7 Мюсюлманинът и заобикалящата го среда

1. Пазете се от лошата среда, така както се пазите от змията. Не забравяйте, че лошото обкръжение е по-отровно от пепелянката.
2. Животът на човека не винаги е спокоен. Понякога в него бушуват силни бури. Затова се снабдете с верни приятели, които да ви служат за пристан по време на подобна буря. Приятели, които когато паднете да ви подадат ръка, когато се спънете да ви хванат, дори когато вече коленете не ви държат, да ви носят на гръб...
3. От индивидуалните атаки можете да се отбраните индивидуално. Но индивидуалната отбрана няма да бъде ефективна срещу обществените атаки. За да осъществите обществена отбрана трябва да създадете антиобщества. За да се очистите от негативното влияние на улиците и тълпите върху духа ви, трябва да се снабдите с великодушни приятели – океани, в които да се потопите, без някой да ви иска виза или паспорт.
4. Мюсюлманинът не е от онези, които се адаптират в обкръжението, където се намира, а е от онези, които адаптират обкръжението си към своята вяра и убеждение. В този смисъл той е влиятелен и въздействащ човек. Ако можете да бъдете влиятелни, това означава, че вярата ви властва.
5. Не отивайте към грешното, опитвайки се да опознаете злото. Това е нещо като опитване на смъртта. Не можете да кажете следното: "Веднъж да пробвам смъртта, ако не ми хареса друг път няма да умра." Греховете не се опитват. Онова, което е зло за всички други, е зло и за вас. Напълно се доверете на Аллах при определянето на доброто и злото. Всъщност, това не е ли самата вяра?
6. Отдайте необходимото внимание и на природното си обкръжение, а не само на човешкото си обкръжение. Знайте, че с природата принадлежите към една и съща религия. Неживите същества са вашите несъзнателни братя.. Не бъдете пречка на дървото да стои право (в къям), на безвредното животно да прави поклон (в рукю) и на водата да полага чело по земята (в суджуд). Природната среда ви е поверена от Аллах, затова не бъдете изменници.
7. Всички резерви в света са истинско препитание. Спечелването на препитанието е разрешено (халал), а разхищаването е забранено (харам). Мъдростта на тази чувствителност на Исляма – религията, която наставлява вярващия да не разхищава водата при извършване на абдест, дори когато е на брега на реката, не можело да се възприеме преди 1400 г., когато населението на света било 80 милиона. Тази мъдрост днес вече изцяло се разкрива. Защото чрез водата, разхищавана дори от един жител, дори да я закупил с лични средства, може да е прегазил правото на друго семейство. Ето по този начин мъдростта на забраната на разхищаването се проявява в живота ни.