Мирадж
Мирадж е нощта, през която Хазрети Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил изведен телом и духом в небесата, където по повелята на Аллах (дж.дж.) му е показан дженнета и джехеннема. Мираджът се случил през 27-та нощ на месец Реджеб от 9-тата година на пророчеството на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем). Това е чудо, показано на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем).
През нощта Мирадж Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) бил отведен от Мекка в Месджид-и Акса в Йерусалим (Кудюс). Това ясно се повествува в първи айет на сура Исра в Коран-и Керим:
„Всечист е Онзи, Който пренесе Своя раб от свещената джамия (Месджиди Харам) до най-далечната джамия (Месджиди Акса), околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знания. Той е Всечуващия, Всезрящия“.
Това събитие е разказано и във всичките книги по хадиси и е преразказано от сахабиите там, докъдето е достигнал исляма.
Събитията Исра и Мирадж са се случили в една и съща нощ.
Исра е пътешествието, което Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) е извършил от Месджиди Харам в Мекка до Месджиди Акса в Йерусалим (Кудюс).
Мирадж е пътешествието му от Месджиди Акса до висините на небесата и Сидре-и мунтеха.
По време на своето пътуване Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) се възползвал от някои духовни превозни средства. Според преданията през нощта исра са били пет:
БУРАК - до Бейти-л-макдис;
МИРАДЖ - до първото небе;
КРИЛАТА НА МЕЛЯИКЕТАТА - до седмото небе;
КРИЛОТО НА ДЖЕБРАИЛ - от седмото небе до Сидрету-н мунтеха;
РЕФ РЕФ - от Сидрету-н мунтеха до Каб-ъ кавсейн.
Това пътешествие на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) се случило извън пределите на знанието на човека, в невидимия свят.
Не е правилно да се придава значение на различните спорове, водени в миналото и в днешно време относно това събитие, установено с точност, че се е случило през живота на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем).
Защото не може да се помисли за някаква разлика това дали Аллах е дал възможността на Своя Пратеник да извърши телесно или духовно, на сън или прибудно състояние това пътуване по време на исра и мирадж.
Фактът, че събитието се е случило по един или друг начин, не променя същността му. Освен това онези, които могат да схванат какво означават възможностите на Аллах като сила и какво представлява висотата на пророчеството, не виждат нищо чудновато в това действие. Той знае, че може дотолкова, доколкото Аллах Теаля му е позволил. Както узнаваме от айета: “На вас ви е дадено много малко нещо от науката”, човек притежава ограничен капацитет от знания. И онези неща, които изглеждат трудни и невъзможни пред силата на Аллах, са нищо. Те са равни пред силата и мощта Му. Всички те с еднаква леснота се осъществяват с Неговата мощ.
На онези хора, които са изпитвали ужас от случаите исра и мирадж Хз. Ебу Бекир (p.a.), който ги посрещнал много спокойно, им отговорил по следния начин:
«Да, аз повярвах в неговите думи, които могат да се разгледат с по-голяма вероятност. Аз съм човека, който повярва в известията, които той донесе от небесата”. Именно след този случай Хз. Ебу Бекир (р.а.) бил наречен “Съддък”.
Събитието исра е един айет и факт, показващ съществуването на Аллах. Независимо от начина и положението, зашеметяващият факт, че Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) за отрицателно време бил закаран от Месджиди Харам до Месджиди Акса и върнат преди да е изстинало леглото му, е айет от айетите, чудо от чудесата на Аллах.
Портал 
