10 Кюстендилската вакъфска библиотека

Настоящата статия е част от изследване на едно от големите, но малко известни средища на мюсюлманската книжнина в България – Кюстендилската вакъфска библиотека. Бихме искали да представим на по-широк кръг читатели историята на най-голямата, известна нам колекция от арабографични книги в Югозападна България.
В периода до 1878 г. град Кюстендил се развива като активен административен, политически и духовен център на турското население в Румелия. Не малкият брой джамии, медресета, теккета, завиета и др. в селището, обяснява и наличието на значително количество мюсюлманска книжнина. Известни са сбирките към Старото медресе, наречено Мурад Челеби и тази към Новото, за което няма почти никакви данни. Впоследствие тези и други частни колекции от книги се вливат във фонда на Вакъфската библиотека, основана от Моллазаде Мехмедагабин Челеби (ум. 1293/1856), капуджибаши към Високата порта. Предполагаме, че това е станало до 1271/1854-55 г., съдейки по датата, отразена върху печата на библиотеката. До момента във фонда на Ориенталски отдел на Народната библиотека са установени 171 ръкописа, носещи този печат или следи от него. Освен тях има томове, принадлежали към Старото или Новото медресе, такива на различни жители на Кюстендил, които причисляваме към Кюстендилската вакъфска библиотека.
Във фонда на библиотеката основна част от книгите са на арабски език, следват ги тези на османотурски и на персийски език. Сред тях са преписи на тефсири, сборници хадиси, съчинения в областта на ислямското право, арабската граматика, реториката, логиката и суфизма.

През 1912 г. д-р Иван Димитров, първият университетски подготвен ориенталист-библиотекар, назначен в Народната библиотека в София, е командирован в Кюстендил със задачата да опише запазените в т. нар. Шадраванска джамия (едно от наименованията на джамията Султан Мехмед или Фатих) книги. Като резултат от своето пребиваване в града, той изпраща в Народната библиотека 250 тома прибрани в осем сандъка още през 1909 г. и оставени в помещението за дърва и въглища на сградата на джамията. Не е ясно дали това е била пълната наличност на колекцията. Не сме открили документи, свързани с нейното основаване или каталог на книгите. Факт е обаче, че в определен период тази не малка вакъфска сбирка е била разпиляна. В подкрепа на това твърдение са откритите през 1992 г. пет манускрипта с печата на Кюстендилската вакъфска библиотека в колекцията от книги на смолянското село Чепинци. Освен това, в някои ръкописи са правени опити да бъде заличен печата на библиотеката било като се изреже, било като върху него се залепи друг лист, но все пак са останали следи, които позволяват да се установи принадлежността им. Тези актове бихме тълкували като опит да се смени собствеността на книгите, въпреки, че веднъж вакфирано имущество, повече не би следвало да се продава, подарява или превакфира.
В книгата си, посветена на турците в България Осман Кескиоглу съобщава, че през 1940 г. в град Шумен са пренесени множество кюстендилски книги. Те са били оставени на съхранение в основания по това време в града филиал на Източния отдел към Народната библиотека, чиито първи ръководител е самият той. През 1948 г. сбирката е прехвърлена в централното хранилище в София. Виждаме как книгите са прекосили по диагонал страната ни (от гр. Кюстендил, намиращсе в Югозападната част на България до гр. Шумен – в Североизточната част) преди да достигнат в Народната библиотека и да се обединят с колекцията, дошла тук още през 1912 г.
Освен сбирките към Старото и Новото медресе, в града са съществували редица частни колекции от книги. За тях черпим сведения от печатите и вписванията в самите книги. Ще споменем някои от често срещаните имена на притежатели на библиотеки.

Личност, чието име срещаме по страниците на кюстендилските ръкописи е Сейид Мехмед Едип. В много от тях има бележки за вакфиране към Медресе-и джедид, следвани неотменно от неговия печат, носещ годината 1211/1796-97. От маргинални бележки в сборник съчинения на арабски език научаваме, че през споменатата година Мехмед Едип е мютевелия на вакъфа на Моллазаде Хасан ефенди, фондатор на Новото медресе. Сейид Мехмед Едип е имал интереси в областта на логиката, за което свидетелства наличието на два сборника с такива съчинения и реториката. Между книгите му има един ранен препис от 796/1342 г. на Идахел-идах. Това е коментар към известно съчинение по реторика. Има и един сборник, включващ две съчинения в областта на хадисите. Първото е основното в тази област произведение Нухвател-фикар, написаното от Аскалани, препис от 1093/1682 г. Второто съчинение в конволютае коментар върху коментар на споменатото по-горе, написан от ел-Кари. Това е най-ранният препис на съчинение в областта на хадисите в сбирката на Ориенталския отдел на Националната библиотека. Завършен е в София през 1082/ 1671-72 г.

Основна част от книгите Мустафа, мюдеррисът на Кюстендил е наследил от своя баща. Тематично те са доста разнообразни. Сред заглавията виждаме съчинението по ханефитско право Маджма 'ел-бахрайн на Ахмад Ибн ал-Са'ати и известния труд на ес-Сагани в областта на хадисите Машарикел-енварен-небееийе мин Сихахел-енберел-мустафийй. Между наследените книги се намира и едно копие на хашия върху коментар на Тафтазани, преписано през 1166/1704 г. в Медресе-и атик в Кюстендил от Ибрахим.

Най-много са книгите с неговия личен печат – общо шестнадесет тома на арабски и един на персийски език. Не знаем годините, в които са били негово притежание. Сред тях са едни от най-ранните преписи в сбирката. Такъв е Тефсирел-веджиз с автор Али ен-Нисапури, при който датата на завършване на преписа е 22 шабан 568 (22.05.1168) г. Друг ранен ръкопис от книгите на неговата лична библиотека е II том на коментар на Маджма'ел-бахрайн, чието копие е завършено на 1 мухаррем 748 (13.04.1347) г. Това е компилативен труд в областта на ханефисткото право. Интересен ръкопис, коментар на Курана–Джами'ел-енварфихаджжел-емкяр. Манускриптът, преписан и вакфиран през 1126 (1714-15) г. от жителя на Самоков Яхия бин Мустафа, се озовал при кюстендилския книгоман Мехмед бин Али, от там е преминал във фонда на Кюстендилската вакъфска библиотека, а в настоящия момент е част от ръкописната колекция на родопското село Чепинци.

Друг собственик, чието име срещаме често по страниците на книгите е ел-Хаджж Ахмед Шеми, мюфтия на Кюстендил. В 12 книги присъства неговото име, съпроводено с печат, чиято година е 1265 (1848-1849) г. Други дати, свързани с времето, в което е живял не откриваме. Осем от ръкописите са на арабски, а 4 на персийски език. Между арабските книги 4 тома са в областта на арабската граматика, 2 тома представят престижната за всяка мюсюлманска библиотека хадисна литература. В неговата сбирка намираме съчинение по реторика и няколко сборника със смесено съдържание.

В четири ръкописа фигурира като Гурушчузаде ел-Хаджж Ахмед ефенди. Три от тях се пазят в НБКМ, а един сборник по наследствено право с неговия дартствен надпис се съхранява в с. Чепинци, Смолянско. В него на листа е записано: "от книгите вакфирани за медресето на Гурушчузадеел-Хаджж Ахмед ефенди, построено близо до дома му, при кожарската работилница на пазара." Тези сведения, съпоставени с данни от ръкописите, съхранявани в НБКМ, позволиха да се направи извода, че Гурушчузадеел-Хаджж Ахмед ефенди е основател на Старото медресе в Кюстендил, наричано още медресето на Мурад челеби.
В изброените досега частни сбирки от книги, фигурират и други имена на бивши собственици и вакфиращи. В повечето от тях се среща и печатът на Кюстендилската вакъфска библиотека.

Безспорно най-известен от тях е Моллазаде Сюлейман Кюстендили. Роден е в Кюстендил през 1163 (1750) година. Починал през (1246/1830-1831) г. Учил първоначално в родния си град, впоследствие и в Истанбул. През 1180 (1766-1767) г. встъпва в ордена Накшибендие. Седем години по-късно става наставник в същия орден. Както сам е написал в свое съчинение, "озарен от сиянието на Накшибендие" написва многобройни трактати и книги. Според Бурсалъ Мехмед Тахир, в своя творчески път Моллазаде Сюлейман Кюстендили написва 26 книги. Това не малко по обем творчество го извежда на първо място сред мюсюлманските автори, творили в рамките на български земи до XIX в. включително.
Венец на творчеството на този Кюстендилски творец е съчинението Бахр ел-веляийе, завършено през 1230 (1815) г. – пет години преди смъртта му. Недатиран негов препис се пази в сбирката от ръкописи към фонда на Ориенталския отдел на НБКМ - София. Съчинението спада към агиографската литература от типа менакъбнаме (виляйетнаме) – био-библиографски съчинения, съдържащи животоописания на шейхове, разкази за небесните откровения, които получават, подвизите им приживе и допълващите ги посмъртно чудеса.
Съчинението можем да разделим условно на две части. Първата е подборен превод от известни сборници, като в общи линии биографиите следват реда, по който са представени в основните съчинения. И тази част от книгата представя известни велии, обект на многобройни изследвания. Втората част е особено интересна и ценна за нас, тъй като включва жития на велии, живели главно в югозападните райони на Балканите. На последно място в антологията, под №1001 е биографията на самия автор Шейх Сюлейман Кюстендили.
Съчинението Бахр ел-веляийе' е важен писмен извор, свързан с историята на тариката Накшибендие, а гр. Кюстендил е бил един от големите центрове на този орден в българските земи в края на XVII-XIX век. Това обяснява присъствието на внушителен брой животоописания на личности, свързани с този град.
Друг кюстендилски автор, за когото черпим сведения от био-библиографския сборник на Мехмед Тахир е Шеми Мехмед ефенди Кюстендили.
Не на последно място между кюстендилските творци трябва да отбележим Шейх Сейид бин Мустафа ел-Кюстендили, за когото черпим сведения от единственото негово произведение, с което разполагаме. В сбирката на Самоковската вакъфска библиотека е запазено съчинение под надслов Рухел-ибрар ве сибилел-исрар, чийто автор е Шейх Сейидбин Мустафа ел-Кюстендили. В уводната част на трактата си той споменава, че е от шейховете на Шамизаде Мустафа ефенди. Самоковския копист Али бин Хюсейн е направил преписът от екземпляра на автора и го е завършил през последната десетдневка на месец реджеб 1197 (22.05. – 01.06.1783) г.
Кюстендилската сбирка включва и не малко преписи, направени от кописти от града и района. Най-ранен препис, направен в гр. Кюстендил през 1154/1742 г. е един коментар върху съчинение по фъкъх.
От всичко казано до тук, макар да не изчерпва темата, става ясно, че град Кюстендил през XVIII-XIX в. е активно средище на мюсюлманската култура. Както досега се очертава – най-голямото в Югозападна България в този период. Културното наследство от османския период на този град е малко изследвано и сме убедени, че едно по-нататъшно изследване върху историята на Кюстендилската вакъфска библиотека би било приносно и за историята на града.