9 Алкохолът и вредата от него

Без съмнение най-големият дар, с който Всевишният Аллах е надарил човека, е разумът. Той различава нас, хората, от останалите живи същества. Въпреки това много хора днес чрез употребата на алкохол и наркотици частично или напълно повреждат своя разум, с който Аллах ги е надарил, за да се поучат и последват пътя на Неговата религия.
Още преди появата на ислямската религия употребата на алкохолни напитки била доста разпространено явление както между арабите, така и между останалите народи по света. Арабите през периода на невежеството смятали виното за извор на смелост и мъжественост. Затова винаги, когато тръгвали на война, повеждали с тях камили, натоварени с вино. Един от тях в своите стихове казва така: "Това е нашата смелост, това е нашият живот! След като се напием, ние ставаме крале." След като Всевишният Аллах изпратил Своя Пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) за милост на световете и му низпослал Своята книга, дошъл ред и на алкохола, който в продължение на четири години бил напълно забранен. Всичко това Аллах сторил така, защото Той най-добре знае, че много от своите раби нямало да успеят веднага да се откажат от лошите си нрави.
Айше (радиаллаху анха) разказва: „Прелюбодейството и пиянството бяха навици, които доста бяха разпространени между арабите през периода на невежеството, и ако бяха низпослани най-напред знаменията, забраняващи прелюбодеянието и виното, арабите щяха да кажат: „Ние никога няма да се откажем от тях”. Но Аллах със Своята милост низпосла първо знамения, призоваващи хората към вярата в Аллах, Неговото Всемогъщие и Милост, към вяра в Единствения Създател на Вселената. Подтикна със Своите знамения хората да помислят за своя Създател и да се страхуват от деня, в който всички ще бъдат питани за своите дела... Така продължи, докато вярата се укрепи в сърцата на вярващите. След това Всемогъщият Аллах забрани прелюбодеянието и виното (хамр), хората чуха, приеха, подчиниха се и ги изоставиха.”
(Това е ислямът, д-р Абдуллах Шехате, с. 93)
ТРИТЕ ЕТАПА, ПРЕЗ КОИТО БЕ ЗАБРАНЕН АЛКОХОЛЪТ
Буквалният превод на думата хамр на български език е вино, но това, което се подразбира от хадисите, които ще посочим по-долу, е, че не можем да ограничим думата хамр само с вино. Защото хамр има доста по-широко значение в арабския език.
Ибн Омер (радиаллаху анх) казва, че Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: „Всяко питие, което опиянява, е хамр (вино), а всяко вино е харам (забранено).” Муслим, Ебу Давуд, Тирмизи
В друго предание Джабир бин Абдуллах казва, че Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) казал: „И малкото, и многото от това, което опиянява, е харам (забранено).” (Ебу Давуд, Тирмизи, Несаи)
От тези хадиси разбираме, че хамр е всичко, което замайва главата на човек и руши неговия разум, губи себе си и не знае какво говори и върши. Следователно можем да направим извод, че всякакъв вид алкохол, опиум, хашиш и всякакви видове наркотични вещества се включват в думичката хамр. Т. е. не само виното е забранено в исляма, но и всички видове алкохолни и наркотични вещества, както и да се наричат те.
Първи етап
Като хора винаги сме склонни само към печалба и никога не бихме искали да загубим. Затова никой от нас не би се заел с търговия, в която загубата му ще бъде по-голяма от печалбата. Тогава ние извеждаме следното правило от нашия търговски живот: „Всяка работа, която ни води до загуба и е далече от печалбата, трябва да бъде изоставена.” Ето затова Всевишният Аллах в Курана ни казва: „Питат те за виното и за игрите на късмет. Кажи: “В тях има голям грях и изгоди за хората, но грехът им е по-голям от изгодата.” (Бакара, 2:219)
Имам Ахмед бин Ханбел разказва: „Когато било низпослано това знамение от Курана, Омер бинХаттаб (радиаллаху анх) казал: „О, Аллах, поясни с удовлетворяващо пояснение за виното...” (Ибн Кесир, т. I, с. 333) Той казал това, защото виждал вредата от алкохола върху обществото, но както той самият, така и много хора продължавали да го пият. Да, във виното има изгода за хората, те го продават и купуват, черпят своите гости с него и го пият, но въпреки всичко загубата е по-голяма, защото го употребяват. Защото с извършването на този голям грях, те се съпротивляват на заповедите на Аллах, губят мястото си в Рая, което им било отредено, и попадат в жалко състояние както на този свят с поведението си, след като се напият, така и на другия, след като бъдат подкарани оковани във вериги към Ада.
Тогава, о, човече! Ти, който си свикнал само да печелиш, без да губиш. Остави алкохола, който те води към загуба и на двата свята, и се заеми с работа, с която ще задоволиш както твоя Създател, така и себе си. Това ще бъде постъпката на умния и добре разсъждаващ човек.
Втори етап
В предание, разказано от Али ибн Еби Талиб (радиаллаху анх), се казва, че един човек от енсарите го повикал заедно с Абдуллах ибн Ауф на гости, след което им поднесъл вино. Това се случило, преди то да бъде забранено – пили, докато дошло време за молитва. После застанали за молитва, като сторили Али (радиаллаху анх) да бъде имам. Когато Али в намаза четял сура „Кяфирун” (Неверниците), сгрешил, след което било низпослано следното знамение в Курана: „О, вярващи, не пристъпвайте към молитвата, когато сте пияни, додето вече знаете какво говорите...” (ен-Ниса, 4:43) (Ебу Давуд – 3671, Тирмизи – 3026)
Ибн Кесир казва: „След като било низпослано това знамение, много от хората се отказали от алкохола, но имало и такива, които продължавали да пият след нощната молитва или след сутрешната молитва.

Трети етап
Един ден няколко души от мухаджирите и енсарите се събрали в един от домовете на енсарите за гощавка и след като яли и пили, възникнал спор между тях. Тъй като били пияни, започнали да се бият. Един от енсарите бил ударен в лицето и тежко наранен. Когато дошъл на себе си и видял нараненото си лице, той ядосано викнал: „Не може да бъдат мои братя и приятели тези, които ме удариха и нараниха лицето ми.” Когато всичко това стигнало до ушите на Омер бин Хаттаб, той вдигнал ръце и казал: „О, Аллах! Поясни ни с удовлетворяващо пояснение за виното, защото то замайва умa и вреди на вярата ни.” (Ибн Кесир, т. III, с. 135; Муслим – 1748) Тогава Всемилостивият Аллах низпослал последното, забраняващо виното знамение: “О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите! Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет и да ви възпре от споменаването на Аллах и от молитвата. Не ще ли престанете?” (ел-Маиде, 5:90-91) Всички, които се намирали там, заедно с Омер бинХаттаб (радиаллаху анх) казали: “Ще престанем, о, Аллах, ще престанем!” (Ибн Кесир, т. III, с. 131, Това е ислямът, А. Шехате) Сега вече виното категорично било забранено.
Според някои ислямски учени виното било забранено в продължение на четири години. (Вж. Нур-у Мухаммед, т. II, Забраната на виното) Било низпослано последното и ясно знамение, с което виното било забранено, някои от сподвижниците на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) го запитали: „О, Пратенико на Аллах, много от нас починаха, борили се в името на Аллах, и други в своите постели, те също пиеха от това вино. Сега Аллах го стори забранено за нас, какво ще стане с тях?” Пророкът замълчал, тогава било низпослано следното знамение: „За онези, които вярват и вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са вкусили [преди възбраната], ако са се бояли и вярвали, и вършели праведни дела, после са се бояли и вярвали, после са се бояли и благодетелствали. Аллах обича благодетелните.” (ел-Маиде, 5:93) Тогава Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) казал: „Ако бе забранено, когато те бяха живи, те биха го оставили, както вие направихте.” (Ибн Кесир, том III, с. 131) След като всички в Медина чули за това, че виното е забранено, започнали да изсипват виното от домовете им така, че по улиците на града потекли реки от вино.
Нека научим какво казва Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) за виното и тези, които го пият.
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Аллах прокле виното и този, който го цеди, и този, който го приготвя, и този, който го пие, и този, който го налива, и този, който го поднася и носи, и този, на когото го носят, и този, който го продава, и този, който го купува, и този, който яде парите, спечелени от него.” (Ибн Кесир, т. III, с. 135; Бейхаки)
И казал още: „В Съдния ден Аллах няма да погледне към три групи хора – непокорния към родителите си; пристрастения към алкохола и натякващия за стореното добро (или очакващия благодарност от хората за стореното добро).” (Сахихел-Джамиа, 3070, Ибн Кесир, т. III, с. 137)
И казал още: „Който умре пристрастен към виното, без да се покае, няма да го вкуси в Сетния ден.” (Муслим)
Колко е трагично това, че човек съзнателно поврежда тялото си и създава раздор между близките, употребявайки алкохол, който Аллах е забранил. Нима не знае, че алкохолът е главната причина за разпадането на хиляди семейства и изоставянето на милиони невинни деца без дом.
Разбира се, много е трудно за тези, които са свикнали с употребата на тази отрова. Но нека да се замислят за вредата, която нанасят на своите близки, и средата, в която се намират. И най-много върху това, как ще отговарят в Съдния ден за сторените им грехове. Нека никога да не забравяме съвета на любимия ни Пророк Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който казва: „Пазете се от майката на всички злини – алкохола.” И още: „Пазете се от виното, защото то е ключът към всяко зло.” (Това е Ислямът, с. 58)
Да завършим темата с едно обръщение на г-н Сейфеддин Язъджъ към младежите:
„Скъпи младежи! Помислете за себе си. Помислете за вашето бъдеще. Предстои ви едно светло бъдеще. Не похабявайте себе си в пролетта на своя живот. Помислете за семейството си, което извършва толкова пожертвования за вас. Помислете за страната си, която очаква големи дела от вас. Помислете за втория и вечен живот след смъртта. Не превръщайте бъдещето си в затвор. Не наскърбявайте народа ни, който очаква много неща от вас. И нека се вслушаме в тези предупреждения.” (Основите на Исляма, с. 241)
Молим се на Аллах, Господа на световете да пази нас и нашето потомство от целите на сатаната, който цели да всее вражда и ненавист между нас. И нека всички ние откликнем на словата на Аллах, който казва: „И не ще ли престанете!?” (ел-Маиде, 5:91)