Друга молитва не знаеш ли?
Един човек застанал на вратата на Хареми шериф и повтарял все една и съща молитва: „О, Аллах мой! Ти, Който помагаш на праведниците и пазиш онези, които избягват харама!..“
Веднъж го попитали: „Ти друга молитва не знаеш ли?“ Тогава той им разказал следното:
«Когато извършвах таваф на Бейт-и шериф (Свещения дом) крака ми се закачи на нещо. Наведох се и го взех. Когато го отворих, какво да видя! Кесия, в която имаше хиляда жълтъци. Сатаната веднага ми пошепна: „Хиляда жълтъци са много пари. Ще задоволят всичките ти нужди!“ Но вярата ми говореше друго: „Това е харам. Не се крий напразно. Намери стопанина им и ги предай!“ Докато се чудех как да постъпя, някой край мен извика:
„О, хора! Тук си изгубих кесията, в която имаше хиляда жълтъци. Който ги е намерил да ми ги донесе. Ще му дам трийсет жълтъци възнаграждение!“ Реших, че трийсет жълтъци са по-добре от хиляда и предадох кесията на собственика му. И той ми даде трийсет жълтъци. Взех ги и тръгнах по улицата на медникарите. Там видях, че продават един арабин роб за толкова пари. Веднага платих и го купих. Подир малко при него дойдоха група араби и започнаха да си говорят. Попитах роба за какво разговарят. Той ми разказа: “Аз съм син на султана на Магриб. Баща ми тръгна на война с владетеля на Абисиния и загуби битката. Плениха ме и ме продадоха в тази страна. Баща ми изпратил тези хора с поръчението да ме открият и откупят. Дал им 50 хиляди жълтъци и помолил да ме върнат. Ти направи голяма добрина, за което съм ти признателен. Тези хора сега ще ме откупят от теб. В никакъв случай не се съгласявай за по-малко жълтъци. Продай ме за 50 хиляди!”
Продадох роба за толкова пари като с част от тях купих някои неща и заминах за Багдад. Там отворих дюкян и взех да продавам стоката, която бях купил. Веднъж един познат дойде при мен и ми каза: “Почина известен мой приятел търговец. Остави красива като месечина дъщеря, дай да я вземем за теб!” Приех. Върху някои от кутиите, които девойката донесе като чеиз, имаше кесии, пълни с жълтъци. На всяка от тях имаше надпис: Хиляда жълтъци. А само на една бе написано 970. Когато попитах защо е така, тя ми отговори:
„Тази кесия баща ми изгубил при Хареми шериф. Намерил я един добронамерен човек и му я върнал. Тогава татко му дал 30 жълтъци за възнаграждение. Тук, в тази кесия са останалите жълтъци!“
Когато чух нейните думи, аз благодарих на Всевишния Аллах и разказах на девойката, че всичко това е в резултат на правдата. Така дружбата и щастието ни укрепна още повече.
Портал 
