на четенето, а да се интересуваме от въздействието им.
Да станем подвижни Корани. Това е същината.
Да живеем така както повелява; да го приемем за първи и единствен източник на правило, да се просмукваме от неговата нравственост.
Един от най-големите приноси за Корана би бил да го запечатаме в паметта си. Да бъдем хафъзи.
Най-директният ни принос, най-трайното дело, най-голямото усилие за неговото увековечаване е наизустяването му. Да станем хафъзи. Това е нещо свойствено единствено на нашия уммет. Няма друг подобен пример при други народи. Да бъдеш хафъз означава, да четеш Корана от първия до последния му ред като спазваш правилата за четенето му, да го наизустиш и да гарантираш, че няма да го забравиш. Това не е нещо, което може да приключи неуспешно. Само че това голямо усилие води със себе си трудност, равна на отплатата.
Когато децата кандидатстват за хафъзи, вредом с леснините при наизустяването да знаят, че съществува трудността да им обясните величието на това усилие. Но за голямата отплата и мъката е голяма.
Съществува и един важен въпрос, който стои пред онези, които искат да наизустят Корана: Какво целим с това. Да подготвим хафъзи или пазители на Корана?
Каквато и да е истинската ни цел, когато решим да наизустим Корана, ние трябва да се погрижим децата ни да израснат не като «кутия, в която е скрит Корана», а като «подвижен Коран».
Защо не получаваме удовлетворение от Корана като сахабиите?Коранът е сияние. Това сияние не може да осветява наравно неподчинението към Аллах. Необходимо е да бъдем в пречистена от греховете среда; да пречистим сърцата, очите, ушите и езика си и с тези пречистени органи да пристъпим към Корана. Защото Корана е сияние на Всевишния Аллах и не се дава на непокорните.
Осман ибн Аффан (p.a.) казва: «Ако сърцата ви са чисти, не бихте се наситили на словата на Всевишния».
Какво можем да направим за Книгата си Корана?
Да живеем с пълно доверие в нея. По този начин ще се опазим от всякакви съмнения и подозрения. Не спорете с кой да е върху Корана.
В никакъв случай не губете вяра в Корана и Неговото бъдеще. Той е низпослан от Аллах, Той ще го опази. Ние не бихме променили своите възгледи заради сезонни притеснения.
Трябва да го четем със съзнанието, че единствено вие сте останали който може да го чете до насита, като най-голямата необходимост за оцеляването ви.
Да възприемате и слушането му като ибадет наравно с четенето му. Да го слушаме с разбирането не кой го чете, а чия книга се чете. И при четенето, и при слушането да спазваме пълно приличие.
Да се опитваме да го разбираме, да вникнем в съдържанието му. По възможност да участваме в беседи, лекции и уроци, за да го разбираме по-добре.
Тъй като езикът на Корана е арабски, то трябва да обърнем по-сериозно внимание на арабския.
За да ни дарят с необходимата дълбочина с оглед по-доброто разбиране на Корана да увеличим познанията си по сирет-и неби (Живота на Пейгамбера ни) и хадисите.
Да вземем непосредствено участие в усилията да запознаем още един човек с Корана на този свят. Да обединим усилията си с другите ни събратя в това отношение. Да участваме във всяко усилие за предаване на Корана на бъдещите поколения, да подкрепяме всяко мероприятие в тази насока.
Да смятаме за най-важна задача децата ни да бъдат убедени привърженици на Корана. Да превърнем домовете си в «Домове на Корана»
Нуреттин ЙълдъзИзточник