Декларация на Районно мюфтийство Благоевград
Във връзка с внесеното искане за РЕФЕРЕНДУМ, от съветници на ПП ГЕРБ в общинския съвет на гр. Гоце Делчев с некоректно формулирания въпрос: „Трябва ли Община Гоце Делчев да издаде разрешение за строителство на нов молитвен дом- джамия на територията на град Гоце Делчев?" считаме, че е силно дискриминационен и манипулативен. Съветниците на ПП ГЕРБ, базирайки се на закона за референдумите се опитват да приложат прякото участие на гражданите в местното самоуправление на общ. Гоце Делчев по тема, касаеща изконните човешки, религиозни и граждански права на мюсюлманите, живеещи в страната. С тази инициатива те провокират нетърпимост на религиозна основа и генерират ненавист между религиозните общности в Гоце Делчев и региона. Нещо повече, извършват закононарушение, погазвайки редица международни конвенции, актове и договорености както и основния закон на Република България, нейната Конституция. Всички изброени нормативни актове дават правото свободно да се изповядват религиозните догми, традиции и обичаи в регламентирани от религиозните канони места за тази цел. В случая джамията е неразделна част от изповядването на ислямската религия и е неоспорим елемент от културната и ортопраксия. България е страна, която е ратифицирала и подписала международни актове.
С това тя е поела отговорност да се раздели с поведението на диктатурата и асимилацията на малцинствата, честа практика през изминалите десетилетия, като им даде възможност свободно да изповядват своите религиозни убеждения и да развиват своята религия съгласно нормите и обичаите, произтичащи от нея. Безспорно храмът със своята специфична архитектура е неизменна част от религиозния живот на мюсюлманина, негово духовно и културно средище, Божи пристан в един хедонистично настроен свят с ориентиране към консумативното подражание.
Всички тези договорености по силата на нашата Конституция са част от нашето законодателство и следователно задължително трябва да се прилагат в българския обществен живот. Но за голямо всеобщо съжаление по този прозаичен почин правата на малцинствата не се прилагат и гарантират на практика и се демонстрира груба идеологизация, ограничена политическа дееспособност и се издава същността на симулативната ни демокрация, реторично опакована и симптоматична за дълбокия цивилизационен упадък в страната. В тази връзка припомняме Международен пакт за граждански и политически права, от 1966 г., където се казва следното:
„Всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, която подбужда към дискриминация, вражда или насилие, трябва да бъде забранено със закон."
България е подписала и Рамкова конвенция за защита на малцинствата, където е поела ангажимента: „Да се въздържа от провеждане на политика или дейност, насочени към асимилиране на лица, против тяхната воля, и да защитава тези лица от всякакви действия, целящи такава асимилация."
В чл. 16 на същата конвенция се анонсира:
„Да се въздържа от мерки, който променяйки съотношението на области, населени с лица принадлежащи към малцинства, целят ограничаването на техните права и свободи"
В чл.2 ал.1 от Декларация за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основана на религия или вяра подписана през 1981 г. се декларира: „Никой не трябва да бъде обект на дискриминация, основана на религия или вяра, от страна на която и да е държава, институция, група лица или отделно лице."
В същата тази конвенция в чл.6 се настоява: „Правото на свобода на мисълта, съвестта, религията или вярата трябва да включва и следните свободи: а) да се извършват богослужения или да се провеждат събрания във връзка с дадена религия или вяра и да се установяват и подържат места за тази цел. е) да се преподава религия в места подходящи за тази цел"
Бихме могли да продължим с цитатите от международен порядък, но нека преминем към националните закони, приети от нашите политици и държавници.
В Конституцията на Република България ясно се представя механизъм за изграждане на демократичен ред:
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели. Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
Съгласно Закона за Вероизповеданията с мощен акцент са приети, но единствено като представителна функция на лицемерието, следните права:
Чл. 4. (1) Вероизповеданията са свободни и равноправни. Религиозните институции са отделени от държавата.
(2) Недопустима е държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности и религиозните институции.
(3) Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(4) Не се допуска дискриминация на верска основа.
Чл. 5. 2) Верското убеждение може да се изразява чрез осъществяване на съответни богослужения, ритуали и обичаи.
Чл. 6. (1) Правото на вероизповедание включва и следните права:
2. да се установяват и поддържат места за богослужение или религиозни събрания;
7. да се проповядва или преподава една религия или вяра в места, подходящи според общностите и институциите за тази цел, както и да се създават и поддържат подходящи според общностите и институциите учебни заведения, при спазване на законовите изисквания;
8. да се събират и получават доброволни финансови и други помощи и дарения от отделни лица и институции;
(2) Родителите, настойниците и попечителите имат право да осигуряват религиозно възпитание и обучение на децата си в съответствие със собствените си убеждения.
Уважаеми братя и сестри, Инициативата за искания от нас обект е продиктувана от нуждите на мюсюлманите, живеещи в гр. Гоце Делчев, които са около 4500-5000 души, както и от факта, че градът е регионален център, обслужващ четири общини, където живеят над 70 000 души от които 40 000 са мюсюлмани. Тук се намира голяма част от регионални държавни администрации, болница, търговско-дистрибуторски представителства и седалището на Районното ни мюфтийство, което представлява 65 000 мюсюлмани в Благоевградска област. Твърденията и провокативното говорене за съществуването на една действаща джамия и мнението че втора не е необходима е преди всичко безотговорна публична лъжа, желание за примитивна борба на противопоставяне, религиозен етатизъм, издаващ мощно задкулисие. Разпространяваните по регионалните и национални медии откровени неистини относно обективните обстоятелства, свързани с полемичния казус по изграждането на джамия в града, ясно доказват дълбочината на замисъла, който се вписва в общия контекст на рестриктивно и угнетително отношение на държавници, политици, общественици, медии и част от гражданите към проблеми касаещи съществуването и развитието на исляма в нашата Родина. Настоящият идеен проект е направен според нуждите на мюсюлманите в обл. Благоевград. Той ще създаде условие и възможност на мюсюлманите в гр. Гоце Делчев да имат нормални условия за извършване на задължителните им обреди като погребения, венчавки, празнични молитви и други нужди, които изискват изграждането на въпросната джамия и прилежащите и помещения. Останалата част на проекта, която е предвидена като културно-търговски център е необходима не само на живеещите в гр. Гоце Делчев, а отговаря на очакванията и потребностите на мюсюлманите от целия регион. Имаме нужда от нормални условия за провеждане на опреснителни курсове и семинари на имамите, с които да бъде приведена мюсюлманската религия в реалностите на днешното ни време, както и нормални условия за дейността на Районното ни мюфтийство. От двадесет години държавата в лицето на общината и областните звена бламират този процес, но в последствие жизнените духовни тежнения на мюсюлманската общност надделяха и ние подходихме рационално към своите интереси в резултат на което отделихме от залъка си, за да купим нов имот и то в покрайнините на града. Вместо да получим необходимото ни разбиране и подкрепа, за пореден път, се изправихме пред брутална посредственост, специфична националистическа екзалтация и политически опортюнизъм. Референдумът като инструмент на пряка демокрация сам по себе си е демократичен акт, но в случая той ще произведе откровен недемократичен, а и дискриминационен резултат, който ще намери своя естествен резонанс в страната и чужбина.
Ето защо мюсюлманската общност няма да спре с тази инициатива и ще търси всички законови възможности за осъществяването и изграждането на този така нужен религиозен обект. Категорични сме, че няма да отстъпим от гражданските си права, ще мобилизираме обществена воля, с което ще предизвикаме процес на демократично освестяване, въпреки че омразата към нас не е от вчера и няма да свърши утре. Апелираме, нека нашите избраници проявят мъдрост и далновидно държавническо мислене, като не правят опити с незаконни тактики да изтъкват различни причини, с които да възпрепятстват изграждането на храма и по този начин да злепоставят институционалния ред. Религиозните храмове са средища, които подпомагат възпитанието на гражданите в общочовешките универсални ценности и изграждат високо хуманни личности като възпрепятстват културната деградация на обществото. Традиционно в населените места, където мюсюлманите са мнозинство, подпомагат реставрирането и изграждането на църкви, макар християните да са малка част от общата численост на населението. Такива примери можем да изтъкнем в населени мета като с. Брезница, с. Господинци и други, което е доказателство, че ние не целим противопоставяне и конфронтация, нито каквото и да е ограничаване на правата на християни или други вероизповедни общности. Но за жалост за голяма част от нашите псевдополитици този дух е оскъден, с което се потвърждава тезата че им липсва ориентация за стойностите и културен фундамент. По-неприемлив от тази констатация е фактът, че със своите опасни заигравания повличат и част от християнската общественост, което граничи с опасни тенденции на ислямофобия и противопоставяне, довеждащо до регресия в отношенията.
Уважаеми съграждани и политици,
Нека проявим толерантност и разбиране за другия и различния. Нека да опознаем разнообразието, за да го обикнем. Нека заедно да градим мостовете в нашите взаимоотношения, а не да дълбаем непреодолими пропасти. Изразяваме своята добронамереност и приканваме към размисъл всички обичащи Всевишния ни Създател хора. Да се обърнем за съвет към сакралните религиозни текстове, които ни възпитават в почитане на човека и неговите потребности като висша ценност и да откликнем на призива на Исус от Назарет за любов и почитание към ближния и враговете си. Ако днес не прозрем деликатността на ситуацията, то обричаме нашите деца и поколения на раздор и културна деградация. Бог и идните поколения няма да ни го простят!
С уважение,
Айдън Мохамед
Районен мюфтия
Портал 
