Архитектите в природата
Архитектурата е един от важните компоненти на човешката култура. В продължение на много хилядолетия в различни култури са създадени изумителни архитектурни чудеса – пирамиди, дворци, джамии... Всяка от тези постройки се появява в резултат на изчисленията на опитни архитекти, обединени усилия и сътрудничество между хиляди хора.
Архитектурата е една от тези области, където се проявяват творческите способности и се реализират идеи на великото изкуство и чувство към прекрасното – дар на човека от Аллах.
Но известно ли ви е, че в природата има архитекти, не по-малко изкусни от хората? Това са животните.
Животните привличат нашето внимание в частност със структурата на телата си. При гепарда например скелетът и мускулната система са приспособени за бягане. Орелът е надарен с най-съвършената структура на земята от гледна точка на аеродинамика. Кожата и тялото на делфина са специално създадени така, че да може леко да плува във водата.
Всеки от тези безукорни замисли, въплътени в телата на животните, са доказателство за това, че живите същества са сътворени от Аллах. Но да притежават съвършено тяло, не е достатъчно, на животните е нужно също да знаят как да използват това тяло. Крилата на птиците са полезни само ако те ги използват за летене и приземяване.
На новородената антилопа й трябва само половин час, за да се изправи на крака и да започне да бяга. Малките костенурки, заровени от майка им под пясъка, знаят, че трябва, да разчупят черупките на яйцата, за да излязат навън. Нещо повече, те още при раждането си под пясъка знаят, че трябва да достигнат морето, без никога да са го виждали и да знаят за него. Това означава, че животните идват на този свят напълно обучени. И най-чудният пример за практическото въплъщение на това необикновено знание на животните е домът, който те така изкусно строят.
БОБРИТЕ И ТЕХНИТЕ ВЕЛИКОЛЕПНИ БЕНТОВЕ
Бобрите живеят заедно в едно голямо семейство. Техният дом се намира в някой вир и го строят със собствени усилия. Животът на едно семейство бобри започва, когато самецът и самката се отправят да си строят ново жилище.
Домът на двойката бобри ще бъде построен на брега на реката. Но за да направят това, те първо трябва да заприщят течението. За тази цел те използват такива методи, каквито човек използва едва от няколкостотин години – те строят бентове.
За да започнат да строят бента, на тях са им нужни строителни материали. А това са дръвчета и клонки. Бобрите започват работа, като се отправят към гористите участъци около реката. Като начало те изяждат листата от намерените от тях дръвчета и после ги търкалят към реката. Бобрите по такъв начин изгризват ствола, че когато работата им е пред приключване, дървото винаги пада в течението на реката.
После премъкват дръвчето към водата – това е най-грубата част от работата. След това го разделят на клонки и започват да строят бента, нареждайки клонките пред най-голямата греда, която те са донесли тук по-рано. И всички техни инструменти са собствените им лапи и зъби. Тази работа се извършва с голямо, старание и търпение. Два бобъра например могат за една година да повалят 40 дървета.
Предните резци, които бобрите използват за работа, периодично се изхабяват или чупят. Но челюстта на бобъра е устроена така, че острите предни зъби винаги израстват, както ноктите на човека. Великият Аллах, Който е създал бобрите, е създал за тях зъби с такава чудесна конструкция, която идеално подхожда за тяхната работа. Телата на бобрите са устроени така, че те лесно да могат да плуват във водата. На лапите си имат ципи, за да могат лесно да гребат във водата. Техните опашки представляват истинско весло, което облекчава плуването и служи и като кормило.
Бобрите всеки ден постепенно изграждат своя бент, като изкусно нареждат във вира големи греди и малки клонки. Според размерите на бента водата, която се събира пред него, се покачва. В края на работата, продължила няколко месеца, се образува голяма преграда. Но според размерите на преградата бобрите пристъпват към укрепяване на бента и запушване на всички пролуки. Те осъществяват тази сложна работа с голямо търпение.
Конструкцията, възникнала в резултат на няколко месеца тежка и упорита работа, може да се опише с една дума – великолепие. Образувалият се бент напомня на творение от човешки ръце.
Ако се вгледате, може да видите, че бобрите строят своите бентове вдлъбнати. Тази форма е избрана не случайно. Преградната стена може да удържи на напора на водата именно ако е вдлъбната.
Съвременните бентове на хидроелектроцентралите се строят вдлъбнати. Изглежда, че бобрите притежават такива познания в строителството, каквито човек би придобил само в продължение на многогодишни специални курсове на обучение.
И така, кой им е дал това знание по рождение?
Няма съмнение, че живо същество не може да се научи случайно да строи бентове. То не може случайно да намери формата, която по-добре от всяка друга се съпротивлява на напора на водата. И то не може да предаде своите строителни навици на бъдещите поколения. Великият Аллах е дарил свободно на бобрите великото архитектурно изкуство.
Целта на бобрите при построяването на този огромен бент е да получат спокойно езеро, където да построят дом за себе си.
Докато строят бента, те устройват също така и своето жилище. То се намира на края на езерото, недалече от брега. От горе жилището изглежда като купчина клони, но всъщност е много добре планирано.
Единственият път към жилището е под водата. За да се влезе вътре, трябва да се премине през таен тунел. Този тунел води в тайна стая над повърхността на водата. Семейството на бобрите живее в това сухо и надеждно помещение. Някои бобри строят двуетажни жилища. На първия етаж са разположени входът и гостната, а на горния – столовата и спалнята.
Жилището има два подводни входа и вентилационен отдушник на върха. Вътре в това забележително гнездо бобрите имат не само защита от външни опасности, но и удобна къща.
Децата на бобрите отварят очи в това жилище. Когато малко поизраснат, те започват да излизат навън заедно с родителите си и да опознават света.
Когато се изморят да плуват, най-много обичат да се покатерят на гърба на майката.
Малкият вир, направен от бобрите, достига дълбочина до 3-4 м. За построяването на жилището не им е нужна такава дълбочина. Тогава защо правят вира толкова дълбок?
Отговорът на този въпрос става очевиден през зимата. През зимата повърхността на езерото замръзва и образува доста дебел слой лед. Ако вирът е недостатъчно дълбок, той ще замръзне до дъното, ще се превърне в един леден блок и бобрите няма да могат да се придвижват.
Затова бобрите се стараят да изградят своя малък вир колкото е възможно по-дълбоко. Така през зимата под леда остава слой незаледена вода. За бобрите това е достатъчно, за да се придвижват и хранят.
Ако поразмислим, ще ни стане ясно, че бобрите правят нещо невероятно. Тези малки създания вършат нещо, което повечето хора не могат да направят без специално инженерно образование. Кой ги кара да действат така, ако не Великият Творец на всички създания?
Не може да се каже, че бобрите са особено умни. Но как тогава тези малки животни планират своето жилище със специални входове във водата и отдушници за въздух? От къде знаят как да строят бентове в такава форма като в съвременните хидроелектроцентрали?
Тези задачи са далеч извън пределите на знанието и разума на тези мили малки животинки. Ясно е, че има Велика сила, която им позволява да правят това.
Великият Аллах, Който създава живите същества и им внушава определено поведение, вдъхновява бобрите да строят съвършени бентове и гнезда. Своето господство над всички живи същества Аллах споменава в Свещения Коран:
"Негови са всички на небесата и на земята. Всички на Него се подчиняват."(Рум, 30:26)