Религиозните тържества сплотяват хората
Интервю с районния мюфтия на Търговище Енвер Исмаил
Енвер Исмаил е роден през 1969 г. в с. Трескавец, Търговищко, където завършва началното си образование, а после учи в професионалното училище в гр. Антоново, а през 1993 г. постъпва в Ислямския институт в София. Още през студентските си години е имамин в столичната джамия. След дипломирането си се връща в селото си и става имам. До 2006 г. служи като районен имам и ваизин, при което спечелва симпатиите на хората от региона. От 2006 до 2008 година е зам.-районен мюфтия на Шумен. През месец април 2008 г. след 40-годишно прекъсване отново се открива районно мюфтийство в Търговище и той става първият мюфтия в него. Женен е, с три деца.
Районното мюфтийство в Търговище е едно от новооткритите и Вие сте първият мюфтия тук. Как преценявате този факт?
В района на Търговище от 1955 г. до скоро нямаше мюфтийство. До 2008 година ние бяхме заедно с районното мюфтийство в Шумен. От 2006-а до 2008-а година служех като заместник-районен мюфтия на Шумен. Тези две години бяха изключително полезни за мен, тъй като имах възможност както да обиколя и опозная целия район, така и да натрупам опит. Именно тогава опознах и имамите на района.
Разбрах, че нашите имами не могат да установят близък контакт с районния мюфтия поради отдалечеността на обширния ни район от Шумен. Поради тази причина по инициатива и с подкрепата на Главно мюфтийство през месец април 2008-а година бе открито районно мюфтийство в Търговище.
Естествено, в началото не разполагахме нито със стая, нито с някакво оборудване. Затова трябваше да намерим подходящо помещение. Знаехме, че първите ни стъпки ще бъдат трудни, но продължихме да работим със старание и търпение. Намерихме една стая в близост до джамията, но в нея нямахме нито столове, нито бюро, нито пък нещо, където да наредим книгите си. Тогава на помощ ни се притекоха нашите бизнесмени и приятели, с помощта на които си набавихме всичко необходимо, за което много съм им благодарен.
Както е известно 45-годишният тоталитарен строй допринесе за разпространението на атеизма и ограничаване влиянието на религията. И все пак тук-там останаха някои хора, верни на религията ни. Какво беше положението в Търговищкия край?
След като завърших Ислямския институт в София, се върнах в селото си. Мечтаех час по-скоро да приложа на практика познанията, получени в института и да се посветя с любов в служба на народа. Когато пристигнах все пак заварих някои и други учители или имами, завършили училището „Нювваб“ в Шумен. Въпреки че годините им бяха напреднали, те продължаваха да служат вярно и от сърце на религията ни, неуморно предаваха и своя опит. От тях научихме много ценни неща за живота. Често ги посещавах и внимателно слушах мъдрите и поучителните им разкази. Те посрещнаха с голямо задоволство повторното откриване на мюфтийство в района ни. Въпреки затрудненията бяха успели да опазят исляма в нашия край, а аз да продължа тяхното дело с нов жар. Тук искам да им изкажа своята благодарност и признателност.
Какви бяха първите Ви стъпки, когато поехте тази длъжност? Как Ви посрещнаха мюсюлманските духовници и интелигенцията в района? Какви са отношенията Ви с тях?
В името на истината отначало старите и улегнали мюсюлмански духовници от района ме посрещнаха малко с недоверие. Едва ли не искаха да ми внушат: „Ние не можахме да се справим с тази работа, да видим Вие как ще успеете?“ Но когато видяха уважителното ми отношение към тях, започнаха един по един да ме приемат отблизо, с времето дори се сприятелихме. Онова, което не знаехме питахме и го научавахме от тях. При религиозни тържества винаги ги поставях отпред, оказвах им необходимото уважение. По такъв начин и те се убедиха в искреността и сериозните ми намерения. Колкото повече се съветвахме с тях, толкова повече бяха удовлетворени и ни помагаха.
Впоследствие решихме да привлечем и младежта. Започнахме да се интересуваме по-отблизо от тях. Понякога се срещахме на футболните игрища, друг път край шахматните дъски в кафенетата. Там им говорехме за религията ни. Бях решил някои от тях да привлека да участват на намазите в джамиите, мога да кажа, че и в тази насока имаме определени успехи.
Комунистите, мислейки че ще управляват вечно, подлагаха на различни изпитания религиозните дейци. Искаха да ги унижат в очите на хората и донякъде успяха, страхуваха се от авторитета на мюсюлманските духовници. Имаше ли подобни изяви във Вашия край?
Да, по времето на комунистическото управление, което, слава на Аллах, остана в миналото, някои наши духовници са били гонени и подложени на различни унижения. Поради това отначало те посещаваха джамиите. И все пак ни съветваха да просвещаваме населението, да им разясняваме религията ни. Оказваха ни искрена подкрепа. Те много съжаляваха като казваха: „Нас ни излъгаха преди години, подведоха ни с приказките за атеизма. За жалост изгубихме сили и младост. Дано поне вие не се подведете и не тръгнете по кривия път, като се отклоните от вярата ни!“ С тези изповедни думи те изваждаха старите си книги и ни ги даряваха.
Комунистите, освен че подценяваха и принизяваха в очите на народа християнските и мюсюлманските духовници, нанасяха удари и на храмовете ни. Има ли джамии, които са били затваряни или оставяни на произвола?
Да, както е било навсякъде в страната ни, така и в нашия край тези неща са се случвали. Джамиите, ни, които са напуснати от джемаата и запустели се рушаха. След демократичните промени жителите на всяко село се заеха да ги отремонтират, да ги стегнат и отворят вратите им. На някои места издигнахме нови храмове. В миналото някои от тях се използвали за складове, други изгорели, рухнали... Нека да сме благодарни на Всевишния Аллах, че понастоящем във всяко наше село и град имаме храмове, в които свободно изпълняваме ибадетите си. Но за голямо съжаление все по-остаряващато население ни напуска, намалява джемаата в джамиите. Въпреки това обаче ние не губим надежда. Идват нови, млади поколения, отърсили се от влиянието на пагубния атеизъм. По-нататък, когато се върнат и младите по домовете си, които сега работят в западните страни, джамиите ни ще се съживят още повече.
През тоталитарното време било в училищата, било пък на други места не се придаваше необходимото значение на религията. Все още не е уреден въпроса за преподаване на вероучение в училищата. Каква дейност развивате за разпространението на религиозните познания?
Да, тоталитарният строй нанесе сериозни удари на религията ни. Този път брадвата удари твърде дълбоко. Забранено беше преподаването на вероучение в училищата. Те не помислиха, че по този начин ще повлияят отрицателно на духовността на цялото общество. Днес берем плодовете именно на тази необмислена дейност. Вярно, ние също така в нашия край се опитваме да поправим вредите като организираме курсове за изучаване на Корана, за да може поне израстващите поколения да познават религията ни. Освен това чрез организираните молебени за дъжд, тържествата по обрязване, мевлидите, религиозните бракове и хутбетата, които се изнасят в петъчните дни и чрез други способи разкриваме ролята и значението на намазите, на цялостната ни религия. През летните месеци организираме мероприятия, насочени към младите, поднасяме им награди и т.н.
Някога, преди много години поетът бе изрекъл: «Ако не се издигне жената, ще се унижи човечеството“. Каква дейност развивате сред жените в района Ви?
Да, ние много добре осъзнаваме ролята и значението на жената мюсюлманка в семейството и обществото. Знаещата, образованата и културната жена ще отгледа знаещи и възпитани деца за обществото. От тази гледна точка поетът е прав от земята до небето. Ние също не подценяваме работата сред жените. В определени дни те се събират в джамиите, четат мевлид и мукабеле през рамазана. През това време по-младите ги учат на правилно четене на Корана, като им разясняват някои айети. Поне веднъж годишно организираме екскурзии с жените.
Мюсюлманинът поне веднъж в живота си трябва да отиде на хадж. Има ли при Вас желаещи да посетят светите места?
Онези мюсюлмани, които имат възможност за това, го правят. След като се завърнат, те споделят своите впечатления от светите места, свързани с живота на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). По мои виждания по-голямо желание за пътувания до светите места при нас проявяват жените. Всяка жена, която отиде на хадж, се връща забулена оттам, а до края на живота й я сочат като хаджийка. Тя е пример за останалите жени от района. Те раздават подаръци, донесени от хаджа на близки и роднини. С една дума, хаджът за тях е голямо изпитание.
По време на т.н. социализъм у нас беше отнета земята на училищата и джамиите ни, бяха закрити вакъфите. Имахте ли проблеми с връщането им?
По време на социализма бяха отнети земите на джамиите, срещу което те не получаваха никакви постъпления. През последните години съумяхме да си ги възвърнем. От тях джамиите ни получават известни доходи. На някои места прибягнахме до съда, за да си възстановим горите и нивите. Намирахме свидетели, срещахме сериозни трудности, но все пак успяхме. А там, където не положиха усилия, нивите останаха общинска собственост.
Известно Ви е, че изпитваме трудности при насочване на младите в духовните училища. Сред населението битува убеждението, че завършилите ги ще са като някогашните възрастни имами, каквито ги имахме и на които все пак им дължим признателност и уважение. Същевременно трябва да изтъкнем, че в тях получават образование и израстват съвременни духовници, отговарящи на изискванията на нашето време. Как работите в това направление?
В първите години на демокрацията голям брой ученици се насочваха към духовните ни училища и това беше добре. Известен брой випускници заминаха в западните страни и там работят като имами и др. Работейки при техните условия успяха да си купят коли, домове и т.н. Други пък избират по-практични дейности и веднага започват работа.
Пак през първите години на демокрацията се провеждаха по-често тържества по случай хатим. Напоследък те се разредиха. Смятам, че след известно време хората ни ще разберат цената на духовните училища като професионални и ще почнат да изпращат синовете и дъщерите си в тях. Тъй като хората са склонни да гледат какво правят другите, могат и да грешат. А известно е, че днес от духовните ни училища и Висшия ислямски институт излизат подготвени, знаещи и можещи млади специалисти. Те могат да се реализират не само в областта на религиозните услуги, но и в другите сфери на живота.
Ние не знаем от кое село и от кое семейство ще израснат бъдещите наши духовни лица. Ето защо трябва да се стараем списание „Мюсюлмани“ да влезе във възможно по-голям брой семейства. А неговата притурка за деца ХИЛЯЛ да се чете от мало и голямо. Бихте ли разказали как Вие работите в това отношение?
Ние препоръчваме сп. «Мюсюлмани» на читалищата, джамиите, общините и в селата. А в почти всяко село има сладкарница, ресторант, кафенета, магазини, бръснарници, клубове на пенсионера, ловни дружества и др. Смятам, че добре ще бъде да потърсим и тях. Наистина ние не знаем от кой дом ще израсне бъдещият най-добър хафъзин, имамин или мюфтия. Затова селските ни имами трябва да работят с това съзнание, а не с мисълта, че утре евентуално те ще вземат мястото им. Вижда се, че хората ни посрещат с нетърпение излизането на списанието и го четат с интерес. Който се зачете веднъж в него, никога не го оставя.
Вижте как децата и учениците от училищата не се разделят с детската притурка ХИЛЯЛ. Те четат разказите, легендите и ги споделят с останалите. Често възрастните започват да четат списанието от детската притурка. Затова нека родителите, дядовците и бабите не лишават внуците си от любимото им списание ХИЛЯЛ.
По селата често организират молебени за дъжд, тържества по обрязване, мевлиди, мукабеле, посещения на теккета, посрещане на свещените нощи и т.н. Как Вие се ползвате от тях?
Да, в нашия район често се организират молебени за дъжд, които се стичат и хора от съседните села. Вече и по научен път е доказана ползата от тях. Провежданите ваази в тях, възгласите „Амин-амин!“ от деца и възрастни достигат до Аллах.
За тези молебени винаги трябва добре да се подготвят селските имами. В подобни случаи се поднася курбан близо 20 дребен рогат добитък. Тези тържества сплотяват хората и са теми на коментари дни и седмици наред.
Освен тях в определени дни на годината хората отиват на посещения в теккетата. Нашите имами не пропускат възможността да разясняват на хората какво може и какво не трябва да се прави. В нашия край теккето Къз ана има посетители почти през всички сезони на годината. Тук се колят курбани, дават се угощения и се почитат светите лица от религията ни.
Благодаря Ви за отговорите.
И аз Ви благодаря.
Портал 
