9д Страхът от кръвта

Бяха настъпили студените зимни дни, които караха децата да бъдат отегчени от това, че са принудени да стоят в домовете си. Сред тези деца беше и малкият Сами.
През студените и снежни декемврийски дни след училище, на децата им беше трудно да прекарват времето си само вкъщи. След като напишеха домашните си, те нямаха какво да правят освен да играят компютърни игри, а когато и това им омръзнеше отново сядаха над учебниците.
Но желанието им да излязат навън да си поиграят не можеше да се прикрие. Когато дойдеше събота, малкият Сами ставаше рано и изтичваше до прозореца, за да провери дали времето позволява да се играе навън. Дълго стоеше до прозореца и после с разочарование отново се връщаше в леглото, като си казваше: „Пак вали, какво да правя днес, отново трябва да прекарам времето си вкъщи!"
Докато закусваха баща му го уверяваше, че дъждът ще престане и слънцето постепенно ще започне да се показва. Малкият Сами много се зарадва, защото стана точно, както баща му каза. Той поиска разрешение от майка си да излезе навън, след което веднага отиде да потърси приятелите си. Видя се с Мехмед и Али и се разбраха да се срещнат след един час на същото място. Сами се върна вкъщи, написа си домашните, облече спортните си дрехи, изтича да целуне майка си и се отправи към уреченото място.
Али и Мехмед вече бяха там. Мехмед носеше футболната си топка и без да губят време се впуснаха в игра. За да излеят горчивината на едноседмичния плен вкъщи, те тичаха до насита и жизнерадостни се отдаваха на играта. Али беше застанал на вратата, а Мехмед и Сами представляваха два противникови отбора, като всеки показваше майсторски движения и се стремеше да отбележи гол.
В един момент с желание да вземе топката, Мехмед изведнъж протегна крак и се спъна в крака на Сами, след което Мехмед изгуби равновесие и падна като удари главата си. Сами и Али крещяха със силен глас, за да свестят Мехмед, но той не реагираше.
Малкият Сами се приближи до Мехмед с намерение да го изправи, но след като видя течащата от главата му кръв, много се изплаши. Извика Али да погледне раната. Али веднага изтича към квартала за помощ като викаше: „Помогнете, помогнете, Мехмед падна и се удари лошо!" Пръв срещна чичо си, разказа му набързо какво се е случило. Чичо му веднага докара колата си и закараха Мехмед в близката болница, откъдето известиха семейството на Мехмед за случилото се.
Мехмед беше в безсъзнание и кръвта продължаваше да тече от главата му. Докторите го препратиха към специализирана болница. Родителите му веднага взеха решение да го закарат в най-близката специализирана болница.
Мехмед остави зад себе си един натъжен квартал и добрия му приятел Сами, който се чувстваше с опетнена съвест. Малкият Сами се сърдеше на себе си: „Щеше ли да се случи това, ако си бяхме седели в къщи, ако не бяхме излезли да играем?" По-късно си спомни думите на дядо си, който винаги повтаряше: „Дуата е ключ за всяка врата и е лек за мюсюлманина". Тогава Сами се обърна към приятеля си Али:
- Какво ще кажеш да отидем в джамията и направим дуа за Мехмед?
- Ще бъде добре, ако го направим. И без друго с нищо не можем да помогнем освен да се помолим за него! – каза Али.
Двамата приятели взеха абдест и отидоха в джамията. В това време се четеше езан за обеден намаз. Кланяха намаза и със сълзи на очи започнаха да отправят молба към Аллах. Очите на Сами бяха почервенели от плач. После се разделиха и всеки пое за в къщи. След като се прибра, Сами разказа на майка си за случилото се. Държанието на майка му, която слушаше всичко това с лека усмивка бе привлякло вниманието на Сами и той каза:
- Мамо, ти въобще ли не се натъжи? Откакто ти разказах това, ти непрекъснато се смееш!
- Синко, много се зарадвах, че си отишъл в джамията да направиш дуа за приятеля си. Преценил си, че това е единственото нещо, с което можеш да бъдеш полезен. Но аз имам за теб една изненада. Мехмед вече си е у дома и е много добре, докторите са направили необходимите изследвания и контролни прегледи и казват, че няма нищо сериозно. Мехмед изпитва страх, когато види кръв и за това е изгубил съзнание.
- Какво означава да изпитваш страх, когато видиш кръв? – попита Сами.
- Това е болестно състояние, при което изгубваш съзнание, когато видиш кръв.
- Наистина ли? Искам да ти благодаря, мамо, за благата вест, която ми съобщи. Обичам те много! Сега мога ли да отида да видя Мехмед?
- Хайде, ще отидем заедно – каза тя и се отправиха към дома на Мехмед.
Още щом го видя Сами веднага прегърна своя приятел. И двамата хубавичко си поплакаха, още повече от мисълта за голямата обич между тях. Последва и бурен смях. Обичта им беше толкова искрена, както бяха искрени дуите на малкия Сами.