Курбан байрам в Истанбул

Курбан байрам в Истанбул

Пътувахме с влака - хем щяхме да се наспим добре, хем пристигайки сутринта в Истанбул, ще присъстваме на байрамската молитва в Султанахмет джамия. Искахме и си останахме само с желанието да присъстваме на молитвата. Като стигнахме на площада пред джамията, ни посрещна плътен кордон от полицаи. Не помогнаха нито перфектния арабски език на Д, нито хиджаба й, нито сребърния пръстен на ръката ми. Бяхме чужденци и в техните очи само туристи. Не ни оставаше нищо друго, освен да се разходим и в следобедните часове да кланяме намаз в Султанахмет. Твърдо бяхме решили нашето гостуване в града да започне с тази джамия. Така и направихме. Решението ни да започнем от тази джамия е, че тя е сред най-видните забележителности на Истанбул и е един от шедьоврите на ислямската архитектура. Построена е от архитекта Седефкяр Мехмед ага по заповед на султан Ахмед I между 1609 и 1616 година. От сините плочки от изникски фаянс, с които е облицована, е известна и като „Синята джамия”. Тя е първата в ислямския свят, която освен Свещената джамия в Мекка има 6 минарета. Легендата гласи, че султан Ахмед искал конусите на минаретата да бъдат златни (алтън), но на архитекта Мехмед ага му се чуло „алтъ” (шест) и така джамията станала с шест минарета вместо обичайните четири. Султан Ахмед бил очарован от красотата на минаретата, така че простил грешката на архитекта. Куполът на джамията е висок 43 метра, а 260 е прозореца под него придават особена ефирност на сградата. Комплексът е включвал още и медресе, библиотека, кервансарай и имарет. В непосредствена близост до джамията е тюрбето, където е погребан и самият султан Ахмед I.
На другия ден посетихме двореца Топкапъ. Построен е в първите години на завладяването на Истанбул от турците, близо 400 години е бил жилище на султана и приближените му. След построяването на двореца Долмабахче става музей. Пред главната порта на двореца е друга забележителност на Истанбул - Айя София.
Първоначално построена през 360 година, черквата е разрушавана на два пъти при различни бунтове. В сегашния си вид тя е построена през 532-537 година при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимии от Трал. До 1520 година тя е най-голямата черква в света, след което отстъпва първенството на катедралата в Севиля. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 година, тя е превърната в джамия, като последователно са построени четири минарета, а през XVI век архитект Синан я доукрепява.
Малко ни оставаше да се откажем от посещението в нея, гледайки дългата няколко десетки метра опашка от никого пред касите. Само случайността, че в един миг пред една от касите нямаше хора и докато опашката се осъзнае как да се пренареди аз бях със заветните билети в ръка.
На следващия ден тръгнахме в западна посока - предстоеше ни да посетим някои други забележителности, включително и университета.
Първо се спряхме пред джамията Нуросмание. Наистина се спряхме, защото я ремонтираха и вътре не можеше да се влиза. Тя е една от най-старите джамии. Построена е през 1478 година. Характерна е с това, че в нейната конструкция се чувства влиянието на западноевропейския барок. Не само тя се оказа затворена - на днешния ден заради байрама нямало да работи и Капълъ чаршъ - най-големият покрит пазар в света. Тук са разположени около 3 000 магазина, две джамии, четири кладенеца и всичко това се обслужва „само” от 25 000 работника.
Малко по-нататък на византийския „Форум Теодосиус” пред нас се изпречва великолепната входна арка на Истанбулския университет. Сега университет, но преди да бъде изграден Топ капъ е бил султански дворец. След построяването на Топ капъ известно време е служил за харем. Вътре не пускаха и Д. от оградата се постара да ме запознае с предназначението на отделните сгради. На същия площад е и джамията на султан Баязит II. Тя е част от голям ислямски комплекс, включващ освен джамията и медресе, баня, обществена кухня и гробницата на Баязит II и Селджук Хатун. Комплексът е построен в периода 1501-1506 година от архитекта Мимар Хайредин.
Пред джамията на площада имаше байрамска шатра и в момента, когато излязохме, беше време за обяд и в нея раздаваха храна. Ние се наредихме на опашката, образувана от най-различни хора - деца, възрастни, богати и бедни. Кой беше приготвил храната не е важно, но важен беше принципът и традицията - на байрамските празници да се организират обществени кухни, така че всички да почувстват празника.
Похапнали, продължихме покрай оградата на университета към джамията Сюлеймание. Построена е от най-известния архитект на османския златен век Мимар Синан и се смята за най-красивата султанска джамия в Истанбул. Построена е в центъра на голям парк между 1550 и 1557 година. Любопитно е, че за изграждането на 7-метровия фундамент в продължение на три години са работили 3 523 работника, а за земетръсоустойчивост същият след това е бил напълнен с вода. Смята се, че тази джамия, освен че е най-красивата, е и най-земетръсоустойчивата. Забележителна е със своите огромни размери и красив интериор. Михрабът и мимберът са облицовани с фино резбован бял мрамор. Сюлейман Великолепни и съпругата му Хюрем Султан (Роксалана) изграждат своята гробница в непосредствена близост до джамията. Близо до нея е и гробницата на архитект Мимар Синан.
На другия ден ни предстоеше да прекосим Златния рог, за да посетим другия известен султански дворец „Долма бахче” и оригиналната Долма бахче джамия.
Независимо от ранното ни отиване, се наложи да чакаме повече от час, докато преминем през полицейската проверка и тъй като опашката не намаляваше, продължихме с още един час чакането докато минем и през касите за билети. Но мъките ни не вършиха само с това. Влизането беше по график - разделени на две групи - турска и англоезична. Веднъж пускат от едната група, след това - от другата. Разглеждането ставаше с космическа скорост - за по-малко от половин час. Дължината на сградата е 600 метра и е на три етажа. Построена е през втората половина на XIX век от архитекта Никогос Байлан. Дворецът има 285 стаи, 43 зали и в балната зала е монтиран най-големия канделабър (свещник) в света. Всички часовници са спрени и показват часа и минутата, в която е починал в двореца Кемал Ататюрк - сега леглото му е покрито с турското знаме. С изграждането на този дворец султаните са искали да затъмнят славата на известните в Европа дворци - Версай (Франция), Сан Суси (Германия), Белведере (Австрия).
На връщане от Долма бахче влязохме и в Долма бахче джамия. Построена е от южната страна на двореца и е дело на същия архитект, строил и двореца - Байлан.
Гостуването ни в Истанбул свършваше и последния ден го посветихме на разходка по брега на Златния рог с джамията в Еминьоню - Йени джамия или още както е известна „Йени Валиде Султан джамия”. Строителството й започва през 1597 година. Джамията се изгражда по волята на Валиде Султан – съпруга на Мехмед III. Архитект е бил Давуд ага ученик на Мимар Синан. Завършена от Сафийе Султан през 1663 година. Вътрешността й е украсена със сини, зелени и бели плочки от Изник, михрабът – с позлатени колони. Отделно има изградена и специална позлатена ложа за султана и неговите приближени.
Излизайки от Йени джамия се насочихме към отсрещния хълм, над който се извисяваше Рюстем джамия. Тя е построена също от Мимар Синан през 1561 година в чест на Рюстем паша от неговата съпруга – два пъти велик везир при султан Сюлейман Великолепни и съпруг на любимата му дъщеря Михримах Султан. Вътрешността й е облицована също с плочки от Изник.
Последната джамия, която посетихме беше Фатих джамия. Пътят ни минаваше и покрай друга с благоуханно име - Гюл джамия. Не се въздържахме да влезем в нея, преустроена е през 1212 година от православна черква.
Фатих джамия е построена по заповед на султан Мехмед II Фатих – Завоевателя в периода 1463-1470 година. Главен архитект е бил Атик Синан. В комплекса, освен джамия са били построени осем медресета, библиотека, болница, приют, кервансарай, обществена баня и имарет за бедните. Сериозно пострадала при земетресенията през 1509, 1567 и 1754 година, като след всяко едно от тях е била възстановявана отново. Най-силно е пострадала при земетресението на 22 май 1766 година, когато централният купол е бил напълно разрушен. Днешният си вид джамията добива по времето на султан Мустафа III през 1771 година по нов план от архитекта Мимар Тахир.
По пътя за хостела погледът ни привлече надпис за една квартална джамия „Караки Хюсейн Челеби джамия”. Решихме за довиждане на Истанбул да надникнем и в нея. Д. както винаги след намаза за поздрав на джамията се насочваше към библиотеката и разглеждаше книгите. Тук възкликна от изненада – беше открила книга от XIX век на османотурски и само обещанието ми, че следващата година пак ще дойдем и че ще я оставя колкото време иска да се рови из старите книги можа да я откъсне.
Макар и мокри, но доволни от прекарания великолепен байрам в Истанбул се качихме вечерта на влака за София.
Пламък Занев

Източник