10 „Не се измамвайте с красотата й“

Слава на Аллах, Господаря на световете!
Нека най-напред да благодарим на Аллах за това, че е отредил да бъдем от хората, които спазват Неговите заповеди и забрани! Да му благодарим за всяко благо, с което ни е дарил!
Живеем в свят, в който нещата около нас се променят с много бърза скорост! Всеки ден виждаме по улиците хора, които все бързат за някъде. Виждаме как са станали подвластни на времето, как то ги е превърнало в свои раби.
Тези хора не са осъзнали главната цел, заради която Всевишният Аллах ги е сътворил. Заблуждават се с факта, че са още млади, и си казват, че има време за всичко и че сега е време за правене на пари. Има хора, които си казват следното: „Аз съм още млад, за какво ми е да кланям намаз, за какво ми е да говея?!" Други пък си казват: „Като остарея, ще си сложа забрадка, ще си кланям намаза и ще изпълнявам заповедите на Аллах." Но нека знаят, че тези думи им ги нашепва шейтанът. Казва им ги онзи, който желае не тяхното спасение, а тяхното падение и унижение в Деня на равносметката.
Нека да се замислим трезво и да си отговорим кой от нас има подписан договор с Великия Аллах, че ще остарее?! Кой от нас има думата на Аллах, че ще дочака старостта?! Отговорът на тези въпроси е ясен – никой.
След като сме стигнали до това заключение, защо още продължаваме да нехайстваме? Защо още чакаме, без да знаем какво точно чакаме?! Защо не се подчиняваме на Великия Създател?!
Да обърнем внимание на следния пример: ако една банка ни превежда по сметка всяка сутрин кредит в американска валута, възлизащ на стойност 86 400 долара и всяка вечер анулира онази част от кредита, която не сме успели да употребим, какво бихме направили?
Разбира се, бихме изтеглили и последния цент от сметката! Е, времето е също като тази банка. Всяка сутрин ни кредитира 86 400 секунди. Всяка вечер изважда като загуба онази част от секундите, които не сме успели да инвестираме в добри дела и в подчинение пред Аллах. Остатъкът не се прехвърля в следващия ден. Ако не успеем да използваме този депозит, както подобава, губим. Връщане назад няма.
Нека също така се замислим върху това, че ако днес сме млади и здрави, утре може да бъдем стари и болни. Нека не пропиляваме напразно това голямо благо, което сме получили от Създателя, а именно времето и младостта си. Когато човек е млад, той може да изпълнява ибадетите си по-добре, отколкото когато остарее. Всички ние сме свидетели и сме чували как старите хора в джамията се оплакват, че ги болят краката по време на намаз. Някои от тях са болни, не могат да държат абдеста си и напускат намаза, преди да е свършил. И ако ги погледнем по-внимателно, ще видим, че със сълзи на очи съжаляват за младините си, които са прекарали в нехайство и заблуда, но уви – вече е късно! Късно е и не могат да върнат времето назад.
В хадис, предаден от Ебу Саирел-Худри, се съобщава, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал следното: „Земята е сладка, омайваща и привлекателна за окото. Аллах ще ви дава да я ползвате и ще ви наблюдава. Не се измамвайте с красотата й!" (Муслим, Тирмизи, Ибн Мадже)
От този хадис много ясно се разбира, че животът на тази земя е само един изпит, на който сме подложени, и несъмнено един ден ще си видим резултатите, но няма да можем да ги поправим.
Забелязва се, че в повечето населени места хората, които отиват в джамията, са предимно възрастни. Тази гледка е много плачевна, защото тези възрастни хора ще си заминат от този свят и Аллах да пази, джамиите ще останат пусти, ще изгубят красотата си.
И пак, когато надзърнем в някое заведение или кръчма, виждаме как младите хора са заели всички места и вършат харам, колкото им позволяват силите. Напиват се и дори на следващия ден започват да се хвалят колко са изпили, гордеят се с харама, който са извършили. Вместо да се надпреварват в извършване на ибадет, те се надпреварват в употребата на алкохол.
Има и такива, които се надпреварват в ибадет, но за съжаление те са много малко, защото по-голямата част от младежите са заблудени по временните неща. Подмамват се от този свят и не си задават въпросите: От къде съм дошъл... За какво съм дошъл... Какво ще стане с мен след смъртта ми?! Наистина всяка една нация, всеки народ се издига с помощта на младото поколение. Нека тогава ние, които принадлежим към това поколение, да се осъзнаем. Нека запретнем здраво ръкави по пътя на Аллах, докато сме още млади, защото несъмнено един ден Великият Аллах ще ни държи сметка за всеки миг, който сме прекарали тук, на земята.
Да си представим как стоим заедно с тълпа от хора (пред цялото човечество) и чакаме да дойде редът ни, за да бъдем съдени за живота, който сме прекарали. И така както си чакаме, чуваме глас, който казва: „Ей, ти (еди кой си), излез пред Аллах!" След като не сме Му били покорни, като през целия си живот не сме се подчинявали на Аллах, краката ни ще започнат така силно да треперят, че трудно ще удържат тялото. Сърцето ни ще бие силно и ще имаме чувството, че ще се разбие в гърдите ни. Ще започнем да пристъпваме бавно и когато излезнем пред Аллах потънали в срам, с какви очи ще Го погледнем? С какви очи ще погледнем Онзи, Който ни е дарявал с най-различни блага през целия ни живот? Как ще Му отговорим, когато ни попита защо не сме Му се подчинявали? Езикът ни ще се сплете и няма да можем да кажем нито дума в наша защита, и най-важното – къде и какъв ще бъде краят на всичко това?!
Да не забравяме, че едно от нещата, за които Аллах ще ни държи сметка в Съдния ден, е за младините и за това, как сме ги изживели. Трябва да започнем да се подготвяме за отговора още отсега!
Хасан ел-Басри много плакал от страх към Аллах. Един ден бил на погребение на свой приятел. След погребението пролял много сълзи, обърнал се към хората и казал:
„Ей, мюсюлмани! Гробът е последното място за отсядане на земята и е първото място за отсядане по пътя към отвъдното (ахирета). Тъй като всички ще умрем и ще влезнем в гроба, как може да се разхождаме увлечени в наслади и развлечения?! Тези от общността на вярата обезпокоени се събуждат и загрижени си лягат. Те живеят между два страха. Първият е за един извършен грях – как ще бъде посрещнат от Аллах. Вторият страх е за останалия му живот, защото не знае с какво ще се сблъска. Знаещият, че краят му е смъртта, вярващият в съживяването и ставането на Къяметския ден и увереният, че след ставането от гроба ще застане пред Великия Аллах, е натъжен и замислен."
Затова, нека молим Великия Аллах да бъдем от хората, които прекарват живота си в ибадет, не им тежи, че служат на Аллах, да бъдем от тези, които ще са наградени с най-голямата награда – Дженнет!