Защо някога нашите предци учредявали вакъфи?Попадна ми препис на един протокол на шериатския съд при Видинското мюфтийство от 5 ноември 1896/1312 година, който смятам, че заслужава да се проследи и прочете, макар и накратко, тъй като е много обстойно, но и поучително, надявам се, че ще пробуди някои мисли у нас.* * *
Протоколът изготвен под ръководството на видинския мюфтия Ессеид Хафъз Сюлейман Хулюси ефенди под № 32, започва с обръщението:
„В името на Негово царско Височество Фердинанд I, Княз Българский.“
По-нататък ще преразкажа накратко съдържанието му: Починал е Халил ефенди Ахмед Бегов, жител на гр. Видин. Неговият наследник упълномощил Яшар ефенди, имам на джамията «Джедит» (нова), който се явил в шериатското съдилище и в присъствието на възразителя Ахмед ефенди Х. Абдиев изложил, че поменатият покойник Халил ефенди и доверителят Ибрахим ефенди са братя от едни и същи родители. Името на баща им е Ахмед Бег, на дядо им е X. Кара Мустафа, а на майка им е Дервише Халилова, всички са жители на гр. Видин. Наследството, останало от поменатия покойник Халил ефенди се припада само на Ибрахим ефенди, който няма друг наследник. Затова, моля, след като се докаже това, да се признае доверителя ми за единствен наследник на покойния си брат»...
По-нататък се изслушват свидетелите, които доказват същото, че именно наследството от движими и недвижими имоти, останало от поменатия покойник Халил ефенди се припада само на Ибрахим ефенди...
След това поменатият наследник Ибрахим ефенди в шериатското заседание излага следното: «За да мога да оставя един вечен спомен на този лъжовен свят, за мен лично и за цялата ми фамилия, завещавам долуизложените си имоти за вакъф пред долуподписаните свидетели, честни мюсюлмани, на мюсюлманската нация, към която принадлежа и аз, които да им служат за напредък както в науката, занаятията и напредъка в образованието, а именно: 46 хиляди лева готови пари, 50 мискала маргарит на стойност 3000 лева, 8 разни елмазени пръстени на стойност 600 лева, една немска каса за пари на стойност 400 лева. Половината част от долуизложените имоти притежавам с документи, а половината - по наследство, останало на мен от покойния ми брат Халил ефенди, а именно: Една къща, състояща се от две соби, ашеви, тахталък, готварница и до нея две одаи и малък двор на ул. „Дондуков“; един бакалски дюкян, находящи се в чаршията, един двор за къща от 672 аршина, находяща се на ул. „Баба Вида“; един двор и в него една леденица от 772 аршина; четири магазина един до друг, находящи се вън от крепостта и две ливади - една малка, а другата - голяма от 703 дьолюма, находящи се в землището на Татарджик (днес Слана бара, Монтанско), Видинско. Завещавам безплатно за вакъф пред подписаните свидетели мюсюлмани, като ги предадох и приеха го мютевеллия (днес управителен съвет), с което условие ги завещавам, че докато аз съм жив да бъда мютевеллия и да управлявам своите завещани имоти, а след смъртта ми завещаните ми имоти ще се управляват според следующите условия: «... и да се направи едно читалище, за което да се разходи една достатъчна сума от готовите завещани пари. Въпросното читалище да носи името Ахмед Бег и синовете му Халил и Ибрахим; нещата ми да се променят в пари... вакъфските ми готови пари да се не дават под лихва на частни лица, а да се внесат в някоя сигурна банка. Получените приходи и лихви да се разходват за долуизложените цели. Пред читалището, което ще се направи в наше име, да се направи един геран със сладка вода и във въпросното читалище да се набавят и доставят в полза на мюсюлманското население разни политически вестници, книги, исторически, медицински, юридически, дружествени правилници; европейски, търговски и занаятчийски и др. науки, които са способствали на европейския мир да достигне до днешната си висота като химия, минералогия, физика и др. научни и нравствени книги... като съм уверен, че моите братя по вяра ще помогнат за напредъка и преуспяването на всичко в науката, като се насърчават и подаряват за читалището книги, пари и др. на драго сърце. На книгите, които ще се купят за читалището на първата страница на гърба да се прилага печат, който да гласи тъй: «Ахмед Бег и синовете му Халил и Ибрахим.» «... а на онези книги, които ще се подаряват на първата страница на подарената книга ще да се написва името и прякора на подарителя. Книгите, които ще да се купят в наше име и ония, които ще се подарят ще да се впишат по азбучен ред в нарочна книга...»
«На видинските мюсюлмански бедни деца, които следват в училищата и на които родителите едва ли могат да прехранват семействата си ще да се раздават обуща, чорапи, дрехи и други потребности, а онези ученици - бедни и сираци, които се отличават в науката по всичките предмети според училищната програма, от които един или двама ще се издържат да следват и свършат науките си в някое българско или европейско училище, които преди да свършат ако се окажат и други такива, то ако приходите на вакъфа ми позволява, може и те да се издържат. Тъй като между мюсюлманското ни население няма лица, които да знаят официалния български език и всеобщия френски език, които езици са необходими в търговията и пр., за изучаването на които от поменатите ученици да се правят големи старания. Тези ученици да се издържат да свършат науките по правото - адвокати, медицински науки и др., които са необходими за нацията ни, за което да се обръща особено внимание. »
«...Готовите ми вакъфски пари, които ще да се дадат в някоя банка, която да се надзирава постоянно да не фалира, в случай, че се окаже подобно нещо, то в същото време да се вземат вакъфските ми пари и да се внесат в друга някоя сигурна банка.
Ако от лихвения банков приход ще принася повече приход едно здание построено на хубаво място и ако е в полза на вакъфите ми, то мютевеллиите да решат въпроса по вишегласие и вземат парите от банката и построят такова здание.
Приходите от построеното здание ще да се разходват и те за същите цели, както и другите приходи, както е споменато в настоящето ми завещателно за вакъф. В случай, че стане нужда да се изселят видинските мюсюлмани то всички¬е ми вакъфски имоти и земя да се продадат, в читалището онези неща, които не могат да се пренесат, да се предадат и те, а онези, които могат да се пренесат като книги, то те да се натурят в сандъци и се пренесат там, гдето населението се засели, гдето да се построи читалище изново вместо другото, като се изпълняват буквално условията, поместени в настоящето и там като се обръща сериозно внимание за вечен спомен на името ни.
В края на всяка година да се преглежда сметката по приходо-разхода на вакъфа ми, която сметка да се прочита пред няколко лица първенци родолюбци мюсюлмани поканени за това от поменатите мютевеллии по усмотрението им, които да подпишат и заверат сметката.
Всичките писмени книжа да се подписват от председателя мютевеллия, помощника му, касиера и другите мютевеллии. На въпросният ми вакъф и на условията му няма право по никакъв начин да се намесва никой като първенци, граждани, ваалии, кадии, мюфтии, само мютевеллиите на вакъфа ми, ако им стане нужда на някой въпрос да се отнесат до онзи съдия, в когото имат доверие, който да им разреши въпроса.. Затова моля да се впише в регистъра всичко тъй.»
* * *
Ние ненапразно поместихме извадките от този протокол. От него се вижда колко предвидливи и човеколюбиви са били братята от Видин. В днешните времена навярно също така по села и градове има хора, които нямат наследници или се изселили, а техните земи са останали без собственик. А колко добре би било в такива случаи нашите духовни водачи да проявят далновидност и да поощрят и насочат тези хора да учредят някой вакъф, който да спомага за (Вижте по-горе!) на нашите деца. Какво по-угодно на Аллах дело от това? Нима не сме достойни на предците ни в това отношение?
Източник 
Портал 
