Делиорманско гостоприемство
Една година като ученик по време на рамазана служих в заможно делиорманско село като ходжа и ваизин, което се състоеше от 150 къщи. Оказваха ми много голямо внимание и гостоприемство...
След много години чух следния случай, който ме убеди, че в Делиормана хората действително са много гостоприемни.
...Един ден от делиорманското село Ембиялар (Климент) Исмаил ага закарал зърно с биволската си кола в Шумен. Било в началото на зимата. На връщане го настигнала силна буря и снеговалеж. Било толкова лошо време, че биволиците не можели да теглят празната кола в дълбокия сняг, а се мъчели да я влачат, тъй като колелата не се въртели. Носовете на животните се заледили, а стомасите им се издули като тъпани. Исмаил ага виждал това, но се страхувал в нощната тъмнина да не загине заедно с животните. Най-сетне стигнал до споменатото село. Исмаил ага благодарил на Аллах и започнал да чука на вратата на първата къща. Никой не се обаждал.
Затова сам отворил портите на една къща и въвел животните в двора. После открил обора, където ги завързал и загърнал с чулове. В обора имало достатъчна слама и той дал по малко, а самият той се загърнал в кожуха си и клекнал до стената на обора. Когато животните се затоплили, носовете им се размразили, стомасите им възстановили нормалното си състояние и започнали да се хранят.
Не след дълго на двора се появила светлина от фенер. Стопаните на дома се връщали от гостуване на свои приятели. Когато стигнали до обора, мъжът наредил на жена си да сложи слама на животните. А жената се страхувала и не искала. Исмаил ага чул техния разговор и затова се обадил:
- Имате си гости, комшулар! Не се страхувайте!
Но поради силния снеговалеж никой не го чул. Най-сетне жената се съгласила да тури слама на животните и с фенер в ръка влязла в обора. И какво да види! До стената стои изпра-вен призрак, който й говори. Жената от уплаха издала силен писък и припаднала. Исмаил ага все още повтарял:
- Не бойте се, комшулар! Аз съм Аллахов гост!
Като чул това, стопанинът на дома полудял:
- Я да взема брадвата и да ти покажа кой си ти! Да видим какво търсиш посред нощ в дома ми!
Подир малко жената се свестила, Исмаил ага все още се мъчел да обяснява, че не е дошъл с лоши намерения и едва успял да убеди мъжа да остави брадвата. Но сега пък той взел да вика:
- Върви си от дома ми! Хайде, омитай се!
Исмаил ага като разбрал, че няма друг изход, развързал биволиците, впрегнал ги в каруцата и тръгнал в тъмното. Стопанинът хем му светел с фенера, хем пък го гонел да си върви. В светлината на фенера Исмаил ага го видял и запомнил лицето му. На тръгване той му казал:
- Виж какво, братко, тази вечер ти ми дари една душа и чифт биволици. Така че от сега нататък ние с теб сме братя по ахърет. Затова прощавай, братко!
Тези благи думи не могли да размекнат душата на стопанина и той не пожелал да го върне обратно с животните. Гостенинът рекъл "Бисмиллях!» и поел пътя в тъмната нощ. Снегът и виелицата продължавали да бушуват. На десетина километра видял друго село. В него Исмаил ага имал познати. С хиляди трудности към сутрешния намаз стигнал до селото. Отишъл у приятеля си. Той го посрещнал с голяма любов и почит. Не го пускали цяла седмица да си върви. А Исмаил ага желаел час по-скоро да се върне. Най-сетне домакинът рекъл:
- Исмаил ага, в този сняг остави каруцата у нас и щом като много настояваш, вземи животните и ги закарай!
Така и направили. Дошло лятото. Настанала голяма суша, сламата недостигала за животните. Делиорманците обаче имали. Хората от далечните села се втурнали из Делиормана да търсят и да си набавят храна за животните. Нашият стопанин също бил сред тях. Не щеш ли случайно пристигнал в село Ембиялар (Климент) и се спрял точно пред кафенето на Исмаил ага. Влязъл вътре и взел да разпитва кой предлага повече слама. Още щом го видял, Исмаил ага го познал, но не се обадил. Само кротко се доближил до него, поздравил го и го попитал какво го води насам. Човекът му казал. Исмаил ага отговорил:
- Ахретлик, твоята слама е у мене. Докарай тука каручката!
Човекът закарал каруцата до хармана, след което го поканил в гостната да го почерпи. Делиорманците се славят със своето кафе и тютюн. Сега вече "кафе тютюн - кеф бютюн", но взело да се стъмнява. Исмаил ага тайничко наредил на синовете си:
- Този мъж е ваш чичо по ахърет. Той е героя, който ми подари живота и чифт биволици. Напълнете здравата каруцата му догоре със сено и го докарайте тук!
Синовете му го послушали и на следната сутрин колата със сеното била готова. Съмнало се. Исмаил ага продължавал да черпи госта и да му разказва весели небивалици, като от време на време му викал "ахретлик». После закусили. Исмаил ага отново турил джезвето, но гостенинът най-сетне не можал да издържи и рекъл:
- Добре си приказваме, Исмаил ага, но ме чака дълъг път. Какво ли стана с нашата слама, аджеба? Позволи ми да си тръгна вече!
Исмаил ага спокойно му отговорил:
- Не се безпокой, ахретлик! Поръчах на момчетата, те трябва да са свършили тази работа. Ха, ето, че карат колата насам!
Като погледнал човека, едва се удържал:
- Но вие погрешно сте ме разбрали! - казал - Аз не съм искал сено. Исках слама да купя. Нямам пари за сеното!
Исмаил ага отново кротко му отговорил:
- Ахретлик, това е подарък от мене! Ти върви разтовари сеното и пак ела! Ще ти подаря и една кола слама!
Човекът окончателно се побъркал и рекъл:
- Ей, Исмаил ага, ти от снощи досега ми оказваше невиждано гостоприемство. Наричаше ме "ахретлик, ахрет кардешим" С какво съм заслужил това отношение, тези похвали? Не го разбирам...
Исмаил ага отново спокойно му обяснил:
- Не разбра ли, братко? Аз пък мислех, че си ме разбрал. Както и да е, не ми връзвай кусур. Аз съм твой брат по ахърета. Защото преди време, когато се връщах от Шумен по никое време през нощта се приютих в твоя дом. Така ти ми спаси живота и животните от смърт. Та нали още тогава ти виках «ахрет кардашъм». Ето онзи човек, онзи пътник съм аз! Хайде, сега иди да разтовариш тази каруца и ела да ти дам и слама!
В този момент човекът тъкмо поднасял филджана с кафето към устата си и като чул това, го изпуснал...
Такива бяха османлиите.
(Из книгата „Смъртта бе по-прекрасна")
Портал 
