5 Съвременен Казахстан

Съвременен Казахстан

На 5 юни 1992 г. бяха установени дипломатически отношения между Република Казахстан и Република България.
От август 2009 г. посланик на Република Казахстан в Република България е Темиртай Избастин.
Между Казахстан и България е утвърден конструктивен диалог и се поддържа прогресивно равнище на двустранното сътрудничество. Между нашите страни като цяло няма разногласия от политически, икономически или друг характер, а това създава благоприятни условия за интензивно сътрудничество в много области.
Справка: Казахстан е разположен в центъра на Евразийския континент. Със своята площ от 2 млн. 724,9 хил. квадратни километра, държавата е на девето място в света по територия. На север и запад републиката има общи граници с Русия - 7 591 км (това е най-дългата непрекъсната сухопътна граница в света), на изток с Китай - 1 783 км, на юг с Киргизстан - 1 242 км, Узбекистан - 2 351 км и Туркменистан - 426 км. Общата дължина на сухопътната граница е 13 200 км. Освен това, в републиката има две вътрешноконтинентални морета - Каспийско и Аралско. Казахстан е най-голямата държава в света, която няма пряк достъп до Световния океан.
Казахстан придоби своята независимост на 16 декември 1991 година като унитарна държава с президентска форма на управление. В съответствие с Конституцията, Казахстан е демократична, светска, правова и социална държава, за която най-голямата ценност е човекът, неговия живот, права и свободи.
Към 1 юни 2012 година населението на Казахстан наброяваше 16 млн. 760 хил. души. Етническата структура на казахстанското общество изглежда по следния начин: казахи - 63,07%, руснаци - 23,70%, узбеки - 2,85%, украинци - 2,08%, уйгури - 1,40%, татари - 1,28%, немци - 1,11%, други - 4,51 %. В Казахстан живеят повече от 4500 българи.
Република Казахстан е индустриална държава, един от основните източници за икономическия ръст е добивът на полезни изкопаеми. Минерално-суровинната база включва повече от 5000 находища, прогнозната стойност на които се изчислява на десетки трилиони щатски долари. Републиката е на първо място в света по проучените резерви от цинк, волфрам и барит, на второ - по сребро, олово и хромити, трето - по мед и флуорит, четвърто - молибден, шесто - злато.
Казахстан има големи запаси от нефт и газ, концентрирани в западните области. Днес с годишен добив повече от 80 милиона тона нефт и газов кондензат страната се нарежда сред водещи нефтодобиващи държави в света.
Към 2020 година годишният добив ще се увеличи до 120 млн. тона. Сега Казахстан е на девето място в света по потвърдени запаси нефт, а на 8-о място в световната таблица по запасите на въглища и 2-ро място - на уран.
Традиционно голямо внимание се отделя на развитието на селското стопанство. Казахстан влиза в десетката водещи световни износители на зърно и е един от лидерите по износ на брашно. Водещ отрасъл на селското стопанство е животновъдството, в частност развъждане на едър рогат добитък, коне и камили.
За кратък исторически срок - от придобиването на независимост през 1991 година, БВП на глава от населението нарасна 16 пъти - от 700 до 12 000 щатски долара. Според класификацията на Световната банка, републиката влиза в групата на държавите с нивото на доходи над средното.
Казахстан реализира мащабен проект «Новият път на коприната», който трябва да възроди историческата роля на страната като главно свързващо звено на континента и да я превърне в крупен бизнес и транзитен хъб в региона - своеобразен мост между Европа и Азия.
Значителен потенциал има и туристическият клъстер, който използва огромното ландшафтно богатство и уникалното културно-историческо наследство на страната.
Провежда се мащабна социална модернизация на страната – строят се нови училища, професионални гимназии и университети, откриват се суперсъвременни медицински клиники и болници, усъвършенства се системата за социално подпомагане на населението.
Народът на Казахстан и ислямът
Нашите предци са приели исляма през VIII-IX век. С идването на тази хуманна и човеколюбива религия на казахстанската земя, започнали да създават научно-културни и образователни огнища, в частност, в южната част на страната и в земите край река Сърдария: Отрар (Фараб), Исфиджаб (Сайрам), Тараз, Баласагун, Туркестан, Съгнак, Женд, Барчинкент, Аркук и др. От тези градове са произлезли много изтъкнати мислители и учени.
Традиционната религия на съвременните казахи се опира върху многовековния опит на нашите предци, към която са се придържали великият Абай, Шакарим, Машхур Жусуп, в основата преди всичко е разумът, а не сляпата вяра. Духовната история съществува в казахските степи повече от 1100 години – от Ал-Фараби до Абай.
Един от духовните наставници за всички мюсюлмани на Изтока е ходжа Ахмед Ясави, наричан «Светейши султан». Неговият живот и дейността му са източници за религиозен мироглед и осмисляне на света.
Нашият президент – лидерът на нацията Нурсултан Назарбаев в своето обръщение към народа на Казахстан «Стратегия-2050» ясно очерта, че ние трябва да формираме религиозно съзнание, което съответства на нашите традиции и културни норми.
Джамии в Казахстан
На територията на Казахстан има добре запазени паметници на историята и културата. Като пример, мога да посоча мавзолея на ходжа Ахмед Ясави в град Туркестан, Южноказахстанска област. Този грандиозен комплекс от сгради бе построен в периода от 1385 до 1405 г. Комплексът включва мавзолей, джамия, административни и стопански помещения. Мавзолеят е шедьовър на архитектурата, забележителен паметник на средновековната архитектура, той е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
С придобиването на независимостта в Казахстан започва възстановяването и строителството на джамии. На 6 юли 2012 година бе открита съборна джамия «Хазрет Султан», това е най-голяма джамия в Централна Азия с капацитет 5 хиляди души.
В южната столица Алматъ в подножието на планина Алатау се строи нова джамия с капацитет 20 хиляди богомолци.
Наследството след разпадането на Съветския съюз
Разпадането на Съветския съюз и атеизма даде тласък за възраждането на изгубените през годините на „духовен вакуум” национални и религиозни традиции на казахстанското общество.
Две десетилетия независимост са динамично време, през което се извърши огромна работа за провеждането на икономическите и политическите реформи, създаването на една нова държава и нейните фундаментални институции, укрепването единството на народа, изграждането на балансирани отношения с другите държави в света.
В тази връзка искам да подчертая, че още от първите години на своята независимост, Казахстан се провъзгласи за светска демократична държава. Днес вече е ярък пример за държава, където в мир и разбирателство живеят представители на много различни етноси и вероизповедания.
Структура на управление
През 1990 година бе създадено Духовно управление на мюсюлманите на Казахстан (ДУМК), което се занимава с религиозните въпроси. В условията на прехода бе изпълнена една от най-важните задачи – възраждане и развитие на националната култура.
Духовното управление работи за обединяване на дейността на джамиите. Специално създадената комисия на Духовното управление внимателно проучва всяка молба за откриване на джамия и дава своето становище.
ДУМК извършва подготовка на ходжи за джамиите, грижи се за техния висок морал и начина им на живот, който да съответства на религиозния им статут. За поддържане на «нивото» сред тях редовно се провеждат конкурси за най-добра проповед.
Радвам се да отбележа, че от 2000 година при Духовното управление се издава републикански религиозно-познавателен вестник «Ислямът и цивилизацията». В него редовно се публикуват информации за дейността на ДУМК, духовните дела и междунационалното разбирателство, отговаря се на въпросите на читателите.
През февруари тази година за нов председател на Духовното управление на мюсюлманите на Казахстан бе избран Ержан Маямеров – завършил едно от най-известните ислямски учебни заведения в света – Университета ел-Езхер в Египет.
Ислямът и другите религии
Казахстан е уникална светска държава, в която е натрупан богат опит за мирно съвместно съществуване на различните култури и религии.
В настоящо време в републиката живеят представители на 130 етноси. Най-многобройните вероизповедания в страната са били и остават ислям и православието. Но като цяло, всички в Казахстан – мюсюлмани и православни, католици и протестанти, будисти и юдаисти – се отнасят с уважение един към друг. Всеки човек има право да избира своите религиозни възгледи, без да накърнява правата на другите.
В Казахстан действа православен Митрополитски окръг, който обединява 9 епархии и 261 енории. В страната функционират Арменската апостолическа църква и 8 старообредни църкви. Активно действат 79 религиозни обединения на Римската католическа църква, 4 юдаистки общини, 2 будистки и 462 протестантски религиозни обединения.
Не е съвсем обичайно, но както показа животът, абсолютно вярно и извънредно ефективно за укрепване на стабилността в отношенията между етносите стана решението през март 1995 година да се създаде Асамблея на народа на Казахстан – уникална обществена институция, която няма аналог в света, в Асамблеята са представени всички етноси, живеещи в Казахстан.
На 24 април т. г. в столицата на Казахстан Астана се проведе заседание на ХХ-та сесия на Асамблеята на народа на Казахстан. Темата на ХХ-та сесия е «Стратегия «Казахстан-2050»: един народ, една държава, една съдба». В своето изказване на сесията президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев отбеляза, че икономическите и социално-политическите реформи са успешни, защото в страната има междуетнически мир и хармония. През 2050 година Казахстан ще бъде образцова национална държава с единен сплотен народ, заяви държавният глава. След заседанието президентът връчи златни медали „Асамблея на народа на Казахстан - Единство” на активни дейци, в това число на председателя на Българския културен център в Астана г-н Олег Дъмов.
На 25 април т. г. в Евразийския национален университет „Гумильов” в Астана се проведе международна конференция „Казахстан – нашият общ дом”. Конференцията бе организирана от Агенцията по вероизповеданията съвместно със секретариата на Асамблеята на народа на Казахстан. Между участниците в конференцията – известни ръководители на религиозните обединения от Казахстан, Русия, Киргизстан, Турция, Монголия, представители на държавната власт, дипломати и др. Основният въпрос, който бе обсъден на конференцията, е запазване и укрепване на толерантността, разбирателството между различни вероизповедания и взаимното уважение. Откривайки конференцията, председателят на Агенцията по вероизповеданията на Казахстан Кайрат Лама Шариф отбеляза, че широката общественост трябва по-активно да участва в защитата на духовността от влиянието на радикални религиозни течения, а главният мюфтия на Казахстан Ержан Маямеров се обърна към участниците в конференцията да вършим добри дела и да ценим мира и приятелството.
За поддържането на религиозния диалог в страната успешно способства създаденият по инициативата на президента Международен център на културите и религиите, както и Конгресът на религиозните изследователи на Казахстан.
Бих искал да отбележа, че в Астана е построена «Пирамида» - Дворецът на мира и разбирателството – е една от забележителностите на столицата. Пирамидата стана символ за обединението на различните религии, етноси и култури, отвореността на народа и държавата към света.
Отношенията между държавата и исляма
От момента на придобиването на своята независимост Казахстан провежда балансирана държавна политика в областта на религиозните отношения. Нейната основа са либералното законодателство, толерантността към вярата и плурализма.
През 2011 година бе приет Закон за религиозната дейност и религиозните обединения, който се основава, че Република Казахстан утвърждава себе си като демократична, светска държава, потвърждава свободата на съвестта и гарантира равноправие за всеки, независимо от религиозното убеждение. Признават се историческата роля на исляма, ханафитското направление в развитието на културата и духовния живот на народа, уважават се другите религии, които се съчетават с духовното наследство на народа на Казахстан. Признават се важното значение на междурелигиозното разбирателство, религиозната толерантност и уважението на религиозните убеждения на гражданите.
В Казахстан работи Агенция по религиозните въпроси. Посредством нея вероизповеданията решават с държавата различни възникнали въпроси, но тя не се намесва в работата им.
В републиката са установени отношения на доверие между държавата и повечето религиозни обединения. Ръководителите им са членове на Асамблеята на народа на Казахстан и активно участват в обществено-политическите мероприятия.
Един от действащите инструменти за хармонизиране на религиозните отношения и диалога между тях и държавата в Казахстан, е Съветът за връзки с религиозните обединения към правителството на Казахстан и регионалните съвети към общините и в градовете Астана и Алматъ, създадени с решение на кметовете.
Влиянието на исляма в Казахстан
Исторически Казахстан е държавата на религиозния плурализъм. По-голямата част от населението – повече от 72 процента са мюсюлмани, представители на 32 различни националности и етноси. Това, че ислямът преобладава в страната, по никакъв начин не пречи за пълноценното функциониране на другите вероизповедания.
В историята на нашите предци религиозните гледни точки са включвали и тенгрианството, тясно свързано с либералния ислям и научния мироглед. По правило то е уважение към предците и обичаите на степта, свободна религиозност на тюрките – без строги обреди и организации, неразделно свързано с националните казахски и тюркски обичаи.
Положението на жените
По предварителни данни на агенцията на Казахстан по статистика, към началото на 2013 година броят на жените, които живеят в Казахстан са 8 751 516 души, или 51,7 процента от общата численост на населението. Приносът на представителките на „слабия” пол във формирането на БВП на Казахстан е близо 40 процента.
Нашият народ винаги е смятал, че мъжът е стопанина вкъщи, а жената – пазителка на традициите и ценностите на нацията.
Световната религия ислям възвисява жената, уважава нейната роля и значението в семейството и обществото, твърди, че «Раят е под нозете на вашите майки».
От легендите и приказките от далечни времена научаваме за героичния и величествен образ на степната жена – дъщеря, майка, съпруга, владетелка и воин. Този образ присъства в песните на разказвачите-акини. Казахският народ винаги се е възхищавал на своите дъщери, тяхната хубост, ум и смел характер. И жените от Великата степ винаги са се ползвали с особен статут в обществено-политическата йерархия на казахската държава.
Доколкото е известно от историческите сведения и художествената литература, казахите са възпитавали своите дъщери в свобода, не са ги карали да покриват косите си. Традиционните им имена показват, че казахите са отдавали особено значение на красотата на косата: Сулушаш Карашаш, Алтъншаш, Гулшаш. Пожелавайки на своите дъщери да са красиви, те са ги наричали Ботакоз, Ажар, Къз-Жибек, Баян сулу Кунсулу Асем, Кърмизъ. Девойките имали право да се състезават заедно с момчетата в изкуството на айтъса (надпяване) и да участват в националните игри «Къз куу» („настигни момичето” - надбягване с коне) и «Алтъбакан» (люлка).
Както отбеляза нашият президент в обръщението си към народа «Стратегия-2050», «Длъжни сме да създадем всички необходими условия, та казахстанските девойки да могат да получат качествено образование, хубава работа и да са свободни. Те трябва да имат възможност да използват банкови платежни карти, да карат коли, да напредват в кариерата си, да са съвременни, да не се обличат и забулват с чужди за нас облекла, каквито никога не са се носили. Нашият народ има своя култура, традиции и обичаи.
Народът ни винаги е подчертавал, че пътят на момичето, на дъщерята е деликатен и не бива да бъде прекъсван. Девойката, жената винаги е била равноправен член на нашето общество, а майката – най-уважаваният човек”.
Говорейки за шапките, искам да отбележа, че традиционните шапки на казахите са събрали само най-доброто. Те са част не само от облеклото, но и са определяли социалния статут и възрастта на жената. Казахските девойки са слагали «такия» - малка шапчица от плат. Най-отгоре в областта на темето са пришивали «уки» - вързопче от пера на бухал. Една от най-интересните и красиви шапки при казашките е „саукеле” - шапка за невяста с формата на конус. «Кимешек» е шапка, която жената си слага след като роди дете. Но във всекидневието казахските жени никога не са носили облекло, напълно покриващо лицето, не са били затваряни и не се е изисквало разрешение от съпруга, за да общуват с другите семейства. В традиционната казахска среда никога не се е закривало лицето. Днес на повърхностните разсъждения за хиджаб, на влиянието на чуждата култура и идеология може да противодейства само традиционният ислям. В богатия речников състав на казахския език няма дума за «хиджаб». Нашите предци също са знаели, че в Свещения Коран «хиджаб» се употребява не като облекло за жените, а като „преграда, перде, завеса, параван”.
Как казахстанците спазват исляма
Искам да отбележа два факта. В нашата страна религиозният празник – Курбан айт (Курбан байрам) е обявен за празничен почивен ден. Все повече хора постят в свещения месец Рамазан. Всяка година се увеличава числото на казахстанските поклонници, които извършват хадж. През 2000 година те са били 80, през 2001 г. - 228, 2011 г. - 4 011, 2012 г. - 5 274 души. Общо в републиката повече от 20 000 мюсюлмани са извършили хадж в светите места – Мекка и Медина.
Мястото на Казахстан в ислямския свят
Казахстан е многонационална и многорелигиозна държава и в света я познават като инициатор на различни «площадки за диалог» за реализирането на идеите за религиозен мир и разбирателство.
По инициатива на държавния глава Нурсултан Назарбаев, столицата Астана е място за провеждане на конгреса на лидерите на световните и традиционните религии. Свидетели сме за това как конгресът се превърна в постоянно действащ авторитетен международен форум, който има принос в укрепването на мира, при търсенето на ефективни средства за културното и духовното сътрудничество. Световната общност признава Казахстан за успешна държава, която демонстрира високи темпове на политическото и икономическото развитие. Познават ни и уважават като държава, съумяла да осигури баланс между представителите на различните вероизповедания.