За да не събира прахоляк списанието ни в джамийските одаи
Нашият читател Ахмед М. Алиосманов от с. Борци, Шуменско ни пише: «Години наред получавах това прекрасно списание и се възползвах от неговите материали. За съжаление поради неизвестни за нас причини, през последните години пощенските станции не абонират за него».
Да, уважаеми читатели, след като РЕП удържа 70 на сто от абонаментната цена, можете да си представите какво остава за хартия, отпечатване, заплати, ток, вода, телефони и т.н. разходи. По този начин явно сме в загуба. Ето защо решихме да се абонирате чрез имамите и районните ни мюфтийства. Така че отсега нататък ще очаквате списанието ни от тях.
По-нататък в писмото си нашият читател споделя: «Крайно време е да разясним на това население истината за исляма, който почти сме на път да загубим, за да можем все пак да спечелим нещичко. В този смисъл аз намирам и чета много ценни статии и материали във вашето списание. Така например през м. март миналата година поместихте материала «Нима Коранът е низпослан, за да се чете на мъртвите?“ Или през м. юни - „Как да изпроводим покойниците ни“, които смятам, че ще бъдат полезни както за имамите, така и за обикновения читател.
След като изтъква статията на Мехмед Фикри като един изключително ценен материал, той се обръща към господа имамите с укор:
„С ваше извинение заявявам: Нима мюсюлманството в Делиормана струва 30-40 лева? Вземи, занеси ги в джамията, дай ги на ходжа ефенди да ми чете мевлид или пък Ясин!“ Който пък заръчал мевлида, дори не благоволявал да иде и да го слуша! А на много места като слушаш четците, иде ти да се откажеш от религията си...» Както виждате, уважаемият ни читател има право. По-нататък той продължава: «Ако можеше нещата да се простят с хутбетата, които ходжа ефенди чете от петък на петък, щяха да закрият джехеннема, защото нямаше да им хора за там... Нещото, което най-много съм обичал в живота си е било да чета книги. (А колко души от нас могат да го потвърдят?). В една книга, която прочетох наскоро, пише, че нашият Пейгамбер нафиле намазите кланял не в месджида, а вкъщи. Същевременно молитвите на края на фарзовите намази изпълнявал отделно или пак вкъщи. Когато го попитали защо прави така, той отговорил: «В този час всеки ще пожелае да се моли за свои проблеми. Ето защо ние не бихме могли на всеки болен да предложим една и съща рецепта?»
Ние благодарим на нашия събрат Ахмед М. Алиосманов за добрите думи по адрес на списанието ни и поместваме мисълта на Мухаммед Икбал, който е добавил в края на писмото си: „Докато всяка сура или всеки айет не влязат в твоето сърце, колкото и каквито коментари да пишат учените за Корана, тяхното значение ще остане неразбрано. Вие първо ще отстраните всички средства, които застават между вас като индивиди и общество и Корана, и тогава ще го разберете».
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ИМАМИ! Както виждате хората, които четат нашето списание, намират в неговите страници много ценни материали. Но това не става като хвърлим поредния брой на списанието в някой ъгъл на джамийската одая. Ние сме сигурни, че когато ще се зачетете в него ще намерите много ценни неща, които не само ще прочетете, но ще накарате и други да ги четат. Именно тогава и ние ще получим удовлетворение от работата, която вършим.