1 Комарът

„Рекоха: „Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Ти си всезнаещия, Премъдрия." Сура Ал-Бакара: 32
Много от аетите в Корана призовават хората за изследват природата и да съзрат „знаците на Аллах", защото цялата природа и дори цялата Вселена са изпълнени със знаци за това, че са „сътворени" и че съществуват, за да отразяват силата, знанието и творчеството на този, който ги е „сътворил". Човек е отговорен, използвайки ума си, да види тези знаци и да опознае Аллах.
Докато всички живи същества притежават такива знаци в самите себе си, има някои, на които Аллах обръща особено внимание в Корана. Те са четири: комарът, пчелата, камилата и мухата. В 26-то знамение от сура Ал- Бакара Аллах казва:
„Аллах не се свени да дава пример всякакъв – и колкото комар, и по-голям от него. Които са повярвали, знаят, че това е истината от техния Господ. А които са неверници, изричат: „Какво цели Аллах с този пример?" Заблуждава с него Той мнозина и напътва с него Той мнозина. Ала заблуждава с него само нечестивците."
Въпреки че се смята за просто, незначително живо същество, дори комарът е достоен като творение, което носи отговорност, откакто притежава знаците на Аллах. Ето защо „Аллах не се срамува да направи сравнение с комара или дори с нещо по-малко".
СПЕЦИАЛНИ ЩИПЦИ ЗА ПРИКРЕПЯНЕ
Мъжкият полово зрял комар използва своите антени, т. е. слухови органи, за да намери женска. Антенките на мъжките комари са различни от тези на женските. Тънките перца на края им са силно чувствителни към звуците, които издават женските. Точно до половите органи на мъжкия комар има израстъци, които му помагат да хваща женската, докато се чифтосват във въздуха. Мъжките комари летят на групи, наподобяващи облаци, а когато една женска влезе в групата, комарът, който първи я улови, се чифтосва с нея още докато лети. Чифтосването не отнема много време и след него мъжкият се връща обратно в групата. От този момент нататък женската се нуждае от кръв за отглеждането на яйцата.
НЕОБИКНОВЕНОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА КОМАРА
За комарите се знае, че са същества, които смучат кръв и се хранят с тази кръв. В действителност обаче това не е много точна информация. Не всички, а само женските комари смучат кръв. Причината за смученето на кръв не е необходимостта от храна. Както женските, така и мъжките комари се хранят с цветен прашец. Женските смучат кръв, защото яйцата им се нуждаят от съдържащите се в нея протеини.
Процесът на развитие е една от най-удивителните характеристики, които се знаят за комара. Насекомото, преминавайки през доста различни етапи, от малка ларва се превръща в комар.
Яйцата на комара се поставят от женската върху влажни листа през лятото или есента. Преди това тя инстинктивно проверява повърхността чрез рецепторите, които се намират под коремчето й. След като вече е намерила уютно място, тя започва да нарежда яйцата, всяко от които е с размери по-малки от 1 мм. Реди ги едно по едно в ред или групи. Някои видове комари подреждат яйцата си във форма, наподобяваща купчинка. Някои от тези „групи" съдържат до 300 яйца.
Добре подредените бели яйца скоро започват да потъмняват и след няколко часа стават напълно черни. Тъмният цвят им осигурява защита от други насекоми или птици. Не само яйцата, а и някои ларви сменят цвета си според средата.
Ларвата сменя окраската си след доста сложни химични процеси. Няма съмнение, че нито яйцата, нито ларвата, или пък майката, осъзнават процесите на промяна през различните етапи на развитие. Безспорно комарите не могат да изградят тази система сами или пък това да стане случайно. Те съществуват с тези системи от момента, в който са се появили като видове. ИЗЛИЗАНЕ ОТ ЯЙЦЕТО
Когато периодът на излюпването е привършил, ларвите излизат почти едновременно. Ларвата се храни продължително и нараства бързо. Скоро обвивката й става доста опъната и не й позволява да расте повече. Това показва, че е време за първата смяна на обвивката. В тази фаза тя е твърда и лесно се чупи. Докато периодът на ларвата завърши напълно, обвивката се сменя още два пъти. Действително впечатляващ е методът, чрез който ларвата се храни. Тя създава водовъртежи със своите два ветрилообразни израстъка-перца. По този начин бактерии и други микроорганизми се насочват към устата й. Дишането на ларвата се основава на стоенето наопаки във водата и се извършва чрез торбичка с въздух, подобна на водолазен „шнорхел". Лепкав разтвор се отделя от телата им и пречи на водата да влиза в отворите, чрез които дишат. Накратко, тези същества оцеляват поради връзката и взаимодействието на много изящни баланси. Ако ларвата нямаше въздушна торбичка, не би оцеляла. Ако нямаше лепкав разтвор, дихателната тръба щеше да е пълна с вода. Организирането на двете системи по различно време ще е причина за смъртта на насекомото. Това доказва, че всички системи на комара работят в такт. Следователно той е бил създаден.
Личинката сменя обвивката си още един път. Тази смяна е доста по-различна от останалите. Тя представлява преминаването на ларвата в последната фаза на съзряване „какавидната фаза".
Черупката се опъва още повече по тялото. Това показва, че вече е време ларвата да напусне тази черупка. От нея излиза различно животно и наистина е трудно да се повярва, че това са две различни фази на един вид. Както се вижда ходът на преминаване е толкова сложен и изящен, че е невъзможно да е бил проектиран от ларва или женски комар. През последната фаза насекомото се сблъсква с опасността да бъде удавено, понеже дихателните отвори, които достигат водната повърхност чрез дихателна тръбичка, може да се затворят. Обаче в тази фаза дишането няма да се извършва чрез тези отвори, а с помощта на две нови тръбички в предната част на тялото на животното. Ето защо те се издигат до водната повърхност преди смяната на обвивката. Комарът в какавидния пашкул е вече зрял. Той е готов да лети с всичките си органи като антени, хобот, гърди, крила, корем и големи очи.
Какавидният пашкул има дупка на върха си. Най-голямата опасност е пропускането на вода. Отворът на върха обаче е покрит със специална течност, която пази главата на комара от контакт с водата. Този факт е важен, защото дори лек полъх би причинил смъртта му. Комарът трябва да се движи само по водната повърхност.
Как се случва така, че първият комар въобще достига до „възможността" да премине през такова преобразуване? Може ли една ларва „да реши" да се преобразува в комар, след като смени обвивката си три пъти. Определено не! Има много доказателства, че Аллах дава за пример това малко същество като създадено по уникален начин.
КАК КОМАРЪТ ВЪЗПРИЕМА НОВИЯ СВЯТ
Комарите са снабдени с изключително чувствителни топлинни сензори. Те възприемат нещата около себе си в различни цветове, в зависимост от тяхната температура. Като се знае, че възприемането им не зависи от светлината, много лесно е за комара да определи местоположението на кръвоносните съдове дори в тъмна стая. Топлинните рецептори са достатъчно чувствителни да определят температурни разлики като 0,001 С.
Комарът има почти 100 прости очи. И сложните очи, и простите са на главата.
УДИВИТЕЛНА ТЕХНИКА ЗА СМУЧЕНЕ НА КРЪВ
Техниката на комара за смучене на кръв зависи от система, в която невероятно малки части работят заедно. След като комарът се насочи към целта, той определя мястото чрез хобота си. Спринцовкоподобното жило на комара е защитено от специална „ножница", която се оттегля назад при процеса на смучене.
Той не пробива кожата като забива хобота си силно, както много хора знаят. Тук главна роля играе горната челюст – остра като нож, и долната – която има зъби в задната си част. Комарът движи долната си челюст като трион и прерязва кожата с помощта на горната. Когато жилото е вкарано през отвора на кожата, подготовката свършва с достигането до кръвоносния съд. Сега вече е време за хранене.
Както знаем обаче най-малкото нараняване кара човешкото тяло да отделя ензим, който сгъстява кръвта и спира изпускането й. Този ензим би трябвало да е проблем за комара, понеже тялото реагира на дупката като причинява сгъстяване на кръвта там моментално, за да се заздрави раната. Това би трябвало да значи, че комарът не може да смуче повече кръв. Но проблем за него всъщност няма. Преди да започне да се храни, той инжектира в отвора специална течност, която получава като секрет в тялото си. Тя неутрализира ензима, причиняващ сгъстяването на кръвта. Заради това комарът смуче кръвта, без опасност от сгъстяване. Сърбенето и подуването на ухапаното място са причинени от тази течност.
Това със сигурност е необичаен процес и той ни кара да си задаваме следните въпроси:
"Откъде комарът знае, че има ензим за сгъстяване в човешкото тяло?
"За да произвежда неутрализиращ ензим, той трябва да знае химичния състав на другия ензим. Възможно ли е това?"
"Ако дори някак си бе достигнал до такива знания, как би могъл да получи в своето собствено тяло ензим и да притежава „технически съоръжения", нужни за транспортирането му до хобота?"
Отговорът на всички тези въпроси е ясен: не е възможно комарът да извърши нито едно от посочените действия. Той нито има нужната мъдрост, знанието по химия, нито „лабораторното" оборудване да произведе неутрализиращия ензим. Тук се говори за комар с дължина на тялото няколко милиметра, без съзнание или мъдрост, това е!
Пределно ясно ни е, че Аллах – Господарят на небесата и земята, и всичко това, което е между тях, е създал комара и човека и е дарил на комара толкова изумителни черти.
„Всичко на небесата и всичко на земята прославя Аллах. Той е Всемогъщия, Премъдрия. Негова е властта на небесата и на земята. Той съживява и Той умъртвява. Той за всяко нещо има сила.“ (Сура Ал-Хадид: 1-2)