7 Великата вест

Една от сурите на Свещения Коран се нарича "Вестта" (ен-Неба), която Великият Аллах започва с думите: "За какво се питат един друг? – За Великата вест..?"
Великата вест е Сетният ден (къямет), за който човекът винаги пита: "Кога ще настъпи Сетният ден?"
Мисълта за края на света винаги е била на дневен ред в човешкия живот, защото всеки, който е дошъл на този свят рано или късно си отива. Божествените религии също са напомняли на човека, че светът е временен. Затова винаги при големи земни и небесни бедствия хората се сещали за Сетния ден, но и винаги след това са го забравяли, и се стремели да отдалечат мисълта за него от ежедневието си.
Въпреки че скорошните бедствия и разрушения актуализираха темата за Сетния ден, хората, които живеят далеч от мястото на събитието им се струва, че тях никога няма да ги сполети това, което сполетя другите.
Защо винаги хората с такова вълнение се интересували, ще настъпи ли края на света? Защото в отговора на този въпрос се крие тайната, дали ще носят отговорност за стореното от тях на земята. Ако този свят има край, ако след него има друг свят, и ако там човек ще трябва да отговаря за постъпките си на тази земя, тогава..?
Божествените религии са известили човека за следното: Да, този свят има край, след който ще се появи друг свят, където на всеки ще му се покаже книгата с неговите земни дела. Там никоя несправедливост няма да остане ненаказана.

Дори да не вярва, в определени моменти човекът отдава значение на тази вест и я възприема. Всъщност той винаги е носел в себе си мисълта за съществуването на един друг свят. Спотаил е мисълта, че до голяма степен не владее съществуването си на тази земя, че е зависим от управлението на друга сила и следователно трябва да й отдава значение. Дори да не вярва, дори да отрича, дори да се противопоставя, когато го сполети бедствие, как реагира?
Казват, че в самолет, който пада няма атеисти.
Какво ли изпитва човек, когато види как потъва земята, върху която е стъпил, как единият му крак потъва, а другият остава на повърхността? Какво чувства, когато земята под него на дълбочина 40 км започне да се тресе, след което земетръсната вълна се измества от епицентъра си и разтърсва територии в радиус от 4500 км? Какво усеща, когато види в морето вълни с размери на жилищни сгради да атакуват сушата, да сграбчват хората един по един, да ги отправят към един друг свят..?
Какво ли не биха дали милиардерите, за да останат само още една година на земята. Но дойде ли ти реда, отиваш си! С други думи – нито минута по-рано, нито минута по-късно... идваме и си отиваме...
Какво е Сетният ден? Дали това, което причиняват земетресенията и вулканите, или това, което ще се случи много по-близо до нас, когато дойде зовът и всеки приключил земния си живот ще поеме на път!
Ако земетресението в Индийския океан, което се разпростря чак до бреговете на Африка, може да послужи за тема на статия, озаглавена "Сетният ден", то каква ли Велика вест ще бъде истинският Сетен ден? Дали се е появил или ще се появи вестникът, който ще публикува тази вест? Или ще я прочетем, когато се събудим в "Новия свят"?
Свещеният Коран разказва за момента, в който ще настъпи Сетния ден, когато небесата ще се превърнат в свитък, когато планините ще бъдат пометени...
Преди няколко години хиляди хора в Турция преживяха голямо земетресение. Станахме свидетели на хора, които вярваха, че това няма предупредителен характер. Предпочетоха да го тълкуват, като случайни раздвижвания на земни пластове. За тях всичко беше случайност. Слънцето изгряваше случайно, луната се движеше случайно, кислородът във въздуха беше резултат на някакво случайно равновесие, водата се беше появила случайно, човекът беше възникнал случайно...
Така си мислеше човекът, но в него се обаждаше един глас: "Не бъди глупав! Да твърдиш, че всичко това е плод на случайността е върхът на безумието. О, Аллах! – се провикваше човекът щом чуеше откъм небето и земята гласове, напомнящи Сетния ден...
Всъщност при всяка смърт и при всяко бедствие, поставянето на дневен ред на въпроса за Отвъдния свят, където всеки ще отиде, е от значение за по-човешкото поведение на човека на земята.
Не си застрахован от земята под тебе, не владееш небето, не контролираш дъжда, светкавиците, облаците, луната, слънцето...
Когато земята под тебе започне да потъва, нямаш сили да я спреш. Остави противоборството, ти не владееш дори себе си! Сигурен ли си, че ще можеш да поемеш още един път дъх? При това положение, вслушай се в Силата, Която те е създала! Осъзнай се! Подготви се за света, в който ще отидеш!!!
За наше добро, трябва винаги по този начин да гледаме на света. За това че дишаме, че се усмихваме, че можем да обичаме да бъдем благодарни. Да благодарим, въпреки да съзнаваме, че няма да можем да се отплатим само с "благодаря" за нито едно от тези блага. Няма изход и сила освен Аллах!