10 Мароко

Мароко е най-западната страна от ислямския свят. Затова в миналото била наричана ел-Магрибу'л-Акса (Далечен запад). Въпреки че тази страна е най-западната в ислямския свят, тя притежава важни особености. В този брой, в рубриката "Ислямски свят", ще представим Мароко.
Основни данни за Кралство Мароко:
Столица: Рабат (1,6 млн. ж.). По-големи градове – Казабланка (3,4 млн. ж.), Маракеш (1,7 млн. ж.), Фес (1,2 млн. ж.), Тенджер (650 хил. ж.), Тетуан (280 хил. ж.), Уджда (500 хил. ж.), Агадир и др. Около 9% от населението на страната водят номадски или полуномадски начин на живот.
Площ: Страната има площ 446,6 хил. кв. км. Граничи (в км) с Алжир – 1350, Испания – 13, Западна Сахара – 490, Атлантическия океан – 2934, и Средиземно море – 512. В нейните предели е най-високата западна част на Атласките планини (Ер Риф, Среден и Висок Атлас), достигаща 4165 м (вр. Джебел Тубкал). На запад и изток – равнини и платото Мароканска месета, а на юг и югоизток – части от пясъчната и камениста Сахарска пустиня.
Население: 29 660 хил. ж. Гъстота – 66,4 жит. На кв. км. Естествен прираст 27. Средна продължителност на живота - мъже - 64 г., жени - 68 г.
Етнически състав: Марокански араби – 74,2 %, бербери – 25,2 % (от тях шльох – 43,3 %, тамазихт – 34,2 %, риф – 18,0 %, оазисни бербери – 4,5 %), европейци – 0,3 %, други – 0,3 %.
Език: Арабски, говорими – марокански диалект на арабския (дериджа), френски, испански и берберски.
Конфесионален състав: Мюсюлмани (сунити) - 99,4 %, християни (католици) – 0,4 %, други – 0,2 %. Извън страната живеят над 500 хил. души (главно в Западна Европа), а след 1960 г. от Мароко се изселват около 500 хил. французи, испанци, евреи и др. Градско население-51 %.
Климат: Предимно субтропичен, средиземно-морски. Средни месечни температури – януари 10-12 °С, юли 24-28 °С. Най-големи валежи – над 1000 мм, падат в Западен Риф и отчасти в Среден Атлас, а най-малки – на изток и югоизток – под 200 мм. Речната мрежа е представена главно от временни потоци - уеди (Ум ербия, Себу, Тенсифт, Сус и Мулуя). Горите заемат около 12 % от територията, субтропични – маслини, дъб, кедърутуя, акация, шамфъстък, палми и др.
Държавно устройство: конституционна монархия. Глава на държавата и правителството е кралят, който е както светски, така и духовен водач - "повелител на правоверните" (емирулму'минин). Той е и главнокомандващ, назначава премиер- министъра и членовете на правителството, губернаторите на провинциите. Висш законодателен орган -еднокамерен парламент (325 души).
Парична единица: дирхам (DH) =100 сантима.
История: В ислямските исторически източници днешните марокански земи се споменават като "Ел-Магрибу'л-Акса" (Далечният запад). На земите, които включват всички северозападни африкански държави, се казва Магриб. За първи път по тези земи идват мюсюлманските войски, водени от Укбе ибн Нафи през 686 г. Укбе ибн Нафи завладява една част от Магриб и там създава провинция Ифрикийе, която е свързана към халифата. Останалата част от Магриб е завладяна през 688 г. от Хасан ибн Нуман, който идва в областта, и през 712 г. от Муса ибн Нусайр, който също идва в тази област. Тарик ибн Зияд, който е от военачалниците на Муса ибн Нусайр, минава през пролива Джебелитарик, навлиза в днешните испански земи и така поставя основите на Омаядската ислямска държава. Тарик ибн Зияд е причината за това наименование на пролива Джебелитарик (Планината Тарик – Гибралтар).
След като магрибските земи биват завладени от мюсюлманските войски, до 770 г. остават свързани към халифата. След 770 г., макар важна част да остава свързана към халифата, започват да се създават някои малки независими мюсюлмански държави. Главните от тях със съответните години на управление са следните: Рустемите (776-908), Мидрарите (772-977), Идрисите (789-974), Зирите (972-1148). Някои области, в които са управлявали те, са обхващали земи, които днес остават извън границите на Мароко.
Най-важната ислямска държава, създадена в магрибската история, е държавата на Мурабитите. Това става през 1056 г. върху площ от 6 млн. км2, която обхващала цяла Северна Африка и Испания. Центърът на Мурабитите е бил в Меракеш, който днес е в границите на Мароко. Мурабитите изиграват важна роля за разпространението на исляма в северозападните и западноафриканските страни.
Първият султан на Мурабитите е Ебу Бекир ибн Омер ел-Ламтуни. След него начело на държавата застава известният завоевател Юсуф ибн Тасфин. Той изиграва важна роля за разширяване границите на държавата, осъществяване на единство между северноафриканските мюсюлмани. Мурабитите господстват до 1147 г., след което минават под управлението на Муваххидите.
Управлението на Муваххидите продължава до 1269 г. След падането на Муваххидите по тези земи пак започват да управляват малки държавички и емирства. Мерините (1197-1550), Ваттасите (1470- 1550), Са'дитите (1509-1660), Филялитите (след 1640 г.) са управленията след падането на Муваххидите. От тях Мерините са тези, които са създадени преди падането на Муваххидите и са управлявали една малка част в Мароко. Между Мерините и Муваххидите възникнали противоречия. Появилите се вътрешни размирици в края на управлението на Муваххидите е било удобно за Мерините и след падането на Муваххидите Мерините превзели една част от земите им.
През периода на Ваттасите в мароканските земи са извършили нападения португалските и испанските колонизатори. След тези нападения португалците превземат бреговете на Атлантическия океан в Мароко. Са'дитите воюват срещу португалските завоеватели и във войната през 1578 г., наречена "Вадийю'л-Мехазин", завземат обратно завладените земи. Филялитското управление било създадено още докато Са'дитите са управлявали една част от Мароко. Филялитите побеждават Са'дитите през 1660 г., прекратяват управлението им и превземат всичките земи на Мароко. Кралското семейство, което днес управлява в Мароко, идва от династията на Филялитите.
През 1830 г. френските колонизатори превземат Алжир и се опитват по различни начини да превземат Мароко. В очакване на някои изгоди обаче немските колонизатори възпрепятстват това. Въпреки това, разчитайки на договора, подписан на 30 март 1912 г., превземат Мароко. За да развалят единството на мароканските мюсюлмани, французите разделят някои берберски племена от другите мюсюлмани и им дават частична автономност. От друга страна, извършвайки пропаганда сред берберите, се опитват да ги върнат към предислямските традиции и така да ги отдалечат от исляма. След смъртта на Ебу'л-Мехасин на 27 януари 1927 г. на мястото му идва Мухаммед IV. След 1940 г. в Мароко започва да набира сила независимото движение. Партията на свободата, която е създадена да ръководи борбата за независимост, през 1944 г. поисква от колонизаторите да напуснат страната и да дадат независимост на Мароко. Отговорът на френските завоеватели бил да залови водачите на партията за свобода. Само че след този случай подкрепата за независимост на народа се увеличава още повече. Султан Мухаммед IV също променя отношението си към французите и започва да чувства необходимостта да застане зад борбата за независимост на народа. Поради това на20 август 1953 г. французите изпращат Мухаммед IV на заточение и на мястото му поставят чичо му Мухаммед. Народът обаче не приема краля, поставен от французите, и на 17 ноември 1955 г. отново издига Мухаммед IV на престола. В резултат на 2 март 1956 г. французите се отдръпват от Мароко и биват принудени да дадат независимостта на тази страна. На 29 октомври 1956 г. испанците освобождават една област на север от земите, които държат под контрол. След оттеглянето на французите Султан Мухаммед IV отново получава правомощията относно управлението на държавата. Неговото управление продължава до 26 февруари 1961 г. След смъртта му на тази дата на негово място идва синът му Хасан II.
Хасан II е човек, който има близки отношения както със Запада, така и с израелската държава. Качеството "Емиру'л-Му'минин" (Водач на мюсюлманите), което той поставя за себе си, експлоатира по различни начини. Например, когато някой започне някои политически и културни действия за прилагане законите на Аллах в Мароко, казвал: "Аз съм емирът на мюсюлманите. Затова правомощията за прилагането им са от мен. Кои сте вие?" Изпращал на заточение в затворите тези, които казвали: "Щом правомощията за прилагане на законите на Аллах са при теб, тогава изпълнявай тези правомощия без измами и разкол."
Мароко е държавата, която най-много подкрепя Израел с човешка маса. След създаването на Израел и след завземането на земите на палестинските мюсюлмани от ционистите най-много евреи се преселват от Мароко. В различни източници се споменава, че те са повече от 600 хил. души. Този въпрос не трябва да се омаловажава. Защото идеята за създаване на Израел е събиране на едно място живеещите в различни краища на света евреи (диаспора). Еврейското преселение играе важна роля както за осъществяването на тази цел, така и за подкрепата на Израел с човешки потенциал. Еврейската сила срещу палестинците има съвсем обратно въздействие. Защото за всеки преселил се нов евреин се налага строеж, подсигуряване на земя, възможност за работа и възможност за спокоен живот. А това става само като се отнемат палестинските земи, работните им места и другите светски възможности. Затова крал Хасан II не само подкрепя ционистката колонизаторска държава с човешки потенциал, но в същото време по заобиколни начини извършва престъпления спрямо палестинците.
След смъртта на крал Хасан II на 22 юли 1999 г. на мястото му застава синът му Мухаммед VI.
Външни проблеми: Най-важният от външните проблеми на Мароко е въпросът за Себте и Мелилла. Тези два града, които се намират на брега на Бяло море на север в Мароко и с по-голяма част от населението мюсюлмани, са все още под владението на Испания. Испанското управление държи под свой контрол тези два града насила и упражнявайки сила. Затова, че тези градове привличат много туристи и приходите от туризъм имат голям принос за държавната й икономика, Испания ги държи упорито под свой контрол и не дава дори гражданство на мюсюлманите от Себте и Мелилла. Следователно мюсюлманите, живеещи в тези градове, нямат правото и да гласуват. Испанското управление се опитва постоянно да заселва испанци по тези места, за да сведе мюсюлманите до малцинство. В Мелилла за испанците е построен нов квартал и на мюсюлманите е забранено да живеят в него. Управлението на Мароко иска от Испания да прекрати контролирането на тези градове и да им ги върне. Само че поради някои политически сметки не може да води сериозна политика по този въпрос. САЩ обяви, че застава зад политиката на Испания по въпроса за Себте и Мелилла и ще я подкрепи при опит да й бъдат отнети.
Древният град: Град Фес е в равнинната част на Мароко, на север от Средните Атласки планини, недалеч от впечатляващите руини на римския град Волубилис, съществувал през III в. пр. Хр. През 789 г. на султана Мулай Идрис I ибн Абдуллах, син на Фатима –дъщерята на пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), подарили мотика от злато, за да очертае с нея границите на крепостта, която трябвало да стане столица на Идрисите – първата арабска династия на Мароко. Нарекли я "фес" – мотика. Тогава не предполагали, че това ще бъде престолният град на империя от Сенегал до Испания.
Фес е шок за човешките сетива. С живата си хилядолетна традиция той предлага неописуеми преживявания. Наричат го африканската Атина. В тайнствената столица на Магриб стари изоставени дворци до днес таят многобройни предания на миналото. Трудно е да си представим, че тук живеят хора, чиито родове поколения наред от 1000 години не са излизали от нейната Медина – укрепения център в старата й част. Днес тя е в списъка на световното културно наследство.
Всички улици във Фес водят към Кайруанската джамия. Казват, че тя може да побере повече от 20 000 души. А университетът към нея, построен през 859-862 г., е най-уважаваният център за изучаване на исляма, превъзхождан само от прочутия „ел-Езхер" в Кайро. Библиотеката му има 30 000 изключително ценни книги. Джамиите във Фес са над 300.
Рабат: Четвъртият от императорските градове е любопитна смесица от дълго минало и високо-модернизирано настояще. Най-известната сграда в града е Тур Хассан– недовършените минарета на голямата джамия. Тук се намират Мавзолеят на Мухаммед V, бащата на настоящия президент, и Музеят на традиционните изкуства.
Казабланка. Този пристанищен град бил в дълбок упадък, докато французите не решили да го претворят с широки булеварди, обществени паркове и красиви сгради. Заслужава си да видите старата част на града, джамията „Хасан II", площада „Мухаммед V" и др.