Подир погребалното шествие
Когато видел погребално шествие Ебу-д Дерда казвал:
«Ти върви, ние идваме след тебе!»
Погребалните шествия са нашето бъдеще. Днес ги изпращаме ние, а утре ще дойдат други наши събратя, които с ръцете си ще ни предадат в ръцете на Аллаховата милост.
Сред онези, които изпращаме има такива, които ние не можем да ги наречем мъртъвци. Аллах ни е отменил това право и в Своя Коран е повелил: “Не ги наричайте мъртъвци; те са живи, ала вече не забелязвате“.
Те са нашите жертви.
Дали ще ги наречем мъртъвци или не, ние преживяваме мъката им в сърцата си. Те са наши бащи, майки, братя или синове. Те са родени на изток или на запад, от селата и градовете на тази страна. Които и да са, от където и да са, всеки от тях е наша жертва.
Ние преживяваме поотделно болката на всяка наша жертва. С вестта им от сърцата ни се късат по едно парче.
Но не плачем за тях, скъпи мюсюлмани. Не вдигаме врява. Не буйстваме. Не превръщаме погребалните си шествия на демонстрации с нашите ръкопляскания, прояви и манифестации. Болката ни не може да ни отдалечи от достойнството и сериозността.
Ние изпращаме нашите жертви така, както ги изпращат великите народи. Така, както са правели Расулюллах и неговите сахабии.
Колко много свои жертви са положили в земята. Някои по-жертвали децата си, други - родителите, трети - най-близките си приятели. Но дори в тези моменти на неописуема тъга, Пратеникът на Аллах показал с живота, достойнството и мъжеството си в най-висока степен, подобаващ на един мюсюлманин. Така той ни е дал най-добрия урок, който трябва да следваме в такива тежки моменти.
За онези, които вярват в Аллах и сетния ден, това са образцови примери. Който следва друг, по-различен път, той ще въведе нещо, което го няма в нашата религия. С тази си постъпка ще спечели не благоволението на Аллах, а само Неговия гняв.
От ясните пояснения на Корана става известно, че онова, което приляга на местата за ибадети е не да се освирква, да се вика и крещи, а да се проявява съпричастност.
Джамиите, гробищата и каменните плочи мусалла са наши места за ибадети, молитви и размисли.
Дворовете на джамиите не са площади за демонстрации и митинги. Те не са театрални салони, нито пък футболни игрища.
За всяка изява си има подходящи места.
Онова, което приляга на нашите места за ибадети е тишината, размислите, тихата и сърдечна молба, отправена към Аллах.
Има много деяния и изяви, които се харесват на живите, но отвъд вратите на гробищата могат да бъдат само място за разкаяния и съжаления. Нека никой не се надява, че ще има някаква полза мъртвеца от обичаите, които Всевишния Аллах ги е охарактеризирал в Корана като обичаи на идолопоклонници.
В погребалните шествия се участва поради две неща:
Едното, за да се молите за мъртвеца и второто, за да си вземете поука.
Когато погребваме нашите мъртъвци, ние получаваме послания от тях, че те са постигнали онова, което Аллах им обещал и лично взели да го изпитват. Именно за това искат да се върнат и да ни го кажат.
Когато на следващото погребално шествие се молите сърдечно вашият Създател да възнагради вашия събрат, опитайте се тихо и кротко да чуете неговото послание до вас. Ако не ухото ви, то сърцето ви ясно ще чуе следните айети:
„Не смятайте за мъртви онези, които загинаха по пътя на Аллах. Те са живи, редом с Всевишния. Те ни известяват за благата на Аллах и че Аллах никога не ще погуби наградите за Своите вярващи.“
Портал 
