Ислямските градове
Самарканд и БухараГрадовете се ценят по имената на хората, които са живели в тях. Това напълно се отнася и за Узбекистан, една страна, която е дала велики имена, извършили поврат в човешката история. В Узбекистан, особено в двата му града Самарканд и Бухара, всяка педя земя ви разкрива позната сцена от историята, среща ви с известно име.
Тук са се родили едни от най-големите имена на ислямската история Имам Бухари, Шахъ Накшибенд, познатият отпреди много векове Улуг Бей и неговият ученик и последовател Али Кушчу; Омер Хайям, с неговото неповторимо творчество, великият астроном Фергана и Бируни, които много столетия преди Галилео Галилей разкриват, че земята се върти; Али Шир Неваи – велик поет и езиковед и много други още учени, литератори, архитекти, с които основателно се гордее страната.
Сейхун и Джейхун: Това са две величествени реки, дали името на една територия, известна под името Мавераюннехир - Междуречие. Земята, която остава между Сърдеря (Сейхун) и Амудеря (Джейхун), освен с богатата си история е забележителна и с географската си красота. Хълмистите земи от към Фергана и безкрайните равнини около Самарканд и Бухара ти внушават безкрайно чувство на удовлетвореност от видяното.
Самарканд – Градът, обърнал лицето си към слънцето.Никога не бях се замислил, че този град може да ме върне столетия назад, във времето на Омер Хайям и Имам Бухари. Това е градът, за който с възхищение говорят Ибни Батута, Марко Поло, Арминус Вамбери, Руй Гонзалес де Клавио и много други още именити пътешественици, оставили имената си в историята.
Самарканд – Градът на медресетата.
Запознанството ви с него трябва да започне от площад Реджистан, дар и спомен от Тимур (Тамерлан). Този площад е лицето и символа на града и се образува от дворовете на три големи медресета. Първото е построено от един от великите астрономи на историята Улуг Бей през 1420 г., където е преподавал. Второто е медресето Ширдор, на прага на което стои изображение на лъв и слънце и медресето Тилла-Каари, чието строителство приключило през 1660 г. С архитектурните си паметници, които украсяват площада във всеки момент от денонощието очароват посетителите със своята неповторима красота. Площад Реджистан и изображението на лъв и слънце днес стоят върху паричните знаци на Узбекистан. Трябва да заделите часове, за да го разгледате ще ви омагьоса с изяществото си. По стените ще видите айети или сури, изписани с дребни фаянсови плочки в цвят тюркоаз. Земетресенията, войните и пренебреженията през вековете са нанесли щети, които през последните години са обновени чрез реставрирането им.
Медресето и джамията Биби хатун: Тимур, чиито дълъг живот преминал във военни походи, решил да прекара последните години от живота си в тихия пристан Самарканд. Затова решил да поизмъчи малко хората, но да обнови из основи града. Според записките на прочутия пътешественик Клавио зад площад Реджистан, на десет минути път от него е издигнат комплекса Биби хатун, чието строителство той е наблюдавал лично. Тимур наредил набързо да разрушат грозните къщурки в града и прокарал широка улица от единия до другия край, с покрита чаршия отстрани. Тъй като предчувствал, че наближава края на живота му, наредил да се побърза със строителните работи и за 20 дена градът придобил своя облик. По описания на Клавио към най-хубавата и величествена джамия Биби ханъм и медресето по-късно са прибавили и тюрбето на нейно име.
Тимур – нещо повече от държавник.Една от забележителностите на Самарканд несъмнено е гробищният комплекс на Тимур. Именно в средата му има редица гробове, с обърнати към Кябе глави. Най-близкият от тях принадлежи на Тимур, обозначен с голям мраморен камък. На него са изписани стихове на арабски и персийски. Името на Тимур е отбелязано достатъчно скромно, без да са упоменати детайлно владетелските му завоевания. Непосредствено след това се редуват имената на членовете на семейството му. Тимур е настоявал гробът на учителя му Мир Сейид Берк да бъде до неговия. Това тюрбе е един архитектурен шедьовър. Така че извън обществените сгради, медресетата и джамиите в един град на науката като Самарканд тюрбетата също така представляват интересна гледка.
Тимур бил държавник, който е наредил да се построят медресета и библиотеки и особено след като е благоустроил Самарканд е събрал тук големите учени на своето време. Наред с политическата и военната си склонност, той е известен и с интереса, който проявявал към науката и изкуството. По негово време Самарканд е изглеждал като най-красивото лице на света, обърнато към слънцето. Било законите, които е сътворил под името «Тюзюкат-ъ Тимур» (Устави на Тимур), било писането на собствената му история показват, че е бил човек с чувство за отговорност пред историята. Написаните на чагатайски негови книги са били преведени на персийски и арабски и по този начин са останали като културно наследство досега. В персийската и арабската литература често се споменава неговото име и го обрисуват като велик и добродушен владетел.
Туркестанските тюрки, които преди Тимур са живели като чергарски племена, с облагородяването на Мавераюннехир започнали да обръщат по-голямо внимание на науката и изкуството. След това народът се заселил по градовете, започнали да се прокарват големи напоителни канали и да се занимават със земеделие. Редом със завоеванията си Тимур е събрал в Средна Азия хората на науката и изкуството. Известен е като пълководец, който не е загубил нито една битка, в това число и битката при Анкара. Той често присъствал сред учени като Тафтазани и слушал техните съвети.
Шах-ъ Зинде и обсерваторията на Улуг бей.Друг важен обект, който с тюркоазно-сините си куббета може да изглежда като нещо обикновено в Самарканд е комплекса Шах-ъ Зинде. Той включва килии за дервиши, медресе, джамия и тюрбета. Архитектурното майсторство, с което са изградени и украсени тези сгради, ги правят нещо повече от училище и храм.
Тук ще ви препоръчат да посетите и обсерваторията на Улуг Бей и неговия последовател Али Кушчу, превърнати в музей. Тогава именно разбирате защо Самарканд е бил център на ренесанса на Изтока.
Завидният връх на историята на науката: Имам Бухари
На 10 километра от Самарканд, насред обширна равнина се намира гробницата на един от най-големите учени на ислямската история, автора на «Сахих-и Бухари» - Имам Бухари. В зазиданата в земята гробница на този велик учен, от чиито произведения хората ще се възползват докато свят светува, се застояхме само няколко минути и се молихме.
Един фантастичен град в тюркоазено синьо – Бухара: Самарканд с намиращия се до него Бухара оформят цялостната картина. Бухара, в който се намира гробницата на великия суфист Накшъбенд, е важна столица, която има своето достойно място в списъка на ислямските градове. Бухара изглежда като току-що изваяна и слязла от някоя величествена картина. Предполага се, че градът има две хиляди и петстотин годишна история. Неговото име се споменава дори в надписите на Кюлтегин хан. И в този град привличат вниманието комплексите, които включват медресета и джамиите като в Самарканд. Медресето Мир-и араб, джамията Кхан с минарето Калян със своите тюркоазни куббета оформят силуета на града и привличат вниманието.
Тъй като градът е издигнат насред пустинята, на много места в него били построени 120 басейна, но от тях са оцелели само 27. Днес край тях можете да седнете и да изпиете по чай или кафе и да се нахраните.
Тюрбето на Шахъ Накшибенд:Домът на един от големите имена на суфистите в ислямската история и учредителя на течението Накшибенди е Шах-ъ Накшъбенд – е адресът, на който трябва да се отбиете. Насред розови градини, редом с джамия, която ви внушава покой, се издига постройка на дървени колони. Още на входа ви посреща розова градина, обградена от плачещи върби, които внушават благополучие на посетителите. На подобни места в Узбекистан ви посрещат молли или студенти от медресетата, като накрая на посещението ви изпълняват молитвена церемония. Чрез нея се изразява молбата посещението да бъде прието, да е допринесло за моралната и духовната култура на човека, да е дълъг живота му и ясна съдбата му. Освен това преди молитвите се четат айети от Корана. Наън от тюрбето, непосредствено до широк басейн е разположен музей и едно изсъхнало дърво. Легендата гласи, че то било жезъла на Шахъ Накшибенд, когато пристигнал тук и го забил в земята. След много столетия дървото изсъхнало, но все още стои право. В музея са изложени много ръкописни екземпляри на Корана, броеници, паници и други предмети. Около тюрбето е подредено, благоустроено. Всичко това внушава, че се намирате пред произведение на изкуството.
Халит Омер ДжамджъИзточник 
Портал 
