1 Мъдрости надживели векове

Мъдрости надживели векове

„Всички стари неща вече са овехтели...“

• Когато Аллах дари някого с желания и мечти, би трябвало и той да Му се отблагодари. «О, ти, човеко, постигнал своето щастие, докато имаше сили благодари. Ако благодариш, Аллах ще увеличи милостта Си и щастието ти. Човек, когато постигне своето щастие, забравя предишното си състояние, но ако благодари, то щастието не се отвръща от него. Дори да е малка добрината, ти пак й благодари, а когато благата са в повече, ти им знай цената. Ако човек благодари, тогава благата му ще се увеличат от едно на десет и домът му ще се изпълва с щастие»
• Казано е, че разкаянието, което настъпва след бързо свършената работа продължава с години. Нещата, свършени набързо приключват лошо. Който се храни с набързо приготвена храна, получава болки в стомаха. Всички грешки водят началото си от бързината. Всички добри дела са постигнати след добре и продължително обмисляне.
• Не се захващай с нетърпение за работа. Бъди търпелив. Хладнокръвен бъди. Онова, което вършиш бързо, утре може да ти достави отчаяние. Не бързай в нищо, владей се. Ако човек съумее да се владее, може да достигне до владетелски пост.
• Всички стари неща вече са овехтели. Да се търпят вехториите натежават и причиняват отвращение. Защо ни е нужно вехтото докато имаме новото? Кой гледа грозното, щом като го има красивото? Ако се загледаш внимателно, всички изпитват задоволство от новото.
• Бъди с чисто и честно сърце и добронамерен език. Не бъди небрежен в служенето си на Аллах. Не бъди никога нехаен. От днес уреди утрешната си работа. Знай,че и доброто и злото е от Аллах. Помоли се на Аллах ако се нуждаеш от нещо. Знай, че няма друг, който може да ти подаде ръка. Нека всичките ти постъпки и деяния бъдат праведни. Не се отклонявай от истината и правдата. Бъди праведен и почтен човек. Правдата и истината водят човека до щастие и благополучие. Ако искаш дните ти да минават щастливи, то не се отклонявай от правдата. Ключът за богатството се крие в правдивостта. Ако искаш да бъдеш ръководител, не се отклонявай от правдата и справедливостта. Ако човек е разумен и правдив в постъпките, действията и думите си, неговото слънце ще грее и на този и на отвъдния свят.
• Който владетел е бил умен, винаги е държал да бъде близък с учените и се възползвал от знанията им. Има ли нещо на света, което да превъзхожда знанието? Клеймото: «неук» е голяма обида. Ако неукия овладее крайъгъла, то крайъгъла се обезценява. Прагът става по-ценен от него. Ако на учение се падна участта да седи на прага, то прагът става по-ценен от крайъгъла. Ако ще да бъде катедра или крайъгълно място, то това място получава своята цена и почит от науката.
• Науката е като светилото, което осветява тъмните нощи. Науката е лъч, който те огрява. Умът извисява, науката кара да израснеш. Човек получава почит и уважение благодарение на двете неща. Цялото уважение и почит принадлежи на ума. Ако отнемеш ума от човека, от него остава само шепа кал. Лудите не ги наказват, защото те нямат ум; лишени са от разсъдък. Човещината на даден човек се определя по ума му. Най-харесваните неща са онези неща, които са направени и оценени поради разума. Не подценявай дори най-малкия разум, той може да носи големи ползи. Не подценявай дори най-незначителното знание, то е сила, която рядко се намира.
• Има три неща, които са вредни и безполезни за човека: Първото е да бъде с лош характер и упорит. Второто е да лъже. А третото е да бъде скъперник, което принизява човека. Който е с груб характер и упорит, винаги делата му се объркват. Ако някой човек се прославил като лъжец, знай, че той винаги ще се слави сред хората с това. Скъперничеството също така е лоша черта. Скъперникът вечно събира, трупа, не яде и не дава да ядат.
• Умът се изявява по своему. От тези изяви именно се съди за наличието му. преди всичко неговите постъпки и действия биват премерени. Дори след месеци и години те не се променят. Умният е праведен. Действията му се основават на справедливостта и истината. Езикът и стилът му са меки. Умният човек действа полека, без паника, търпеливо и крепко. Той се отнася твърде сериозно към работата си. Като се съди по действията и постъпките му, може да помислите, че е някакъв старец ала той е млад. Казано накратко младостта на ума е милост, старостта е бавно, в всъщност е мек, скромен и полезен.
• Умният човек има много неприятели.
• Нетърпеливостта вреди на всеки. Тя е плод на страха, който идва отвътре. Нетърпеливостта, бъбривостта и яростта са изяви на невежеството. Набързо направените неща имат горчив плод. Във всяко нещо предпочитай спокойствието, само при ибадетите действай бързо.
• Ако някой невеж човек го издигнат и му доверят висок пост, твърдо трябва да знаеш, че този човек няма да служи честно на държавата. Ако пък издигнат някой глупав човек, то той ще навреди на владетеля. Затова тези, на които се поверяват служби трябва да се издигат според степента на ума и знанията им.
• Уважавай този, който ти показва уважение. Не бъди високомерен. Не влизай в двореца като си размахваш ръцете. Когато си обменяте поздрави, недей да интимничиш. Сядай на мястото си мирен и разумен. Не бива да сядаш разкрачен. Не нагрубявай хората, бъди винаги внимателен с тях. Не е прието да се киха и да се изсекнеш, това е наглост. Не гризи и не режи ноктите си пред останалите. Когато някой говори, ако е по-голям от теб млъкни и чуй какво той ще каже. Когато говориш, говори истината. Онова, което излиза от устата ти ще те зарадва. Не говори неща, които надхвърлят възможностите ти.
• Когато властимащите те поканят на масата, дори да си сит, не им отказвай. Яж с приличие. Храни се с дясната си ръка. Започни да се храниш с името на Аллах. Не посягай на храната пред другите, яж пред себе си. Не оглозгай кокали. Не протягай ядене на други.. Не проявявай всеядство.
• Уважавай възрастните. В никакъв случай не погазвай уважението им. Възрастните хора, които заслужават уважение. Когато пристигне някой по-голям, станете. Стародавно правило, останало от предците ние по-малките да уважават по-големите. Ако по-малките проявяват уважение към по-големите, могат да очакват същото от по-големите.
• Опитайте се да имате повече приятели. Често се срещайте с тях. Колкото повече приятели имате, толкова по-известен ще бъдеш. Не си създавай врагове дори неволно. Сдружавай се с равен на себе си. Човек може да се разбира единствено с равните си. Избягвай да имаш лоши приятели. Лошите другари могат да те отклонят от пътя ти. За да те знаят като добър човек, избягвай лошите и се сприятелявай с добрите.
• Ако не искаш да губиш уважението към думите и личността си, не се бъркай във всяка работа. Ако искаш да запазиш честта и уважението си, не изричай лъжливи слова.
• Каквито и добрини да проявяват някои според сторените добрини, ти винаги бъди най-добрият. А спрямо лошите се отнасяй в същата степен, дори отзвука от скалите отговаря със същото. Не бъди по-долу от него. Който ти говори на «Вие», и ти му говори по същия начин, за да знае, че се отнасяш уважително към него.
* * *
Книгата «Кутадгу билиг» (Щастливото знание) на Ахмед Йесеви е художествено произведение написано по двустишия. До днес от него са оцелели 6645 двустишия. Написана е с уйгурска писменост. Що се отнася до названието «Кутадгу билиг», «кутадгу» означава «щастливо или ощастливяващо». А думата «билиг» значи знание, наука в този случай «Кутадгу билиг» означава «Щастливото познание».