7 Мейвис Джоли

"Всеки път, когато се опитвах да се противопоставя на Исляма, упорството ми се пречупваше."
Една англичанка на име Мейвис разказва как е стана мюсюлманка: "Родена съм в християнска среда и съм кръстена в английска църква. Ходех в едно църковно училище, където се запознах с живота на Исус, разказан в Евангелието. Това ми направи много голямо впечатление, затова често се отбивах през църквата. Наблюдавах свещениците, облечени в специални облекла, които говореха от високи трибуни и пееха монотонни молитви, както и кандилата, поставени на различни места из църквата. Струваше ми се, че за тези няколко години станах силна християнка.
В ученическите ми години имах възможността да се запозная по-отблизо с Евангелието и християнското учение, с това, в което вярвах, и което спазвах. След кратко време много неща в християнството започнаха да не ме удовлетворяват. Когато завърших училище вече бях истинска атеистка.
По-късно се впуснах в изследване на една друга световна религия – Будизма. Първо приех Будизма и после цели 8 години прекарах във внимателното му изучаване. Въпреки че в него намираха място много от целите и вижданията ми, отново чувствах някакъв недостиг.
Започнах да работя в едно учреждение в Лондон. Но работата ми не ме отдалечи от религиозното ми мислене. В това време в един местен вестник беше даден отговор на публикуван въпрос и аз разясних, че величието на Исус е в противовес с Евангелието. Това стана причина да се запозная с различни хора. Един от тях беше мюсюлманин. Още със запознанство ни веднага започнах да споря с него за Исляма. Всеки път, когато се опитвах да се противопоставя на Исляма, упорството ми се пречупваше. Срещнах се и с други мюсюлмани. Някои англичанки – момичета, които са станали мюсюлманки – искаха да ми помогнат. Не успяха, защото дошли от същата среда, от която идвах и аз, много добре разбираха притеснението и неспокойствието, които чувствах. За да разбера по-добре ислямската религия, Мухаммед и Исус и християнските извори, четях доста книги. Един въпрос тревожеше много умът ми – защо през XX век не можеше да дойде Пророк! Казаха ми да се вслушам в Свещения Коран, който даваше отговор на този въпрос: "Мухаммед е Пратеника на Аллах и последният от пророците."(ел-Ахзаб, 33:40)
Това доказателство беше едно приемливо разяснение. Как би могъл да дойде нов пророк, след като Коранът, бивайки една Божествена книга много ясно обясняваше това! В него се казва: "Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим."(ел-Хиджр, 15:9)
При това положение нямаше нужда да идва друг пратеник и да се низпослава друга книга. Но аз все още продължавах да мисля. Коранът отправяше предизвикателство на тези, които се съмняват в неговите знамения неспособни да донесат дори една подобна сура, която да прилича на неговите: "А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели – освен Аллах – ако говорите истината!"(Бакара, 2:23)
Склоних на това, което бях чувала от християнските трибуни в църквите за полигамията в Исляма – женитбата за повече от една жена. Беше ясно, че западната система за женитба само с една жена е по-добра в сравнение с тази стара практика. Тази тема дискутирахме с един приятел мюсюлманин. След като разнищихме въпроса разбрах, че след битки и войни много жени оставали вдовици и били принудени да живеят сами в къщи. Всевишният за такъв живот ли ги бе създал? Спомних си, че веднъж по радиото слушах как едно неомъжено момиче предлагаше да се узакони полигамията. Това момиче каза, че предпочита да прекара един брачен живот заедно с някого, отколкото животът в самота да е нейната съдба. В Исляма никой не се насилва да се жени за повече от една жена. Но в една съвършена религия може да се намери отговор и възможност за решаване на всякакви проблеми от съвремието.
Така започнах да изучавам истината и правдата на Исляма и официално приех тази религия. Това ми донесе голямо щастие. Разбирах, че тези чувства не са емоционални. С една голяма сила чувствата ми се обърнаха в обратна посока и след две години мислене реших да приема Исляма и да стана мюсюлманка."