11 Събуди се, ей, човече

Спиш... Спиш и сънуваш – виждаш себе си в непозната градина, изпълнена с безброй красоти и прелести. Оглеждаш се наоколо и съвършенството се отразява като блясък в очите ти. Поемаш дълбоко дъх и душата ти се изпълва с чистота и спокойствие, а тялото ти прелива от задоволство. Отправяш поглед към синьото небе, от където слънцето гали със своите лъчи земята. Протягаш ръце и откъсваш плод от невероятната градина и сякаш в ръцете си държиш рубин. Чувстваш себе си свободен, волен като птица и усмивка грейва на лицето ти... Обръщаш глава на дясно, където водите на чиста река се сблъскват с хилядите камъни по пътя си и сякаш не се образува пяна, а същински бисери. А от ляво, листата на безброй дървета – тихо шумолят, полюшвани от приятния ветрец. И погледът не намира края на тази прелест, защото: „Където и да погледнеш там, ще видиш блаженство и огромно владение."(ел-Инсан, 76:20) Тогава ще си спомниш думите: "Това е благодатта на Аллах. Дава я Той комуто пожелае. Аллах е Господарят на великата благодат." (ел-Хадид, 57:21)
И изведнъж нещо кара сърцето ти да потръпне. Обръщаш се и зад гърба ти се открива потресаваща гледка. Отново всичко е така необхватно, отново очите ти не лъжат. Не зелена и прохладна, а огнена е градината пред теб. Реките тук преливат, но пяната не се превръща в бисери, а в пламъци. И тук дърветата раждат своите плодове, но не рубини, а шейтански глави. Изправяш глава, но небето не е вече синьо чистотата и спокойствието ги няма, пропъдени са от тъмнината и мъките. А хората стоят замислени и в гърдите им прозира сърцето, почерняло и осквернено. И сякаш са неми, изморени от дългите молби за пощада, засрамени от своето поведение, от дълбокото неверие, довело ги до тук. Разбират и вече осъзнават истината, но е прекалено късно: "Предупредихме ви за близко мъчение в Деня, в който всеки ще види какво е сторил преди с ръцете си. И неверникът ще каже: "О, да можех да съм прах!" (ен-Небе. 78:40) И в този миг очите ти се просълзяват от тази гледка. Вдигаш ръце нагоре и с треперещ глас отправяш гореща молба към Господаря на световете да разлее Своята безкрайна милост. Падаш на седжде... искрено се покайваш...
Събуди се, ей, човече! Стани и забрави за страшния кошмар и стой далеч от него, защото е вечен. Не го допускай при себе си дори буден! Не позволявай на тялото да следва нефса, не спирай да вървиш подир светлината, защото тогава ще достигнеш до своя блян, до градините на Адн, към които винаги си се стремял и помни: "Аллах е Светлината на небесата и на земята... Аллах напътва към Своята светлина когото пожелае..." (ен-Нур. 24:35)
Не забравяй още, че: "Ислямът е религията при Аллах..."(Али Имран, 3:19)
Не забравяй също, че: "Да! Който всецяло се е отдал на Аллах и е благодетелен, ще има наградата си при своя Господ. И не ще има страх за тях, и не ще скърбят.“ (Бакара, 2:112)
От теб зависи, ей, човече... Помисли!!!