7 Аче плаче

Първите лъчи на слънцето се отразяваха във водите на океана. Някои се разхождаха по брега, други се готвеха да навлязат във водата. А трети бяха вперили поглед в сините води. Сякаш океанът искаше да им каже нещо. Но не можеха да го разберат, защото земетресението, което стана на 30 км. под него все още не се усещаше...
Някои чуха звук като от самолет. Гневът на земетресението беше толкова голям, че цунамите, които се образуваха в Индийския океан се насочиха към бреговете. За един час вълните убийци достигнаха бреговете на Индонезия и островите около нея, за два часа стигнаха до Шри Ланка и Тайланд, за 3-4 часа до Индия, Бангладеш и Малдивските острови, за пет часа до Мадагаскар. Преминавайки хиляди километри за шест часа гигантските вълни достигнаха източна Африка – бреговете на Сомалия, Танзания и Кения.
Източна и южна Шри Ланка, южна Индия и една част на Бангладеш станаха гроб за хиляди хора. В първите дни след трагедията се предполагаше, че жертвите са няколко хиляди, но за една седмица техния брой нарасна до сто хиляди. Сега те са много повече. Бреговете, хотелите и красивите курорти се превърнаха в морги.
Океанът се вряза няколко стотин метра в сушата като помете всичко по пътя си. Картината беше ужасяваща, сякаш имаше премиера на нов холивудски филм на ужасите. Вълните като нож отрязваха сгради и дървета и оставяха след себе си само руини и тела на хиляди хора. Хора, голяма част от които бяха наши братя мюсюлмани.
Заболя ни сърцето след случилото се бедствие в далечния Изток. Хиляди хора останаха без дом, без семейство, без деца, без роднини, без приятели... Индийският океан погълна толкова човешки същества за секунда. Какво беше това? Наказание или предупреждение? За някои хора това беше просто едно земетресение. Нали нямаше никаква връзка с нас? Какво ни интересува тяхното трудно положение?
За съжаление нямаше нито един отглас измежду българските мюсюлмани. Поне можехме да отправим дуа към Аллах, или да кланяме дженазе намаз. И това не можахме да направим. Толкова ли е далече далечният Изток за нас? Толкова ли са чужди местните мюсюлмани? Или може би не знаехме, че там починаха хиляди мюсюлмани? Колко жалко, че не сме загрижени за нашите братя.
Не трябва да забравяме, че не сме далече от смъртта, че не сме застраховани от бедствията. Всеки момент може да ни сполети гневът на Аллах. Не се случва беля на човека, ако това не му е предписано. Всички знаем, че сме дошли на този свят, за да бъдем изпитани. Аллах няма нужда нито от нашите молитви, нито от нашата доброта. Ние имаме нужда от Аллах и трябва да спазваме Неговите повели, за да живеем по-добре.
Въпреки всички предупреждения на Аллах, ние пак не можем да осъзнаем истината. Когато сме далеч от братята ни, сме далеч и от себе си. Докато не се превърнем в достойни и загрижени мюсюлмани, докато не внедрим религията на Аллах в сърцата си не можем да живеем достойно...
Най-голямата загуба от земетресението и цунамите беше в индонезийската провинция Аче на остров Суматра. Според някои източници броят на починалите на този остров е около 70 хиляди. Народът на Аче приема Исляма от мюсюлманските търговци, които идвали там. Кралят на Аче приема халифата като форма на управление. Мюсюлманите, които идвали с кораби оставали там и се смесвали с местното население. Аче, който в продължение на векове е предводител на Исляма, се противопоставя на индонезийската колонизация, защото я смята за продължение на холандската и се бори за създаването на собствена независима държава. По тази причина Аче създава една организация, наречена Отечествен фронт за спасение на Аче Суматра. На 4 ноември 1976 г. с декларация този фронт обявява независимостта на Аче Суматра и създаването на независимо правителство. Но индонезийското правителство отхвърля правото на съществуване на това независимо управление. С това обаче борбата за независимост на Аче Суматра не приключва, тя продължава и днес.
През последните години ислямското самосъзнание в Индонезия събира все повече привърженици и всички джамии започват да се пълнят с хора. В тази обстановка се намират кръгове и организации, които целят народът да се върне към Исляма, за да стане той доминираща религия в държавата.
Провинция Аче стана жертва на двоен удар – земетресението разтърси земите й, а вълните-цунами погубиха всичко на три километра навътре в сушата.
Всъщност и преди е имало земетресения на остров Суматра и около него, дори е имало жертви. Обаче никой не очакваше цунамите от 26 декември, които станаха причина денят да стане само няколко секунди. Броят на жертвите може да се увеличи.

Властите съобщават, че няма никакви признаци на живот в град Малабо, разположен на 150 км. от епицентъра на земетресението. Няколко острова по западното крайбрежие на Суматра просто изчезнали.
Знаехме ли, че там живеят хиляди мюсюлмани? И те посрещнаха декемврийския изгрев, подобно на нас. И те имаха планове за бъдещето. И те искаха да отидат на хадж. Дори си бяха резервирали билети. Но уви. Броят на хаджиите рязко намаля. От плануваните 17 авиополета с хаджии от Индонезия, останали само седем, другите са отменени. От 6 370 кандидат-хаджии от Шри Ланка, останали само 600. От 8 хил. тайландски мюсюлмани, на хадж заминали две. Значително намалял броя на хаджиите и от Индия. Тяхното желание да отидат на хадж не се сбъдна. Тяхното желание да дочакат Байрама не бе чуто... И всичко това е едно предупреждение. Мечтите на всеки могат да бъдат прекъснати в най-неочаквания момент. Дори желанието и копнежът за ибадет могат да бъдат отнети внезапно. А ако никога не си служил на Аллах!? Не, нямаш възможност. Нямаш възможност дори да се покаеш, защото земята вече се тресе...
Аче плаче! Плачат още милиони сърца по света. Но други отдавна ги е поразила вълната на смъртта. Те празнуваха, празнуваха настъпването на още една нова година, която не знаят какво ще им донесе...
И ако светът след 11 септември 2001 г. не е същият, то какво бихме казали за света след 26 декември 2004 година? Не е ли трагедията с хиляди пъти по-голяма? Ще промени ли тя човечеството и как? Ще разчувства ли тя нашите сърца и ще ни накара ли да преосмислим мисията си на тази земя? Или отново ще се подчиним на нефса си и ще се престорим, че нищо не се е случило, че всичко е някак чуждо и далечно и не ни засяга!
"Връзката между мюсюлманите е като връзката между отделните части на една сграда – едната дава сила на другата." (Бухари и Муслим)
"Когато земята бъде разтърсена в трус и земята изхвърли своите товари, и човек рече: "Какво й е?", в този Ден тя ще разкаже своите вести, защото твоят Господ й е внушил. В този Ден хората ще излязат на групи, за да им бъдат показани техните дела. Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.“ (ез-Зелзеле, 99:1-8)