Кайро

Ислямските градове

Кайро

Древният метропол, наричан „майката на света“

Ако прочетем вселената на книга, то от страницата за Египет има да научим много неща. Египет, който прилича на груб правоъгълник на североизточния край на Африка, със своята територия от близо милион квадратни километра, стои като гигантска страница в географския атлас. А името на тайнствения кът заел челното място в тази страница се нарича Кайро.
Кайро, Кахире... е име, което означава надвиващ, побеждаващ. Един древен метропол, който египтяните наричат „майката на света“... Един огромен град, който повече от хилядолетие стои на това място и се знае с това име... Това е градът – праг на ислямската история и цивилизация, разтворена към Африка. Това е най-големият открит музей под небето, където вредом с зашеметяващата цивилизация на Фараоните се пазят хиляди произведения на ислямското изкуство и архитектура.
Развитието на Кайро като благоустроен град датира от времето, когато арабските мюсюлмани под командата на Амр Ибню-л Ас през 641 година от н.е. изграждат град Фустат. През следващите векове мюсюлманите благоустроили множество населени места и околностите на Фустат започнали непрестанно да се разширяват. По-късно владетелят на фатимидите султан Джевхер, който застава начело на управлението, изгражда град на североизток от Фустат с четириъгълна форма, обградена със здрави крепостни стени и го нарича ел-Мансурие – сътворен с помощта на Аллах. Градът, който известно време носи това име по-късно се превръща в център на фатимидското султанство и започва да се нарича Кахире - Кайро. Градът продължил усиленото си развитие и при Селяхаттин Ейуби като получава бляскавото си развитие при мамелюците и Османската държава. Особено през 17. и 18. векове в него се изграждат величествени архитектурни паметници, създава се текстилна промишленост, развива се търговията с кафе и транзитната търговия и Кайро се превръща в животворящ град със своето благополучие и щастие.
Макар че тук не се подчертава какво икономическо и обществено развитие получава градът от 1517 г., когато бива завладян от Явуз султан Селим, но когато хвърлим поглед върху картата се вижда с какви големи крачки градът се развива от гледна точка на благоустройство и развитие. Ако трябва да посочим само един пример, ще посочим, че от 1517 г. до 1798 г. османците изграждат в града 72 джамии и 112 себила (домове за раздаване на вода). От тази гледна точка Кайро може да се смята наследник на османците наравно с Истанбул.
Пресечна точка на цивилизациите
Земята на Кайро, която в миналото е прегръщала в себе си цивилизациите на Мемфис и Вавилон, приютила като истинска майка децата на Рим, Византия, Арабия, Израел, мамелюци и османци и с едно население, което днес гони двайсет милиона е най-големият град на арабския свят и четвъртият по големина метропол в Света.
След пирамидите, които човекът е сътворил като най-величествени следи подир себе си, днес Кайро със своите джамии, медресета, теккета, тюрбета, ханове, бани, безистени, крепостни стени, дворци, благотворителни комплекси, мостове, водни арки притежава богатства почти колкото Истанбул. Но вредом с това градът въздейства със своята метафизическа сила. Както мостовете над Босфора свързват Европа с Азия, така и мостовете на река Нил освен че служат за претоварения трафик, но така също свързват ислямската цивилизация, концентрирана в източната част на града с цивилизацията на Фараоните, съсредоточена на западния край.
Когато се каже Египет първо се сещаме за Кайро. Като че ли тези две названия се слели в едно. Това ще разберете и от призивите на автобусните и таксиметровите шофьори, които започват да ви подсещат с виковете:
«Хайде, тръгваме за Египет, Египет, Египет!..“ при посещението ви в някой друг египетски град.
Тогава изпитвате необходимост да си зададете въпроса: «Нима аз не съм в Египет?» Египет асоциира Кайро, а Кайро следните три елементи: пирамидите, Езхер и Нил... Както вчера, така и днес социално икономическата постройка на Египет се крепи на тези три крака. Пирамидите са най-изявените знаци на туризма; Езхер е символ на науката и знанието, а Нил е символът на богатото земеделие...
Кайро освен че се определя като «майката на световете», но се нарича и «градът на мечтите, страната на сънищата», градът на хилядите минарета» и други названия. Всеки пътешественик, мислител, поет или писател, който е виждал Кайро, непременно и бивал пленен от магията на този тайнствен град и дълго време не е могъл да се отърси от въздействието му. Защото особеностите и красотите на този град преди всичко грабват не очите, а душата на човека. Като че ли в него е скрит някакъв магнетизъм, който привлича човешкия дух. Обикновената обноска на хората, естествената привлекателност на улиците, умереният климат като че ли придават някаква друга душевност, една дълбоко романтична сила.
Казано накратко, този град на метафизиката и чудесата, може да бъде описан само по един начин. А това отново е Кайро!
Музика... Езан... и Коран
Когато се движите по улиците на Кайро често в ушите ви ще отеква музика, езан и Коран¬и Керим.
Еснафа, който всяка сутрин бърза да отвори магазините си, да почиства щанда отпред напръсква с вода опесъчените калдъръми пред магазина си и ги помита и приготвя за посрещане на мющериите си. След това не му остава нещо друго да завърти копчето на старото радио докрай и с удоволствие да сърба чая или кафето, което вероятно скоро ще му доставят.
Музиката почти никога не липсва по радиата на Египет. Свърши ли в едното, започва в другото. Правят изключения само по време на езаните, които се разнасят по пет пъти на ден. Защото по време на всеки езан радиостанциите спират излъчванията си като десетина минути заделят за езана на Мухаммед.
Ако утихнат езаните по улиците и булевардите на Кайро, започва да се разнася Корана. Може би най-уважаваната радиостанция на египетския еснаф е онази, която разпространява Корана, особено когато го чете Мустафа Исмаил...
Езикът на Нил
Нил извира от дясната гръд на Африка, напоява земите на Етиопия, Уганда и Судан и след като прекоси стотици и хиляди мили достига до Кайро.
След като дни наред тече синьо, изведнъж променя своя цвят и се размътва. Друг път се избистря, за да придобие после червен цвят. Понякога тече кротко, а друг път в него може да видите неочаквани неща.
Удължат ли се сенките след икиндия, Нил става неописуем. По него плъзват малки рибарски лодки, гмуркат се чайки, отдалеч се задават белите платноходки... Ако към тази зашеметяваща картина добавите и прочувствените мелодии на арабската музика, които се изсипват от преминаващите туристически кораби, изведнъж ще се почувствате в страната на сънищата, където Изтока се влива в Запада.
С каквито очи ще погледнете Нил, така и ще го запомните. Казано накратко, докато Нил тече, Египет ще просъществува. Защото Кайро значи Египет, а Египет значи Нил.

Източник